Производството е по чл.33 и сл. от ЗВАС, във вр. чл.131-132 от ДПК отм. , вр. §5, ал.4 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна против решение №137/07.02.2006 г. по адм. д. №1710/2002 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е отменен ДРА 547/31.07.2002 г. на ТДД-Варна, потвърден с решение №1228/11.10.2002 г. на РДД-Варна за отказан данъчен кредит в размер на 39 789, 93 лв. за данъчни периоди м.08,09,10,11 и 12.2001 г. и м.01,02,03 и 04.2002 г. и е признато право на данъчен кредит в същия размер; в частта за определени данъчни задължения по чл.36, ал.1 от ЗКПО за 1998, 1999, 2000 и 2001 г. и в частта за преобразуване на финансовия резултат на основание чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО за 1998 г. със сумата 3 559 лв., за 1999 г. със сумата 5 668, 69 лв., за 2000 г. със сумата 9 531, 60 лв. и за 2001 г. със сумата 7 930 лв. и съответстващите на това увеличение данъчни задължения по ЗКПО. Изложени са доводи за неправилност на решението в обжалваната част, иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ПФК"Ч"АД-гр. В. оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъдят направените разноски за касационната инстанция.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
За да отмени ДРА в обжалваната част Варненският окръжен съд е приел, че оспорените от данъчните органи разходи не са социални, както ги е третирал данъчния орган, а са такива във връзка с дейността, тъй като са пряко свързани със състезателната и тренировъчна дейност и са направени на основание заповеди и решения на УС. Поради това, свързаните с тези разходи доставки са облагаеми и са налице предпоставките за признаване на данъчен кредит. За същите не се дължи и данък по чл.36 от ЗКПО. Съдът е приел, че извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО с мотиви за липса на първични счетоводни документи, отговарящи на изискванията на чл.8 от ЗСч е незаконосъобразно, тъй като разписките, с които са осчетоводени съдържат реквизити, определящи ги като първични счетоводни документи по смисъла на чл.8 от ЗСч. Приел е, че в случая е спазен принципа на документална обоснованост. Решението в обжалваната част е правилно.
При извършена данъчна ревизия на ревизирания данъчен субект ПФК"Ч"АД-гр. В. не е признат данъчен кредит по доставки през 2001 и 2002 г. за медикаменти, за нощувки, за транспорт и пр. Мотивът за отказ е, че тези разходи са социални и не представляват облагаеми доставки, поради което за същите не може да се ползва и право на приспадане на данъчен кредит. На това основание е определен и данък по чл.36 от ЗКПО. Отделно, данъчният орган не е признал разходи, осчетоводени с документи, които е оспорил като неотговарящи на изискванията за първичен счетоводен документ и на основание чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО е увеличил финансовия резултат с техния размер.
В хода на обжалване на ДРА жалбоподателят е ангажирал доказателства, които опровергават изводите на данъчния орган. Безспорно доказано е по делото с ангажиране на доказателства от жалбоподателя, включително и с приета и неоспорена от страните експертиза, че разходите са такива свързани с дейността на клуба, а не са "социални". Правилно съдът, след анализ на разборедби от учредителните актове и устройствения правилник на футболния клуб, решенията на УС и на ИД, програми за футболни срещи, както и на база относимата към случая нормативна уредба, е приел, че оспорените разходи са пряко свързани с дейността на клуба, която е специфична и налага разходи за транспорт, нощувки, медикаменти и пр. не само при провеждане на състазания и турнири, но и в процеса на подготвително-тренировъчната дейност, провеждана и в лагер-сборове. Съгласно разпоредбата на §1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, в редакцията на текста към ревизирания данъчен период, "социални разходи" са: предоставените на персонала, включително и на този по договори за възлагане на управление социални придобивки, съгласно чл. 293 и 294 от Кодекса на труда и отчетени като разходи за дейността. Според чл. 294 КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите: организирано хранене, търговско и битово обслужване, транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно; бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм; бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други; подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители и задоволяване на други социално - битови и културни потребности. Това примерно изброяване в КТ на "социалните придобивки" определя общият признак на тези разходи, като такива извън прекия трудов процес. В случая, видно от вида на осчетоводените с фактурите разходи, същите нямат характер на "социални придобивки", получени от футболистите, поради това, че са за определени дейности на футболистите, представляващи задължителна част от трудовия им процес, т. е. необходимо присъщи разходи, пряко свързани с тренировъчния процес на футболистите. Изхождайки от спецификата на дейността на ревизирания данъчен субект, осчетоводените с фактурите разходи за транспорт, нощувки, храна, медикаменти и пр. са осъществени във връзка със спортно-състезателния и тренировъчен процес на футболистите, т. е. те са във връзка с дейността на клуба, а не са "социални разходи" по смисъла на §1, т.14 от ЗКПО. Касае се за облагаеми доставки, за които се дължи данъчен кредит и отказът на данъчните органи да бъде признат същия, е незаконосъобразен. По изложените съображения, незаконосъобразни са и определените с ревизията данъчни задължения по чл.36 от ЗКПО и актът правилно е отменен и в тази част от съда. С ревизията е извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл.23, ал.2, т.13 от ЗКПО за 1998 г. със сумата 3 559 лв., за 1999 г. със сумата 5 668, 69 лв., за 2000 г. със сумата 9 531, 60 лв. и за 2001 г. със сумата 7 930 лв. и са опроделени съответстващите на това увеличение данъчни задължения по ЗКПО, с мотиви, че липсват първични счетоводни документи, отговарящи на изискванията на чл.8 от ЗСч, които да удостоверяват тези разходи. Както правилно е приел окръжния съд, позовавайки се и на приетата експертиза, приходните квитанции, издадени от БФС, с които са осчетоводени непризнатите от ревизията разходи, съдържат необходимите реквизити по чл.8, ал.1 от ЗСч и следва да се приеме, че представляват редовни първични счетоводни документи.
По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на решението на Варненския окръжен съд в обжалваната част и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника се дължат направените разноски за защита пред касационната инстанция, които съобразно с представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 2000 лв.
Воден от горното и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №137/07.02.2006 г. по адм. д. №1710/2002 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която е отменен ДРА. Осъжда
дирекция "ОУИ"-Варна да заплати на ПФК"Ч"АД-гр. В. направените разноски за касационната инстанция в размер на 2000 (две хиляди) лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Ш./п/ М. З. Ф.Н.