Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториалното поделение на НОИ гр. В. против решение № 72 от 2.07.2018 г. по адм. д. № 140/2018 г. по описа на Административен съд – Видин. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на материалния закон, основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорените административни актове, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата М.М от [населено място], в отговор от 4.09.2018 г. и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд установи следното:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Видин е решение № 1040-05-14 от 18.05.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. В. и потвърденото с него разпореждане №Д-05-000-00-01218511 от 17.04.2018 г., издадено от длъжностното лице, изпълняващо функциите на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ гр. В.. С цитираното разпореждане, на основание чл. 40, ал. 4 от КСО, е спряно административното производство за изплащане на парично ообезщетение по болничен лист № 6526492, серия Е2017, издаден на М.М, считано от 16.04.2018 г.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 4 КСО, в редакцията й изм. обн. ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., която оправомощава длъжностното лице по ал. 3 да издаде разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна...