11О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4196

гр. София, 20.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВАкато разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 4283/2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17690 от 17.07.2023г. на Й. Д. К., подадена чрез адв. Я. П., срещу решение № 622 от 25.05.2023г., постановено по въззивно гр. дело № 522/2023г. на Варненския окръжен съд. С решението на ОС-Варна е потвърдено решение №183/28.07.2022г. по гр. д. №267/2021г. на Районния съд-П. в частта, с която са отхвърлени предявените от Й. К. против Д. Н. М. насрещни искове с правно основание чл.59, ал.9 от СК, в евентуалност иск по чл.59, ал.7 от СК, и по чл.143, ал.1 от СК с искане да бъде изменено протоколно определение №549/18.07.2018г. по гр. д. №542/2018г. по описа на ПрРС, чрез предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето Й. Й. К. на бащата Й. К.; да се определи местоживеенето на детето при бащата във Ф. Р. Г. на точно посочен адрес; в условията на евентуалност местоживеенето на детето Й. К. да бъде определено при баба му и дядо му по бащина линия Н. Н. К. и Д. Н. К.; да се определи режим на лични контакти между детето и майка му Д. Н. М.; да бъде осъдена майката Д. М. да заплаща месечна издръжка в размер 190 лева на сина си Й. К., чрез неговия бащата; в частта, с която е запазено приетото в протоколно определение №549/18.07.2018г. по гр. д. №542/2018г. на РС-Провадия местоживеене на детето Й. К. при майка му Д. М. и е определено, на основание чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.1 от СК местоживеенето на детето на адрес: Б., Ам Ш. , , В.. Първоинстанционното решение е потвърдено и в частите, с които: е дадено разрешение заместващо съгласието на бащата, детето да може да пътува до Ф. Р. Г. и до държавите членки на Европейския съюз за срок от 5 години, считано от влизането на решението в сила, придружавано от майка си Д. М. и за издаване на задграничен паспорт на детето Й. К., като е постановено предварително изпълнение в тези части, на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК; е изменен, на основание чл.150 от СК, размерът на определената издръжка с протоколно определение №549/18.07.2018г. по гр. д. №542/2018г. на РС-Провадия, дължима от Й. К. в полза на детето, чрез майката и законен представител, като е увеличен от 150 лева на 400 лева, считано от 02.03.2021г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е постановено предварително изпълнение в тази част, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В представеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск, определяйки адрес на местоживеене на детето в град в Германия, непоискано в исковата молба и в нарушение на съществуващото към момента положение във връзка с постигната между страните спогодба относно местоживеенето на детето и личните отношения с родителите му. Това произнасяне, според него е в противоречие с разясненията, дадени в т.9 на ППВС№1/1985г. и с ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и в нарушение на диспозитивното начало. Поради изложеното, касаторът счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно и иска да бъде допуснато до касационен контрол и на основание чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба-Д. Н. М., чрез процесуалния си представител адв.К. А., излага съображения за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски.

Касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска с правно основание чл. 127а СК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени в производствата по чл.127а СК. С оглед на това, в тази си част жалбата, като процесуално недопустима, касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

В останалата част жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Производството е образувано по молба на Д. Н. М. с правно основание чл.59, ал.9 СК за изменение на протоколно определение № 549/18.07.2018г. по гр. д.№542/2018г. на РС-Провадия по отношение на местоживеенето на детето Й. К.; режима на лични отношения на детето с бащата; на основание чл. 150 СК е поискано увеличение на издръжката, дължима от бащата на детето, посочена в определението № 549/18.07.2018г. по гр. д.№542/2018г. на РС-Провадия от 150 лева на 400 лева.

В срока за отговор на исковата молба бащата Й. К. е предявил насрещни искове по чл. 59, ал.9 СК за изменение на протоколно определение № 549/18.07.2018г. по гр. д. № 542/2018г. на РС-Провадия, като се предоставят на него упражняването на родителските права по отношение на детето Й.; да се определи местоживеенето на детето при бащата на конкретно посочен адрес в Германия; да се определи режим на лични контакти между детето и майка му; да се осъди майката да плаща на детето, чрез неговия баща, месечна издръжка в размер 190 лева.

Първоинстанционният съд е уважил частично исковете по чл. 59, ал.9 СК на майката Д. М. и е отхвърлил изцяло предявените от бащата Й. К. насрещни искове.

Сезиран с въззивна жалба от Й. К., въззивният съд е приел за установено, че страните по делото са родители на малолетното дете Й. Й. К., родено на 24.12.2016г. С протоколно определение №549/ 18.07.2018г. по гр. д. №542/2018г. на РС-Провадия е одобрено, постигнатото между родителите споразумение, според което родителските права по отношение на детето са предоставени на майката; местоживеене на детето е при нея на адрес в [населено място]; определен е режим за лични отношения между бащата и детето и на бащата е възложено задължението да плаща в полза на детето, чрез неговата майка, месечна издръжка в размер 150 лева. Въззивният съд е посочил, че спорът между страните относно упражняването на родителските права върху ненавършилото пълнолетие дете е такъв по реда на чл.59, ал.9 СК, т. е. при преценката на най-добрия интерес на детето, за основателността на иска следва да се установи и изменение на обстоятелствата - наличие на новосъздадена обстановка, при която интересът на детето да изисква изменение на постановените вече мерки. Съдът подробно и прецизно е обсъдил събраните в производството писмени доказателства относно семейното положение на всеки от родителите (бащата е сключил граждански брак на 20.02.2019г. с И. К., а майката е сключила на 19.02.2021г. граждански брак с Х. М. и е приела фамилното име М.); трудовата им заетост и тази на брачните им партньори и трудовите доходи, получавани от всеки от тях. Съдът е съобразил, че всеки от родителите със семейството си живее в Германия-в различни градове на разстояние около 260 км; условията за живот в жилищата на всеки от тях са подходящи за отглеждане на детето Й.. Подробно е обсъдил и събраните в производството социални доклади-от ДСП–П., от ДСП-Варна и двата социални доклада от Фондация „Международна социална служба“, въз основа на които е установил, че след раздялата на родителите, детето Й. живее с майка си, първоначално в П., а след това в Германия; майката задоволява потребностите на детето от храна, подслон, дрехи, здраве; полаганите от нея грижи за сина й са добри, адекватни и подходящи; детето е в добро състояние и няма поведенчески отклонения; докато е било в България детето е контактувало с роднините си по бащина и по майчина линия; между майката и детето има силна привързаност; майката притежава родителски капацитет и качества, за да осигури на Й. нормално израстване и развитие. Установено е, че преките контакти между бащата и детето са рядкост, но бащата желае да навакса изгубеното време със сина си. Майката и детето са регистрирани на адреса на Хр.М. - съпруг на майката в [населено място] на [улица]; детето посещава детска градина в близост до адреса, считано от 05.10.2022г., и е здравно осигурено в Германия; от 16.03.2023г. Хр.М. е наел по-голям апартамент на адрес: Б., Ам , , В., Германия, на който адрес от 21.03.2023г. са официално регистрирани Хр.М., Д. М. и Й. К.. Това са адресът и жилището, на който ищцата Д. М. е поискала от Варненския окръжен съд да бъде определено местоживеенето на детето при майката, а относно промяната на адреса бащата Й. К. е заявил пред ВОС, че е запознат и че адресът е точният, на който към момента живеят ищцата по делото и общото на страните дете. Съдът е обсъдил подробно и събраните в производството гласни доказателства, според които детето е много силно привързано към майка си и двамата са в прекрасни отношения; детето е общително, винаги чисто и с нови дрехи; на детето е било известно, че ще се мести с майка си в Германия и се радвало, че ще бъде по-близо до баща си; че детето често говори с баща си по телефона.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени насрещните искове по чл.59, ал.9 СК на Й. К., съдът е приел, че в производството не са ангажирани достатъчно доказателства, които да обосноват диаметрално различно положение спрямо предишното по въпроса за родителя, който следва да отглежда детето, тежестта за което е на К., въвел като предмет на производството този въпрос. Посочил е, че събраните доказателства безспорно установяват, че бащата се е установил трайно на територията на Германия, има ново семейство, което е осигурил жилищно и материално и жилището му е подходящо и за детето Й.; бащата има добри родителски качества и подкрепа от новата си съпруга. Всичко това според съда е в интерес на детето и предпоставя пълноценното му общуване с бащата, но е недостатъчно за търсената промяна, тъй като по делото е установено, че след раздялата на родителите през 2018г., детето е останало при майка си по общо съгласие с бащата, от който момент майката, подкрепяна и близките си, е полагала адекватни и подходящи грижи за неговото развитие и възпитание, в резултат на които детето е спокойно, общително и привързано към майка си и двамата са в прекрасни отношения; от 2018г. до момента бащата се е виждал епизодично със сина си, не защото майката е препятствала срещите, а защото е създал ново семейство в Германия и е бил затруднен да пътува до България. При това положение, според съда, макар и да е поддържал комуникация със сина си чрез „Вайбър“ и да се е интересувал от него и от развитието му, бащата няма достатъчно утвърдена връзка с детето си и трайни впечатления и познания за ежедневните му нужди и потребности, които да биха направили отглеждането на момчето от бащата, вместо от майката, особено подходящо за детето. Въззивният съд е посочил, че са останали недоказани и твърденията на бащата за липсата на родителски качества у майката; приобщените документи от Германия и от доклада на М. установяват, че решението на майката да се устрои и заживее със сина си при новия си съпруг в тази държава, е организирано и подготвено така, че обстановката да бъде подходяща за детето. За съпоставка съдът е посочил, че са налице данни, че Й. не познава добре нито новата дъщеря, нито новата съпруга на баща си, с които ответникът живее в [населено място]. По отношение на новото жилище, което се обитава от майката, съпругът й и детето и на който адрес са регистрирани съдът е посочил, че този апартамент е с още една стая спрямо предходното жилище. Съобразил е, че данните по делото установяват, че там детето се чувства добре, има своя стая; щастливо е, че ще играе футбол и се радва за новото бебето на майка си. Предвид изложеното, съдът е посочил, че да се мотивира диаметрална промяна в отглеждането на Й. и в титуляря на родителските права е неоправдано, недоказано и в този смисъл не в интерес на детето. Допълнил е, че има изменение в обстоятелствата, но то в никакъв случай не влошава положението за детето при актуалния родител, упражняващ родителските права, нито означава явно подобряване на положението при предоставяне на правата на другия родител, за да мотивира желаното изменение, изискуемо и според съдебната практика Поради всички изложено, въззивният съд е приел, че искът за изменение упражняването на родителските права по отношение на детето Й. следва да бъде отхвърлен, а в резултат на това следва да се отхвърлят и обусловените насрещни искове. Относно местоживеенето на Й., съдът е посочил, че доколкото този въпрос е обусловен от титулярството на родителските права, освен ако важни причини не налагат друго, местоживеенето на детето при майката следва да бъде потвърдено. За да направи този извод, съдът е съобразил, че преместването на майката в Германия при новия й съпруг, видно от свидетелските показания и от доклада от М., е организирано и е подготвено така, че обстановката да бъде подходяща за Й.; новото жилище в [населено място] е с по-голяма площ и на този адрес майката и детето са адресно регистрирани. Съдът е посочил, че в интерес на детето е местоживеенето му да бъде определено при майката, като на основание чл.235, ал.3 от ГПК е изменил точния адрес, чрез определяне на установения пред ВОС актуален такъв.

При определяне размера на издръжката, дължима на детето Й. от баща му, въззивният съд е съобразил, че към датата на устните състезания детето е на около 6 години и половина; посещава детска градина и му предстои обучение по немски език за да се включи в образователната система в Германия; от предходното дело до устните състезания пред ВОС са изминали около пет години, което има за обективна последица значително нарастване на потребностите на детето от дрехи, занимателни и учебни пособия, лекарства при обичайни заболявания на децата, такси за спортни занимания и други, значително нарастване на цените за всяко тях и явно оскъпяване на живота като цяло, особено през последните 1-2 години; детето е устроено и ще живее на територия на Германия, в която държава несъмнено стандартът на живот е завишен. С оглед на тези данни, на възрастта и нуждите на детето и обществено – икономическата обстановка в страната, в която детето ще живее, и предвид презумптивното увеличение на нуждите с всяка следваща година, съдът е счел за адекватен общ размер на издръжка 600 лева и доколкото майката ще продължи да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката е приел, че бащата следва да поеме 2/3 части, тоест сумата 400 лева. При определяне размера на издръжката, съдът е съобразил и ангажираните в производството доказателства относно възможностите на бащата да заплаща издръжката.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК -ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, като едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. С посочването на правния въпрос като общо основание за допускане на решението до касационен контрол, се определят рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Съгласно разясненията по т.1 от цитираното ТР липсата на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат поддържаните допълнителни основания. Цитирането на задължителна съдебна практика, както е в случая, без да е изведен конкретен въпрос, не е достатъчно да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.

В случая в изложението си касаторът преповтаря наведените в касационната жалба основания за неправилност на въззивното решение, като не прави разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК и общите основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК.

При извършената служебна преценка-в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК. Решението на Варненския окръжен съд е постановено при спазване на процесуалните изисквания за допустимост на съдебните актове, противно на твърденията на касатора, като въззивният съд е съобразил предметните предели на спора при обжалване на решението, постановено по сезиращи молби по чл.59, ал.9 СК, в което производство при спор между живеещите разделено родители на детето, съдът преценява налице ли е промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката. Производството по чл.127, ал. 2 СК и чл.59, ал.9 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл.127, ал.2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Отделно от изложеното, в случая е налице изрично искане от майката да се определи точното местоживеене на детето в Германия, направено още в исковата молба, а съобразявайки настъпилата в хода на процеса промяна в адреса на майката и детето и заявеното пред него искане местоживеенето на детето да бъде определено точно на този адрес, решаващият съд не се е отклонил от процесуалните си задължения при разглеждането на делото, поради което са опровергани доводите на касатора за недопустимо произнасяне по незаявено искане.

При постановяване на решението, въззивният съд е изложил подробни мотиви, които съдържат отговор на всички съществени въпроси по спора, както и по възраженията на страните. Съдът не се е отклонил и от трайната и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която интересът на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Съобразени са и постановките на ППВС № 1/1974г. (актуални и при сега действащия СК – 2009г.), както и установената съдебна практика на ВКС, според която по своето съдържание „изменението на обстоятелствата“, респ. новите обстоятелства, могат да имат най-различна проявна форма; те могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества на родителите, до тяхното и на децата поведение, до желанието на децата и на родителите относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, до социалната среда, в която живее детето, до жилищните, битовите и материалните условия и т. н. Съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като водещ критерий при решаването на този вид спорове е интересът на детето. Варненският окръжен съд, в решението си по чл.59, ал.9 СК е обсъдил налице ли е промяна в обстоятелствата, при които с предходното протоколно определение вече е бил решен въпросът за родителските права, като е изследвал настъпилата промяна в релевантния период-от приключване на съдебното дирене на инстанцията по същество, решила въпроса в предходното производство, до приключване на съдебното дирене в производството по чл. 59, ал. 9 СК; извършил е преценка дали промяната е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия интерес на детето и е преценил, че майката е по-подходящият родител, който да отгледа и възпита детето, като е определил и режим на лични отношения с другия родител. Тази практика е съобразена при постановяване на обжалваното решение и то не й противоречи.

Поддържаното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, поради противоречие с процесуалния закон – не се констатира. Изложените от жалбоподателя аргументи не сочат за наличие на такъв тежък порок на решението (като квалифицирана форма на неправилност, обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост), който да може да се установи пряко от съдържанието на акта. Въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

Предвид всичко изложено не следва да се допуска касационен контрол на въззивното решение на ОС-Варна.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 5 ГПК касационната жалба на Й. Д. К., в частта, имаща за предмет въззивното решение № 622 от 25.05.2023г. по възз. гр. д. № 522/2023г. на Окръжен съд – Варна по иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК и ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази му част.

Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 622 от 25.05.2023г. по възз. гр. д. № 522/2023г. на Окръжен съд – Варна в останалата обжалвана част.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: