Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.М от [населено място] срещу Решение № 3208 от 16.05.2018 г. по адм. дело №833 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № Д-С-КС/981 от 24.10.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – район Красно село, потвърдена с Решение №22-РД06-0266/15.12.2017г. на директора на РД „Социално подпомагане“ София - град.
Изложено е оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение.
Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село, при редовно призоваване, не излъчва процесуален представител и не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.
За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е Заповед № Д-С-КС/981 от 24.10.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – район Красно село, потвърдена с Решение №22-РД06-0266/15.12.2017г. на директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) София - град, с която на В.М от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл.16, ал. 1 от ППЗСП, с мотиви, че няма инцидентно възникнала жизненоважна потребност, като не е осъществена и социална анкета. Лицето не живее на настоящия си адрес и е с неустановено местоживеене, а и не представя документи в подкрепа на исканата помощ.
С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за правилна преценката на административния орган, че не са доказани инцидентни жизненоважни потребности, които съгласно чл. 16 от...