Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от К.Р, чрез пълномощника му адв. М.К, против решение № 1963 от 13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 3044/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с което са отхвърлени исковете му, предявени в условията на кумулативно обективно съединяване, по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) за: 1. установяване по отношение на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), че в периода от 05.03.2011 г. до 28.06.2011 г. спрямо ищеца е осъществена дискриминация като не му е оказвана необходимата безплатна стоматологична помощ; 2. за осъждане на ГДИН да заплати на ищеца обезщетение за вреди, в размер на 25 000 лева, за претърпените вследствие на дискриминацията неимуществени вреди за посочения период, ведно с мораторна лихва в размер на 4 375 лева, както и законна лихва от момента на завеждане на иска до окончателно погасяване на главния дълг. С решението (в тези части имащо характер на определение) е прекратено производството, в частта, по отношение исковете на К.Р по чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. предявени против Министерството на правосъдието, както и е прекратено производството, в частта, по иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. против ГДИН, поради оттеглянето му. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

След спиране и възобновяване на производството по делото, К.Р, чрез процесуалния си представител адв. М.К, в писмено становище от 08.03.2019 г., развива доводи за недопустимост на атакуваното съдебно решение, поради неспазване правилата на родовата подсъдност съобразно Тълкувателно постановление № 1/2016 г. от 16.01.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска...