7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 2128
София, 29.04. 2024 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2328 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С решение № 119 от 27.06.2023 г. по в. гр. д. № 204/2023 г. на Апелативен съд В. е частично отменено решение № 33 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 34/2022 г. на Окръжен съд Шумен и като краен резултат е отхвърлен предявеният от А. Н. К. срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество) иск по чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на наложени обезпечителни мерки по образувано ч. гр. д. пред Окръжен съд Шумен и образувано гр. д. пред Окръжен съд Шумен по предявен иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ за разликата над размера от 20000 лева до 35000 лева. Решението е потвърдено в останалите обжалвани части, с които предявеният от К. срещу комисията иск по чл. 2а ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на наложени обезпечителни мерки по образувано ч. гр. д. пред Окръжен съд Шумен и образувано гр. д. пред Окръжен съд Шумен по предявен иск по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./ е уважен за сумата от 20000 лева и отхвърлен за разликата над 35000 лева до размера от 100000 лева. Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за размера над 100000 лева до 150000 лева, и за претърпени имуществени вреди е влязло в сила и не е било предмет на въззивна проверка.
Подадена е касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от юрк. А. В., против решението в осъдителната му част. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че ищецът не е установил конкретен акт, действие или бездействие от страна на комисията, от който да са произлезли вреди. Тъй като липсвал елемент от фактическия състав на иска по чл. 2а ЗОДОВ, следвало искът да се отхвърли. Комисията била длъжна при съответно уведомление за изчерпателно посочени престъпления в ЗОПДНПИ /отм./ да започне проверка и при наличието на такова уведомление действала при обвързана компетентност. Проверката по закона като фаза от цялостното производство се развивала в структурата на комисията, не се огласявала и не ставала достояние на трети лица, поради което от нея не можели да произтекат вреди за ищеца. Фактическата обстановка по делото показвала, че действията на комисията във всеки момент били законосъобразни и не накърнявали правата на ищеца. Нямало норма, която да е нарушена към момента на образуване на проверката и на внасяне на искането за обезпечение на имуществото на К.. Проверката започнала на годно и законно основание – въз основа на получено уведомление от Районна прокуратура Шумен за привлича в качеството на обвиняем на К. по образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 234б НК, което попадало в обхвата на ЗОПДНПИ /отм./. В тежест на ищеца било да установи от кой акт, респ. действие или бездействие на комисията за него са произтекли вреди. В производството обаче не било установено противоправно поведение от страна на комисията, нейните органи и длъжностни лица. Ищецът не доказал и търпени вреди, нито причинно-следствена връзка между действията на държавния орган и твърдените вреди. Не било отчетено, че образуваното спрямо ищеца н. о.х. д. приключило със споразумение, т. е. ищецът се признал за виновен, а осъществената по този начин наказателна принуда в значително по-голяма степен можела да доведе до притеснения и тревоги, отколкото проведеното производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Свидетелите, разпитани във връзка с установяване на преживените от ищеца негативни последици, не доказвали по категоричен начин тези отрицателни изживявания, а показанията им следвало да се преценяват по реда на чл. 172 ГПК. От назначената психиатрична експертиза също не се установявало категорично кои предприети срещу К. процедури са му предизвикали дистрес – проверката на комисията или воденото наказателно производство. Твърди се, че здравословните проблеми на ищеца датирали отпреди образуваното от комисията производство срещу него. На последно място, при определяне на размера на обезщетението не бил спазен чл. 52 ЗЗД. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът А. Н. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Я., излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.
Апелативна прокуратура В. като контролираща страна не взема становище по касационната жалба.
Подадена е касационна жалба и от А. Н. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. М. Я., против решението в отхвърлителната му част. Твърди се, че решението е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилно не били разграничени понесените от ищеца негативни последици от воденото срещу него наказателно производство и производство по ЗОПДНПИ /отм./. По делото категорично се доказвало, че предприетите от комисията срещу ищеца действия засягали пряко и непосредствено имуществената му сфера поради нарушено от страна на административния орган право да се ползва правомерно от собствеността си. С назначената експертиза се установявало влошеното здравословно състояние на К., чувството на несигурност и страх, преживеният стрес сред предприетите от комисията процедури. У ищеца настъпили множество изменения, квалифицирани като разстройство в адаптацията и протрахирана депресивна реакция. Страданията му довели и до нарушение на имунната система, дало и своето психическо отражение. Това се потвърждавало и от изслушаните свидетелски показания. При събраните доказателства неправилно бил приложен критерият по чл. 52 ЗЗД и обезщетението било занижено, вместо да бъде уважено до размера от 100000 лева. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество не взема становище по касационната жалба.
Апелативна прокуратура В. като контролираща страна също не взема становище по касационната жалба.
По делото се установява, че с решение № 42/29.01.2015 г. на КОНПИ е образувано производство за налагане на обезпечителни мерки върху незаконно придобито имущество, въз основа на уведомление от 09.01.2013 г. от Районна прокуратура Шумен за привличане в качеството на обвиняем и образувано досъдебно производство № 772/2013 г. срещу А. Н. К. за извършено от него в периода 2011 г.-2012 г. престъпление по чл. 234б, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 7 ЗОПДНПИ /отм./. По това обвинение К. се е признал за виновен и между него и прокуратурата е одобрено споразумение по н. о.х. д. № 1531/2013 г. на Районен съд Шумен, като на подсъдимия е наложено наказание „пробация“.
В хода на проверката от КОНПИ е установено гражданското състояние, семейното положение и участието в търговски дружества, придобитото имущество от проверяваното лице, както и е установено несъответствие в размер на 754884,68 лева. По направено от комисията искане, с определение от 03.02.2015 г., постановено по гр. д. № 79/2015 г. на Окръжен съд Шумен е допуснато обезпечение на бъдещи искове по чл. 74 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане от А. К., С. Р. Ш., А. А. Н. и „А. К.“ ЕООД на имущество на обща стойност 343332,98 лева. Спрямо К. са наложени възбрани върху два недвижими имота; запор на дружествени дялове и на банкови сметки. По предявена от комисията искова молба е образувано гр. д. № 261/2015 г. по описа на Окръжен съд Шумен, по което с решение от 13.04.2017 г. е постановено отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от А. К.. Апелативен съд В. е отменил решението в тази част и предявените искове срещу К. са отхвърлени. С определение на ВКС от 15.11.2018 г. въззивното решение не е допуснато до касация. С определение от 16.01.2019 г. съдът е отменил допуснатото от него обезпечение, а наложените възбрани са заличени на 07.03.2019 г.
От представените по делото медицински документи се установява, че през 2013 г. при ищеца са установени сърдечни проблеми, както и проблем с прешлените на гръбначния стълб, наложил извършване на операция, от която са последвали усложнения; през 2014 г. са констатирани отново сърдечни проблеми, а впоследствие и „херпес зостер“; през м. декември 2015 г. ищецът се е разболял от туберкулоза; през м. юни 2018 г. от „отит“; през м. февруари 2019 г. е диагностициран със „стенокарден синдром“; през м. юни 2020 г. на ищеца е поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“, като е изписано лечение от специалист-психиатър. За периода 30.11.2022 г.-10.12.2022 г. ищецът е диагностициран с „разстройство в адаптацията“, като заболяването е датирано от 2015 г. след лични и служебни проблеми. От комплексната психиатрична и психологическа експертиза, изслушана пред първата инстанция, се установява, че са налице данни за преживяна протрахирана депресивна реакция от К., настъпила в следствие на преживени от него стресови събития; антидепресивна терапия е реализирана през м. октомври 2018 г. и м. юни - м. ноември 2022 г. Липсва документация за диагностициран тежък депресивен епизод. Значими тревожно-депресивни изживявания и поведенчески промени във връзка с тях се появяват през 2015 г. и персистират с епизодични обостряния. Постепенно у лицето е формирана трайна негативна житейска нагласа с изяви на потиснато настроение, негативизъм, редуцирана професионална реализация, инкапсулиране на активност в ограничена семейна среда. Документирани са и развили се соматични нервни, ендокринни заболявания. За периода 2013 г.-2014 г. и 2014 г.-2015 г. ищецът е бил продължителни периоди в състояние на временна нетрудоспособност, като са налични данни за социално оттегляне и ограничение на комуникацията. Ищецът съобщил като доста стресогенно за него събитие загубата на баща му през 2017 г., когато е постановено и първоинстанционното осъдително решение. През 2018 г. и 2022 г. К. търсил амбулаторна психиатрична помощ. Остра стресова реакция у К. можела да се предполага към времето на неговото задържане през 2012 г. с продължителност от едно денонощие до един месец. Според вещите лица острият и хроничният стрес биха могли да повлияят върху началото или протичането на инфекциозни, автоимунни, алергични и неопластични заболявания.
От показанията на свидетелите Ш. и К. се установява, че преди да започне проверката ищецът развивал успешен бизнес, общувал с много хора, бил весел и приказлив човек. След началото на проверката и налагането на възбрани и запори върху имуществото му бизнесът му се сринал и той не можел да обслужва кредитите си и да плаща битовите си сметки. Ищецът рухнал емоционално и се затворил, получил страхова невроза и паник атаки, влошило се здравето му; не искал да излиза и да се среща с приятели, станал нервен и избухлив, не можел да спи, не искал да ходи на работа. Разболял се от различни болести и се лекувал с месеци. Приемал и медикаменти, изписани от психиатър.
При така установените факти съдът е приел наличие на фактическия състав на чл. 2а ЗОДОВ – незаконосъобразни действия на К. по ЗОПДНПИ /отм./, извършени при изпълнение на нейните правомощия и претърпени от ищеца вреди – пряка и непосредствена последица от действията на комисията. Искането на комисията за отнемане в полза на държавата на имущество на ищеца е отхвърлено с влязло в сила решение, в което е прието, че доходите, с които е придобито имуществото, не са свързани с престъпната дейност на ищеца. Според въззивния състав отговорността на комисията е за предприетото и проведено производство по ЗОПДНПИ, за което според влязлото в сила съдебно решение не е била налице една от предвидените в закона предпоставки – липса на законен източник за придобиване на имуществото. Съдът е приел за неоснователни възраженията, че при изпълнение на задълженията си по ЗОПДНПИ /отм./ комисията е действала в условията на обвързана компетентност, тъй като дори след образуване на производството, всяко действие на комисията, вкл. искането за налагане на обезпечителни мерки, така и за предявяването на иска по чл. 74 ЗОПДНПИ, се извършва след доклад и заключение, които трябва да бъдат мотивирани и подкрепени с доказателства. Неоснователността на предявените искове за отнемане на имущество по реда на ЗОПДНПИ /отм./ ангажира отговорността на комисията за обезвреда на причинените на ответника по тях вреди, които са в пряка причинна връзка с действията на комисията. Тази отговорност включва и действията по сезиране на съда за налагане на обезпечителни мерки.
За определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява, че производството по ЗОПДНПИ /отм./ срещу ищеца е продължило около 5 години, през който период правата му върху притежаваното от него имущество са били сериозно ограничени. Това неминуемо е дало негативно отражение върху търговската дейност, която той е развивал, но за период от около една година, тъй като, видно от представените данъчни декларации и заключението на СИЕ, дружеството, управлявано от ищеца, е продължило да развива търговска дейност и дори е реализирало печалба. Затова съдът приема за недоказани твърденията на ищеца за сриване на бизнеса му и невъзможност или затруднение за заплащане на текущи разходи и обслужване на кредити. Съдът приема и че производство по ЗОПДНПИ /отм./ се е отразило негативно върху психичното състояние на ищеца и в известна степен върху общото му здравословно състояние, като за ирелевантни са счетени данните за влошено здравословно, психическо и емоционално състояние на ищеца преди 2015 г., тъй като то евентуално е последица от образуваното през 2012 г. срещу него наказателно производство. Съобразени са обаче данните за проведени прегледи при психиатър в периода 2018-2022 г., при които е била поставена диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и предписана медикаментозно терапия. Позовавайки се на експертното заключение, съдебният състав приема, че е налице връзка между образуваното производство по отнемане на имущество и преживения от ищеца емоционален стрес и нарушенията в психичното му здраве. Не е прието за доказано инвалидизирането на ищеца и временната нетрудоспособност да е във връзка с воденото производство по ЗОПДНПИ /отм./, предвид заболяването, заради което ТЕЛК е определил намалена трудоспособност. През процесния период ищецът е бил управител и собственик на дружество, което е реализирало печалба и е можел да получава доходи. Не е прието за доказано и че между здравословните проблеми със сърдечен и вирусен характер и предприетите действия от комисията и воденото срещу ищеца гражданско производство да има връзка. Прието е, че като отговорност на комисията не могат да бъдат вменени негативните изживявания от воденото срещу К. наказателно производство, приключило със споразумение от 28.11.2014 г. Интензитетът на търпените неимуществени вреди в резултат на последвалото гражданско производство е приет да е по-нисък в сравнение с интензитета на болките и страданията в периода на наказателното производство. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства въззивният съд приема, че дължимото обезщетение е в размер на 20000 лева.
При тези данни касационното обжалване следва да се допусне и по двете касационни жалби по обусловилия изхода на спора въпрос относно критериите за определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а ЗОДОВ. Касационното обжалване се допуска, за да се провери съответствието на въззивното решение с решение № 125 по гр. д. № 3622/2021 на ВКС, ІV г. о., и решение № 172 по гр. д. № 2993/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о.
За касационното обжалване жалбоподателят А. К. дължи държавна такса от 5 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119 от 27.06.2023 г. по в. гр. д. № 204/2023 г. на Апелативен съд В..
УКАЗВА на А. Н. К. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 5 лева, като в противен случай производството по касационната му жалба ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: