Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е.-В.В.М от [населено място] срещу решение № 3775 от 05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 8605 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/197 от 21.04.2017 г. на Директора на Д“СП“ Красно село, потвърдена с решение № 22-РД06-0126 от 19.06.2017 г. на Директора РДСП София – град.

Изложено е оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение.

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е заповед № ЗСП/Д-С-КС/197 от 21.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, потвърдена с решение № 22-РД06-0126 от 19.06.2017 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – София град, с която на Е.-В.В.М от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП с мотив, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност.

Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗЗД СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП). При извършения анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил, че процедурата по чл. 27 от ППЗСП не е била проведена, тъй като заявителката не живее на настоящия си адрес,...