Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. В. В. от гр. В., обл. Пазарджик, против решението по т. 5 от протокол № 48 / 08.11.2012 г. на Висшия съдебен съвет, с което жалбоподателят е временно отстранен на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ от длъжност „прокурор” в Районна прокуратура – Велинград до приключване на наказателното производство по преписка № 4421 / 2012 г. по описа на Софийска градска прокуратура.

Поддържат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушения на административнопроизводствените правила за изслушване на отстранения прокурор и за излагане на мотиви във връзка с обстоятелствата, при които е бил привлечен като обвиняем. О. В. съдебен съвет (ВСС) не е взел становище.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: По допустимостта на жалбата:

Оспореното решение е взето на основание чл. 230, алинея 2 от ЗСВ, съгласно която в случаите, когато срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, извън случаите по ал. 1, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.

Разпоредбата на чл. 230 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) намира систематичното си място в глава девета Статут на съдиите, прокурорите и следователите, раздел шести Временно отстраняване от длъжност. По своя правен характер временното отстраняване от длъжност с решение на ВСС на основание чл. 230, ал. 2 от ЗСВ носи белезите на индивидуален административен акт, който засяга непосредствено статута на отстранения магистрат и поражда неблагоприятни правни последици за него.

Законът за съдебната власт не съдържа разпоредби, създаващи правила за обжалване на решенията на ВСС, взети на основание чл. 230, ал. 2. Съдът обаче не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането - чл. 127, ал. 2 от АПК. Поради...