Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на В. К., действащ като ЕТ „В. Т-В. К.“, със седалище гр. К., подадена чрез процесуалния му представител адвокат К. С., срещу решение № 879/20.08.2020 г. по адм. дело № 928/2019 г. на Административен съд-София област, в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решение № 23/312/02633/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/811/10.05.2019 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, и са присъдени разноски. Релевирани са доводи, че атакуваният съдебен акт в обжалваната му част е необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. С молба от 31.05.21г., с характер на писмена защита, депозирана от процесуалните представители адв. С. и адв. С., с допълнителни съображения е мотивирана тезата на касатора, че решението на АССО в частта, в която, съдът е счел за законосъобразен оспорвания административен акт при констатиране на нередности/ неизпълнение от страна на ползвателя на помощта и е отхвърлил жалбата на ЕТ, е неправилно във всички хипотези на чл.209, т.3 АПК.
По делото е постъпила и частна жалба от търговеца, срещу определение № 989/07.10.2020 г. по адм. дело № 928/2019 г. на Административен съд-София област, с което е отхвърлена молбата му за допълване на решението в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на постановеното определение.
Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, в представено писмено становище чрез процесуален представител юрисконсулт З., оспорва касационната касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско вънаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд-София област е образувано по жалбата на В. К., в качеството му на ЕТ „В. Т-В. К.“, срещу решение № 23/312/02633/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/811/10.05.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на финансова корекция в размер на 262 542,33 лв., представляваща 100% от размера на изплатената на търговеца, финансова помощ по сключен договор № 23/312/02633/14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В разработения бизнес план едноличният търговец е заявил изграждане на къща за гости със стаи за настаняване в с. П.. В раздел IV „Финансово-икономически статус - приходи и разходи“ от бизнесплана, са посочени по години приходите и разходите от видовете услуги, които лицето ще предоставя, пряко свързани с инвестицията, за която кандидатства. С договор № 23/312/02633/14.10.2014 г. сключен между ДФЗ и ЕТ „В. Т-В. К.“ са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312, като помощта представлява 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект. Със заповед № 371318/03.12.2018 г. на началника на отдел РТИ при ОД на ДФЗ-София е разпоредена проверката на място след плащане, извършена в периода 10-13.12.2018 г. в присъствието на упълномощено от едноличния търговец лице, при която е констатирано неизпълнение на задълженията. Установено е, че не е променено предназначението на инвестицията, сградите, помещенията и активите се ползват съобразно предназначението им, но не са достигнати прогнозните нива на приходите, заложени в бизнесплана, нито е назначен предвидения персонал. Посочено е, че за 2016 г. в бизнес плана са заложени приходи от нощувки в размер на 67 680 лв., а са представени доказателства за реализирани общо 2 400 лв., което представлява 3.55% изпълнение. За 2017 г. по бизнес план са заложени приходи в размер на 71 440 лв., а са доказани само 5 350 лв., или 7.49% изпълнение. За проверявания период от две пълни финансови години е установено изпълнение в размер на 5.57% от заложените в бизнес план приходи. За проверката на място органът е изпратил писмо с копие на контролния лист за констатираните несъответствия. С писмо изх.№ 01-6500/811/13.02.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил ЕТ „В. Т-В. К.“, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, а при необходимост - да приложи доказателства към тях. В представено възражение, търговецът е посочил, че неизпълнението на заложените приходи не съставлява законово или договорно нарушение, предпоставящо налагане на финансова корекция. Посочил е, че инвестицията, за която са отпуснати средствата е изпълнена съгласно одобрения проект и функционира по предназначение. Твърди, че неразкритото ново работно място и приходите от дейността не са финансирани пряко от проекта, поради което не съставляват нередност. На база констатираните несъответствия е издадено решение № 23/312/02633/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 43, ал. 1, т. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 10 във вр. чл. 72 и чл. 73 ЗУСЕСИФ е определена финансова корекция на ЕТ „В. Т-В. К.“ в размер на 262 542,33 лв., представляваща 100% от размера на отпусната финансова помощ съгласно т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г.
Въз основа данните от събраните по делото доказателства, в т. ч. изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, Административен съд-София област е приел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми и приложимия материален закон в частта му, с която е установено извършено нарушение / с решение № 275/01.04.2021 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 879/20.08.2020 г., като е отхвърлена жалбата на търговеца срещу решението за налагане на финансова корекция в частта му, с която е установено извършено нарушение/. За да отхвърли жалбата в тази й част, съдът е отчел безспорно установеното по експертното заключение, че приходите, реализирани от нощувки са в размер на 5.57% за двете финансови години, което сочи на неизпълнение на договорните отношения и е основание по чл. 46, ал. 2 от Наредба за определяне на размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта. За да отмени решението на органа в останалата му част, съдът е посочил, че определянето на размера на финансовата корекция от 5% е извършено въз основа на прогласената за нищожна Методика, т. е. лишава го от основание, поради което и съгласно чл. 195, ал. 2 АПК е върнал преписката на органа за ново произнасяне в частта относно определения размер.
Постановеното решение е правилно в обжалваната му част.
На първо място, правилно съдът е приел, че производството не е по реда на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 29/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 3 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочената Наредба № 29/2008 г., поради което и правилно административният акт е основан на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от същата. В тази връзка, съдът е извършил проверка налице ли са условията по Наредба № 29/2008 г. за връщане на вече изплатени суми.
Правилно съдът е приел, че действията/бездействията на бенефициера са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29/2008 г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана му финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Обосновано е прието, че на 14.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ „В. Т-В. К.“ е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ за изграждане на къща със стаи за настаняване в с. П., според чл. 1.1 от който, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 23/312/02633 от 16.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 29/2008 г. „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по място на извършване на инвестицията, заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в него. Бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител /чл. 16, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвения към него от кандидата, бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10-годишен период, водещи до реализиране на цените по чл. 2 /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата, § 1, т. 6, е описано значението на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В случая, в приложения бизнес план бенефициерът е посочил, че изграждането на къщата за настаняване ще спомогне за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места и ще доведе до стимулиране на предприемачеството и постигане на стабилни пазарни позиции. Посочено е, че ще развива балнео, селски, еко, културен, ловен, риболовен, планински и зимен туризъм. Основната цел е да се постигне качествено развитие на микропредприятието и да повиши неговата конкурентоспособност. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като за всяка от годините 2016 г. и 2017 г. са заложени приходи от нощувки, в размер съответно на 67 680 лв. и 71 440 лв. Така, анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на едноличния търговец, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2016 г. и 2017 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата. Съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема с оглед съответствието му с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката е не само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като именно доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е дала основание за одобряване на проекта му за финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана - Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата, е финансово-икономическият статут на проекта, отразен в част IV и съставен от приходна, и разходна част. Кандидатът е задължен да опише производствената и търговската си програма, както и да посочи видовете услуги, които предоставя и които са пряко свързани с инвестицията. Именно съдържанието на бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания позволяват на компетентните органи при оценяването на проектите за финансиране да преценят изпълнението на нормативните условия за икономическа жизнеспособност. Видно от съдържанието на чл. 27, ал. 3 от Наредбата, преценката доколко проектът води до реализиране на целите по чл. 2 задължително се предпоставя от анализа на тези два фактора, като основание за вземане на решение за одобряване на решението за подпомагане. Проверката за съответствие с критериите за оценка по приложение № 6 от него също подлежи на преценка. Касае се за преценката на две самостоятелни, значими, но независими едно от друго обстоятелства. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия на Наредбата и съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани, и очаквани приходи. В тази връзка е неоснователно и твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил представените от него доказателства относно сключен договор от 22.01.2019 г. за назначаване на рецепционист, с което е предприел действия по отстраняване на констатираните от органа нарушения. Съгласно § 1, т. 26 от ДР на Наредбата „устойчива заетост“ е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. В приложения бизнес план търговецът е заложил едно ново работно място, което е заявил, че ще разкрие през първата година от изпълнението му и ще го поддържа през целия период на бизнес плана. В тази връзка АССО правилно е посочил, че представените доказателства за изпълнение на бизнес плана за 2018 г. и 2019 г. са неотносими към спора, доколкото извършената проверка на място е обхванала периода за двете пълни финансови години – 2016 г. и 2017 г.
Изложеното по-горе налага да се приеме, че административният орган правилно е установил нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 23/312/02633, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като при неизпълнение РА може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при проверката на изпълнението на проекта от ДФЗ е изследвано цялостното изпълнение на бизнес плана, в това число в частта му за планираните приходи, при което са направени верни изводи за финансово неизпълнение на плана за 2016 г. и 2017 г., доколкото с реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е оценен като допустим за подпомагане.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая е установено извършено нарушение от страна на В. К., действащ като ЕТ „В. Т-В. К.“, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на предприятието му. В тази част решението за налагане на финансова корекция е мотивирано, тъй като обективира фактически и правни основания за издаването му. Поради това и атакуваното решение на Административен съд-София област, в частта с която е отхвърлена жалбата на търговеца, като правилно следва да бъде оставено в сила.
В останалата част, решението на АССО, като необжалвано, е влязло в сила.
По частната жалба на В. К., действащ като ЕТ „В. Т-В. К.“:
С решение № 879/20.08.2020 г. АССО е осъдил В. К., действащ като ЕТ „В. Т-В. К.“ да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С молба по чл. 248 ГПК търговецът е поискал изменение на решението в частта му за разноските, като с определение № 989/07.10.2020 г. по адм. дело № 928/2019 г. АССО е отхвърлил молбата му. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК /в редакцията й, обн. ДВ, бр. 30/2006 г./ като е посочил, че жалбоподателят няма право на разноски поради неблагоприятния изход от делото, доколкото съдът е отхвърлил жалбата му срещу решението за налагане на финансова корекция. Така постановеното определение е обжалвано от търговеца с частна жалба. Изложени са доводи, че АССО неправилно е присъдил разноски само на органа, въпреки че е отменил решението в частта му, с която е наложена финансова корекция и е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне.
Определението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените мотиви.
При произнасяне на съда по искане за изменение на решението в частта за разноските, съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК. Съгласно този текст, в приложимата редакция обн. ДВ, бр. 30/2006 г., когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която акта е благоприятен има право на разноски. Видно от диспозитива на решение № 879/20.08.2020 г., допълнено с решение № 275/01.04.2021 г., АССО е отхвърлил жалбата на ЕТ „В. Т-В. К.“ срещу решение за налагане на финансова корекция № 23/312/02633/3/01/04/01, изх.№ 01-6500/811/10.05.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, с която е установено извършено нарушение; отменил е решението за налагане на финансова корекция в частта му, с която е определен размерът и е изпратил делото като преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне – определяне на размера на финансовата корекция. С оглед предвидената изрична уредба в Административнопроцесуалния кодекс /в приложимата редакция/, в случая съдът не е съобразил, че обжалваният административен акт е частично отменен, при което и неправилно е посочил, че е отхвърлил изцяло оспорването и е присъдил разноски само на органа. Съдът не е съобразил, че разноски на страните в административното производство не се дължат при частично уважаване на жалбата, но доколкото определението като краен резултат с оглед изхода на спора е правилно, същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед частичното уважаване на жалбата и предвид изхода от спора, решението на административния съд се явява неправилно и в частта досежно присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на ДФЗ. Същото следва да бъде отменено в чази част. Разноски на страните за настоящото производство не следва да бъдат присъждани с оглед частичното уважаване на касационната жалба.
Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 879/20.08.2020 г., допълнено с решение № 275/01.04.2021 г. по адм. дело № 928/2019 г. на Административен съд-София област, само в частта, с която В. К., действащ като ЕТ „В. Т-В. К.“ е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 879/20.08.2020 г., допълнено с решение № 275/01.04.2021 г. по адм. дело № 928/2019 г. на Административен съд-София област в останалата обжалвана част..
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 989/07.10.2020 г. по адм. дело № 928/2019 г. на Административен съд-София област. Решението е окончателно.