Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:М. М. БРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаМ. М. по адм. дело № 1484/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Русе против решение № 45 от 09.11.2020 г. по адм. дело № 252/ 2020 г. на Административен съд – Русе, с което е отменено разрешение за строеж № 202/ 22.05.2018 г., издадено от същия административен орган, за обект „Ремонт на покрив на административна сграда“, находяща се в ПИ № 5191, кв. 227, ЦГЧ, по плана на гр. Русе и с идентификатор 63427.2.5191.1 по КККР на гр. Русе, издадено на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и на „Електроразпределение север“ АД. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като е постановено по жалби на лица, които не са легитимирани да оспорят разрешението за строеж. По същество излага съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде обезсилено или евентуално отменено. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответниците И. Х., М. Г. и В. Г. оспорват касационната жалба. Изразяват становище, че касационата жалба е недопустима, тъй като главният архитект не е легитимиран да оспори съдебния акт. По същество поддържат, че жалбата е неоснователна. Молят касационната жалба да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено или евентуално - решението на административния съд да бъде оставено в сила.

Ответниците „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, гр. София и „Електроразпределение –север“ АД, гр. Варна не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е допустима.

Същата е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна в първоинстанционното производството, за която съдебният акт е неблагоприятен (чл. 210, ал. 1 АПК). Като издател на оспореното разрешение за строеж главният архитект е страна по материалното правоотношение и е конституиран като ответник по делото пред първата съдебна инстанция съгласно чл. 153, ал. 1 АПК. В това процесуално качество органът разполага с административна правосубектност, която му позволява да бъде носител на административнопроцесуални права и адресат на административнопроцесуални задължения и съответно да оспори съдебния акт, ако този акт е неблагоприятен за него. В случая със съдебното решение разрешението за строеж е отменено, поради което главният архитект на община Русе има правен интерес да оспори постановения съдебен акт. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационната жалба е допустима, а доводите на ответниците И. Х., М. и В. Георгиеви в обратен смисъл са неоснователни.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Решението на административен съд – Русе е допустимо.

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано против подлежащ на оспорване административен акт, по жалби, подадени в срок, от лица с правен интерес от обжалване. Административният съд правилно приема, че оспорващите И. Х., М. Г. и В. Г. са заинтересувани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 3, сега т. 4 ЗУТ. Предмет на разрешението за строеж е ремонт на покрив на сграда в режим на етажна собственост, в която жалбоподателите са собственици на отделни самостоятелни обекти. Покривът е обща част на сградата съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, поради което, както административният съд правилно приема, жалбоподателите попадат в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 3, сега т. 4 ЗУТ във връзка с чл. 185, ал. 2 ЗУТ и имат правен интерес да оспорят разрешението за строеж.

Доводът, че разрешението за строеж се отнася само за административната част на сградата, поради което заинтересувани са само възложителите „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и „Електроразпределение - север“ АД като собственици на самостоятелни обекти в тази част на сградата, е неоснователен. Независимо от обособяването на жилищна и административна част, сградата, за която се отнася разрешението за строеж, представлява един обект. Този извод се подкрепя от факта, че сградата е нанесена в КККР на гр. Русе по този начин и е означена с един идентификатор. Освен това в конструктивно отношение административната част не е отделена от жилищната с делатационна фуга или двойна стена, а стълбищната клетка на административната част от сградата достига до шестия жилищен етаж и има общ покрив с него, като достъпът до покрива над петия етаж на административната част се осъществява през врата от шестия етаж на стълбището. Поради това следва да се приеме, че разрешението за строеж се отнася за ремонт на обща част на сградата и заинтересувани лица са всички собственици на самостоятелни обекти в нея по аргумент от чл. 185, ал. 2, пр. 2 ЗУТ, включително и лицата, по чиято жалба е образувано съдебното производство.

Крайният извод на административния съд за отмяна на разрешението за строеж поради противоречие с материалноправни разпоредби, е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения.

Предмет на разрешението за строеж е „Ремонт на покрив на административна сграда“, находяща се в ПИ № 5191, кв. 227, ЦГЧ, по плана на гр. Русе и с идентификатор 63427.2.5191.1 по КККР на гр. Русе. От представения инвестиционен проект и от заключението на вещото лице се установява, че строителните дейности освен премахване на декоративни елементи и комини, замяна на конструктивни елементи и демонтаж и подмяна на износени материали, включват също и монтаж на лека стоманена конструкция със скатен покрив и термопанели, издигнат над бордовете на съществуващия плосък покрив с 50 см. Предвижда се затваряне на пространството между бордовете на покрива и новата конструкция с термопанели. Оформя се подпокривно пространство с достъп на естествена светлина чрез монтаж на прозорец в северната част, като билото на новоизградения покрив е на височина на около 20 см. под нивото на плоския покрив над шестия етаж на сградата.

При тези факти настоящата инстанция приема, че предвиденото строителство не може да се квалифицира като основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, тъй като не се изчерпва с възстановяване или замяна на конструктивни елементи и материални с цел възстановяване на експлоатационната годност на обекта. Строителните дейности включват нови по вид конструктивни елементи, които променят профила и конфигурацията на покрива изцяло и оформят подпокривно пространство, като по този начин увеличават във височина обема на сградата. Следователно разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл. 142, ал. 1 ЗУТ, според който инвестиционните проекти са основание за издаване на разрешение за строеж, тъй като предвиденото с инвестиционния проект строителство не съответства на издаденото разрешение за строеж.

При издаване на разрешението за строеж не са спазени и изискванията на чл. 185, ал. 2, последна хипотеза във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ. С одобрените проекти се предвижда увеличаване на обема на сградата във височина и съществено се засяга обща част - строителство, за което се изисква съгласие на всички етажни собственици, а в случая такова липсва.

Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени от касационния жалбоподател. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и анализ на събраните доказателства, а изводите на административния съд са мотивирани съгласно изискваните на чл. 172а, ал. 2 АПК.

Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд – Русе. Съдебният акт е допустим и е постановен в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45 от 09.11.2020 г. по адм. дело № 252/2020 г. на Административен съд - Русе.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мариета Милева

/п/ Бранимира Митушева