№ 3043/17.06.2024 г.
гр. София, 10.06.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 4337/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Народното събрание на Република България касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд решение № 113/12.06.2023 г. по гр. д. № 96/2023 г., с което е потвърдено решение № 260011 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 360/2019 г. на Варненски окръжен съд и е уважен предявеният от „В2М“ ООД срещу Народното събрание иск за заплащане на сумата от 148 159,48 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на недължими такси по обявен за противоконституционен закон.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1/. „При определяне на действителното основание на спорното материално право, съдът длъжен ли е да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита?“; 2/. „Когато сезираният съд не е разгледал иска на предявеното основание и петитум, т. е. разгледал е иск, който не е предявен, постановеното решение допустимо ли е?“; 3/. „Коя правна норма в българското законодателство учредява възможност Народното събрание да отговаря пряко спрямо юридическите лица и гражданите, и изрично урежда прехвърлянето на материалноправната отговорност на държавата,...