Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на Агенция „Митници“, чрез юрк.. В срещу Решение № 52 от 27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 365/2017 г. по описа на Административен съд Кърджали с доводи, че e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна му. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Ответната страна – С. Дурали, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Кърджали е осъдил Агенция „Митници“ да заплати на С. Дурали, обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и разноски за процесуално представителство по дело НАХД № 484/2017 г. по описа на Районен съд Кърджали, както и разноски по делото в размер на 310 (триста и десет) лева.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 1988/2015 г. от 01.06.2016 г. на заместник-началник на М. С, на основание чл. 123, ал. 1 ЗАДС, за нарушение на чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС), е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева на С. Дурали, ЕГН [ЕГН], както и на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 123, ал. 1 ЗДС е отнел в полза на държавата акцизни стоки – 91 кутии цигари, без бандерол. Същото е обжалвано и с Решение № 96 от 14.07.2017 г., постановено по НАХД № 484/2017 г. по описа на Районен съд Кърджали е отменено НП, като незаконосъобразно в частта с която е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Съдебния акт е обжалван и с Решение № 182 от 10.10.2017 г., постановено по КНАХД № 159/2017 г. по описа на Административен съд Кърджали е оставено в сила.

От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП, ищцата е заплатила на адв. К.Т сумата от 300 (триста) лева в брой, съгласно представен по НАХД № 484/2017 г. по описа на Районен съд Кърджали договор за правна защита и съдействие от 13.04.2017 г. (л. 7).

Въз основа на тази фактическа установеност, с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, тъй като е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. А определяща за квалифициране на иска, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е основният характер на дейността на органа, който го е издал. В този смисъл не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност.

В този смисъл е постановеното Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

При този изход на правния спор и с оглед приложението на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от специалния закон - ЗОДОВ - претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52 от 27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 365/2017 г. по описа на Административен съд Кърджали. Решението е окончателно.