Производството е по реда на чл.129, ал.7 от ДОПК във връзка с чл.160, ал.6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.В. Т, срещу решение №424/12.10.2018 г., постановено по адм. д.№312 по описа на Административен съд гр.В. Т за 2018 г., с което е отменен акт за прихващане и възстановяване №П-4000418000295-004-001 от 17.01.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В. Т, потвърден в обжалваната му част с решение №82/10.04.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП”-В. Т и е върнал преписката на органа по приходите за издаване на нов акт, в частта му относно претендираната лихва от 16 438.44 лв.
Касаторът твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения по преценка на фактите, обстоятелствата и наличните доказателства, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК.
При постановяване на решението съдът не е съобразил императивната разпоредба на чл.169, ал.1 от ДОПК. Ревизираното лице не е подало изрично заявление, че с внесената на 20.03.2015 г. се погасява задължението по конкретен ревизионен акт. Неправилна е преценката на съда, че дори без заявление е относимо към плащане по ревизионен акт.
Иска се отмяна на решението изцяло включително и в частта за разноските.
Претендира присъждане на разноски в размер на 1000 лв. пред настоящата инстанция.
Ответникът - Обслужваща производствено-потребителна кооперация/ОППК/„Бъдеще – Д. О”гр.Д. О, чрез адв.. И, в съдебно заседание и в подробен отговор по касационната жалба поддържа твърдение за недопустимост на оспорването на основание §79, т.3 от ПЗР на ЗИД на АПК, с която се изменя разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК. Алтернативно се поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила като правилно, а подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена.
Претендира присъждане на разноски в размер на 1800 лв.
Върховна административна...