Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Образувано е по жалба на А.Г, с ЕГН [ЕГН] срещу Заповед № ЗС-225 от 23.10.2017 г., издадена от министъра на отбраната. С нея, на основание чл. 80а от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС) е наредено изземване от Георгиев на недвижим имот, частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерството на отбраната (МО), находящ се в О. С – град, О. С, район „Красно село“, ж. к. „Бъкстон“ (нов адрес – ж. к. „Красно село“), бл. 205, вх. „А“, ет. 6, представляващ ап. 17, с предназначение: двустаен апартамент – самостоятелен обект в сграда, състоящ се от две стаи, самостоятелна кухня и сервизни помещения и принадлежащо мазе № 17. Наред с това, със заповедта е определен срок за доброволно освобождаване на имота до 24.11.2017 г., а в случай на неосвобождаване е насрочено принудително изземване по административен ред на 01.12.2017 г., от 11,00 ч.

Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния закон. Позовава се на настъпили изменения в Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и изплащане на компенсационни суми (Наредба № Н-22), в частност на пар. 4 от ПЗР на нормативния акт. Моли за отмяната на заповедта.

Ответникът – министър на отбраната, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема за установено от фактическа страна следното:

С. З за настаняване № 357 от 18.07.1969 г. на началника на Гарнизонна жилищна...