Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно на Общински съвет Иваново, представляван от председателя М.Д. и на А. К. от [населено място], общ. Иваново, двете-против решение № 44/17.12.2020 г., постановено по адм. дело № 265/2020 г. на Административен съд – гр. Р., с което по жалба на втория касатор е изменено решение № 87 на Общински съвет – Иваново, взето по протокол № 9/26.03.2020 г., в частта по т. 2, с която е одобрена пазарна оценка в размер на 6 490 лева без ДДС за продажба по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОС на имот частна общинска собственост, представляващ урегулиран поземлен имот (УПИ) ІІ-238 по регулационния план на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, като e приетa пазарна оценка за този имот в размер на 3107 лева без ДДС. Подадена е и частна жалба от Общински съвет – Иваново против Определение от 27.01.2021 г. по същото адм. д. - за допълване на решението в частта за разноски - като Община-Иваново е осъдена да заплати на А. К. и сумата 274,50 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице.

С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, а с първата-и за недопустимост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.2 и т.3 от АПК.

Първият касационен жалбоподател намира, че съдът неправилно не отчел, че първоинстанционната жалба е недопустима като просрочена, тъй като процесното решение на Общински съвет Иваново е акт по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и срокът за оспорването му се брои от обявяването му по реда на чл.22, ал.2 от ЗМСМА. Алтернативно счита, че приетата по делото...