Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. И. против решение № 4762 от 01.09.2020г., постановено по адм. д. № 2784/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата и срещу изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № СОА2-УГ01-31/20.02.2020г. на директора на Столичен дом за радостни обреди.

Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква, че отказът противоречи на чл.70 и чл.72 ЗГР, на Директива 2004/38/ЕО, на Европейската конвенция за правата на човека и практиката на ЕСПЧ и е в противоречие с Кодекса за международно частно право. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на преписката на административния акт за удовлетворяване на подаденото заявление.

О. Д на Столичен дом за радостни обреди не взема становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на В. И. срещу изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № СОА2-УГ01-31/20.02.2020г. на директора на Столичен дом за радостни обреди, по заявление вх. № СОА20-УГ01-31/03.02.2020г. да бъде издадено удостоверение за раждане на А. М., [дата на раждане] в Съединените американски щати, която да бъде регистрирана в ЕСГРАОН и да ѝ бъде издадено българско ЕГН. В мотивите на отказа е посочено, че от представеното удостоверение за раждане не става ясно кой е майката и кой е бащата на детето, тъй като в удостоверението са вписани само родители – Л. М. и В. И.; не става ясно дали сключеният между последните брак е признат по предвидения в закона ред.

АССГ е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, в установената форма и реквизити, при изложени фактически и правни основания за издаването му и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съда искането е за признаване и изпълнение на чуждестранен акт за раждане и гражданската регистрация на титуляра на акта. Позовавайки се на чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, съдът приема, че при регистриране на раждане, настъпило в чужбина, следва да се отразят данните за името на титуляря, датата и мястото на раждане, полът и установеният произход, които се вписват в акта за раждане така, както са вписани в представения препис или в превода на български език на чуждия документ; съгласно глава VI, чл. 60 и чл. 61 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) /СК/, произходът на детето от майката се определя от раждането – майка е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция. Съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на триста дни от неговото прекратяване.

Съдът е счел, че липсата на запис в акта за раждане /сертификат 1052019008090/ на А. М. на майка и баща, а само на двама родители, е пречка административният орган да изпълни задълженията си, респ. да издаде акт за раждане в съответствие с изискванията на чл. 45 от ЗГР във вр. с чл. 14 от Наредбата. По тези съображения оспорването е отхвърлено.

Решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени процесуални нарушения, препятстващи проверката на касационната инстанция за правилно приложение на материалния закон.

Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение при формиране на извода за компетентност на административния орган, издал оспорения отказ. По делото не е изяснено нито дали директорът на Столичния дом за радостни обреди е административен орган по смисъла на АПК, нито дали са му делегирани правомощия, които по закон, макар да могат да бъдат делегирани, принадлежат на кмета на общината. Освен това оспореното писмо е подписано със запетая, което поставя под въпрос и дали наистина е издадено от директора на Столичния дом за радостни обреди. За всички тези обстоятелства съдът е следвало да изисква сведения и доказателства от ответника. Пропускът това да бъде извършено води до неправилност на решението.

Освен това, в жалбата до АССГ е посочено, че са правени много опити за издаване на акт за раждане на А. М., но по тях са постановени откази. Съдът е следвало да изисква сведения за наличието на други административни актове и преписки във връзка с искането за гражданска регистрация на посоченото дете, за да установи дали са налице процесуални предпоставки за издаване на акта. Пропускът това да бъде извършено е съществено процесуално нарушение.

В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил всички доводи на жалбоподателката, по-конкретно във връзка с приложението на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита на правата на човека, в частност за нарушение на правото на свободно движение и на правото на личен и семеен живот. Липсват мотиви и по отношение на доводите, свързани с нарушаване на КМЧП.

Посочените нарушения препятстват проверката на касационната инстанция за правилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново произнасяне, при което следва да се изяснят въпросите за компетентността на органа, издал акта и за наличието или липсата на други административни актове във връзка с гражданската регистрация на детето А. М.. При постановяване на решението следва да се обсъдят всички доводи на жалбоподателката, включително за нарушение на международното право, приложимо от българския съд на основание чл. 5, ал.4 от Конституцията на Р. Б.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4762 от 01.09.2020г., постановено по адм. д. № 2784/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд София-град, съгласно дадените указания. Решението е окончателно.