Образувано е по касационната жалба на община С. против решение № 8/17.02.2021г., постановено по адм. дело № 220/2020г. на Административен съд - Разград, с което съдът е отхвърлил жалбата на общината срещу решение от 11.11.2020г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което не са верифицирани разходи в размер на 203 021.15лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по искане за плащане № 3/12.08.2020г.

Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи се, че съдът не е извел правилни правни изводи, касаещи допустимостта на претендираните разходи. Твърди се, че предвид раздел 1.10 „Допустими кандидати“ от Условията за кандидатстване по процедурата единственото условие за допустимост на тези разходи е наличието на действащо партньорство между бенефициера и НПО, като е ирелевантно дали НПО реално е изпълнило и отчело дейността си.

В касационната жалба се релевират и доводи, че основния въпрос по процесния казус е дали, считано от 31.10.2019г., партньорството между община С. и НПО е било прекратено по правно обвързващ страните и валиден начин. Твърди се, че неправилно първоинстънционния съд е приел, че това партньорство е било прекратено. Излагат се пространни доводи, защо отправеното от бенефициера едностранно предизвестие – на първо място, че липсват доказателства това еднострано предизвестие да е достигнало до НПО-то; на второ място бенефициера е предоставил на партньора да представи доказателства за изпълнение на поетите задължения в 10-дневен срок от получаване на уведомлението, като този срок не е подходящ т. е. нарушена е нормата на чл. 87 от от ЗЗД; на трето място липсва и съгласие на останалите партньори за отправяне на предизвестие за прекратяване на патньорството с НПО, а така също и не е искано от УО одобряване на нов патньор поради замяна на първоначалния; на четвърто място ако се приеме, че има отправено предизвестие за прекратяване, то касае споразумението от 25.05.2018г., а валидно обвързващо в отношенията между общината и останалите патньори е споразумението от 06.02.2019г., което е неразделна част от сключения ДПБФП; налице е и противоречие както в мотивите на органа, така и в тези на съда, тъй като от една страна с оглед наличието на решение на ОбС – Разград и на решение на АС-Разград се приема, че може да се направи извод за действащо и валидно партньорство между общината и процесното НПО, то не се приема извода, че това партньорство не е било прекратено.

Касаторът твърди, че споразумението от 06.04.2020г., не е ново такова, сключено между общината и НПО-то, а с него само се приема за безспорно, че с подписването му задълженията на подписалите го страни се „възстановяват“, Изразява се и несъгласие, че новото споразумение не поражда правни последици, тъй като то е сключено след предварително съгласие на партньорите, за което е представен Протокол от 31.01.2020г. и наличието на нарочни декларации от тях от 24.04.2020г., като макар и декларациите да са с дата следваща тази на която е сключено новото споразумение, в тях ясно се дава съгласие на партньорите по всички клаузи.

Твърди се още, че дори и да се приеме, че е налице валидно прекратяване на партньорството с НПО, считано от 31.12.2019г., то не са налице наличие на основания за недопустимост на всички извършени от бенефициера и неговите останали партньори дейности, разходите за които са заявени за възстановяване с подаденото искане за окончателно плащане. Налице е невиновна невъзможност на бенефициера чрез своя партньор – НПО да изпълни дейностите които са му възложени. Бенефициера не е допуснал нарушение на раздел 10 от Условията за кандидатстване, тъй като като патньор на общината по проекта е била включена НПО.

Изразява се и несъгласие с изводите на съда по отношение отказа за верификация на разходите по т. 2.4 и т. 2.5 от акта, тъй като органа не е изпълнил задължението си визирано в чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Услугите са били реално предоставени по отношение на посочените в акта лица. УО в отправеното до общината писмо само е поискал представяне на документация от която да е видно датата и мястото на получаване на услугата за всяко едно от лицата, но не е изискал и не еуказал по какъвто и да е начин на бенефициера, че има възможност да представи липсващите документи и допълнително попълнена информация в тях.

Твърди се и допуснати съществени нарушения на административното производство, които не са били обсъдени от АС – Разград, касаещи извършването на процедурата по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.

Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество, с което оспореният административен акт бъде отменен. Претендира съдебни разноски.

Ответникът - Ръководителят на УО на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка пред административния съд е решение от 11.11.2020г. на Ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020, с което не са верифицирани разходи в общ размер на 203 021.15лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по искане за окончателно плащане № 3/12.08.2020г.

С оспореното решение съдът е отхвърлил жалбата на община С. срещу цитираното по-горе съдебно решение.

За да постанови този резултат съдът е приел, за установено от фактическа страна следното:

С искане за окончателно плащане № 3 на стойност 275 018.84лв. община С. е поискала верифициране на извършени разходи както следва:

1. сума в размер на 16 435.10лв., „Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определни по реда на ЗДСл на физически лица, ангажирани пряко с изпълнение на финансираните преки дейности;

2. сума в размер на 133 946.85лв., „Разходи за трудови възнаграждения по реда на КТ на всяко лице, включено в субсидираната заетост до 12 месеца при работодател по Направление I в размер на МРЗ;

3. сума в размер на 106.45лв., „Разходи за материали и консумативи, необходими за изпълнение на дейностите по проекта;

4. сума в размер на 16 351лв., „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, по договор № 282/11.09.2019г., с изпълнител „Медицински център „Здраве-Разград“ ООД;

5. сума в размер на 22 900лв., „Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде, по договор № 326/24.10.2019г., с изпълнител „Медицински център „Здраве-Разград“ ООД;

6. сума в размер на 13 281.75лв., „Непреки разходи; 7. сума в размер на 71 997.69лв.

За да откаже верифициране на разходите по т. 1 до т. 3, вкл., УО на ОПРЧР е приел, че тези разходи са претендирани в противоречие с Раздел 10 от Условията за кандидатстване, тъй като е налице неизпълнение на поетите отговорности на неправителствената организация по сключеното споразумение с община С. по процесния порект и това се явява неспазване на условията на чл. 2.4 от договора, а така също и на чл. 3.27 от ДПБФП. Издателят на акта предвид представените документи е приел, че не еналице партньорство с НПО считано от 31.10.2019г., и не е сключено нова такова, предвид решение № BG05M9OP001-2.018-0045/22 ОТ 26.06.2020г., на УО на ОПНОИР. Според органа определените изисквания на Раздел 11 „Дейности, допустими за финансиране“ от Условията за кандидатстване по процедурата, не са изпълнени съгласно представения от бенефициера отчет. Изпълнени от партньора НПО „Сдружение за съзидателно правосъдие“ са само дейности от 1 до 5, а тези от 6 до 12 не са изпълнени. Предвид на това е прието, че всички претендирани разходи след 31.10.2019г., са недопустими за извършените дейности и не ги верифицира.

По отношение разходите по т. 4 и т. 5 УО е приел, че са представени два договора № 282/11.09.2019г., и № 326/24.10.2019г., сключени с Медицински център „Здраве-Разград“ ООД, но не са представени Карта за участие, като лицата от дейност 5 не са включени и в Таблица „Микроданни участници“. Предвид изискванията на чл. 3.16 и 3.17 от договора при представяне на междинни или заключителни технически доклади бенефициера е длъжен да представи чрез ИСУН 2020 надлежно попълнена Таблица, а така също и да представи Карта за участие на всеки един от участниците. Вследствие на горното УО на ОПРЧР приема за допустими разходите по дейност 5 само за 8 лица, а с оглед на факта, че по двата договора са представени документи за отчитане на изпълнение преди 31.10.2019г., то след този период разходите са счетени за недопустими.

При така изложените факти съдът е приел, че административният акт, с който е отказана верификация е издаден от компетентен орган, в съответствие с разпоредбите на; в предвидената от закона писмена форма; съдържа както фактическите така и правни основания за издаването му; спазена е процедурата по чл. 60 - 68 ЗУСЕСИФ. Съдът е приел и че, оспорения акт е съобразен с материалния закон и с целта на закона.

В съдебното решение е посочено, че от доказателствата по делото не се установява дейностите след 31.10.2019г., да са извършени с участието на партньор НПО. За дейностите от 6 до 12, за които е отговарял партньора, не е било отчетено изпълнение, а според обясненията на бенефициера не е стартирано изобщо изпълнението им.

АС – Разград е посочил, че с сключеното ново споразумение от 06.04.2020г., не се установява изпълнение на условието за участие на НПО при осъществяване на дейностите по договора, тъй като договора има действие за напред и споразумението има за цел да възстанови всички права и задължения между страните т. е. налице е било преустановяване на изпълнението им.

Първоинстанционния съд е приел, че е било необходимо не само формално подписано споразумение между бенефициера и партньор НПО, но и наличие на реално участие на това сдружение в проекта, за което липсват представени доказателства.

Прието е, че отказа за верификация на сумите по т. 2.1 до т. 2.5 е законосъобразно

Така мотивиран съдът е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Обоснован е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалния закон и при правилно приложение на материалните разпоредби.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - чл. 68 ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ УО извършва верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТКАЗА ЗЗД ВЕРИФИКАЦИЯ НА СРЕДСТВА ПО Т.2.1, 2.2. и 2.3:

Нормата на чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, на която се е позовал издателят на акта, за да откаже верификация, в актуалната си редакция към датата на издаване на оспорения акт /обн. в ДВ бр. 52/09.06.2020г./, гласи, че извън случаите по ал. 1 ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост т. е. съответния УО има правомощието да откаже верификация на разходи извън непредставянето на документи или на разяснения по чл. 63 или при започната процедура по администриране на нередност, ако прецени, че разходите които са поискани за заплащане не са допустими. Кои разходи са допустими и кои не, законодателят е посочил в общите условия за тяхната допустимост - чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. В конкретния акт, УО на ОПРЧР е посочил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ - разходите да са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Според чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за допустимост, представляващи правно основание за верифициране или отказ от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ.

Административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разхода следва да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорената част на административния акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода. Тежестта да установи и да докаже, че извършените от ответника по касационната жалба разходи не са допустими е на УО. Той е длъжен също да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода

В конкретния случай правилно издателят на акта да откаже верификация на процесните разходи е посочил нормата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Безспорно се установява от фактите по делото, че за да бъдат допустими изисканите разходи по т. .2.1, 2.2. и 2.3 те трябва да бъдат допустими за финансиране, предвид както посочената по-горе правна норма на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, така и предвид сключения между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РЧР“ и Условията за кандидатстване по съответната програма. По силата на чл. 3.6 от ДПБФП исканията за верифициране на разходи и плащания се представят на УО в съответствие с чл. 3.34 и 3.35 от договора. Тези изисквания от страна на бенефициера са били спазени при подаване на искане № 3/12.08.2020г., за плащане.

В чл. 3.19 от договора е посочено, че конкретният бенефициер изпълнява Договора с партньори, измежду които е посочено и Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“. По силата на чл. 3.27 от договора бенефициерът изпълнява задълженията си самостоятелно или съвместно с един или по-вече партньори, ако такива са посочени в описанието на проекта и в договора. В чл. 3.65 от ДПБФП е посочено, че за да бъдат признати за допустими по договора разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по конкретната процедура, освен, че не трябва да противоречат на разпоредбите на Регламент № 1303/2013 и Регламент № 1304/2013 на ЕП и Съвета, изменени с Регламент № 2018/1046, както и на нормите от Г. П, Раздел първи от ЗУСЕСИФ.

Видно от представените по делото Условия за кандидатстване в т. 10 „Допустими партньори“ са изброени в 10 точки, допустимите такива, като измежду тях е и неправителствена организация. По делото на електронен носител е представено сключеното между бенефициера община С. и партньорите споразумение от 25.05.2018г., както и нова такова от 06.02.2019г. /л. 62 от делото/ в което кандидата и партньорите са се споразумели, че разпределението на отговорностите за изпълнение на дейностите по проекта се осъществяват съгласно описаното в секция „План за изпълнение/Дейности по проекта“ от Договора в ИСУН 2020. Изрично в чл. 2, ал. 3 страните са заявили, че са се запознали с административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и разбират ангажиментите си. В ал. 2 от същия член е посочено, че са запознати с определението за партньорство – „Партньорството е връзката между всички физически и юридически лица и техните обединения, които участват съвместно в подготовката и/или техническото, и/или финансовото изпълнение на проекта, или на предварително заявени във формуляра за кандидатстване дейности от проекта“.

В т. 12 „Категории разходи, допустими за финансиране“ от Условията за кандидатстване е прието, че във Формуляра за кандидатстване в т. 10 „План за изпълнение/дейности по проекта към ОП „РЧР“ следва да се даде описание на разходите по конкретната дейност.

Видно от представеното проектно предложение дейностите от 6 до 12 следва да се изпълнят не само от бенефициера община С., но и от партньора Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, с оглед целите и обхвата на дейност на сдружението.

Предвид горното, съдът приема, че правилно в оспорения акт е отказана верификация на разходите по т. 2.1, 2.2. и 2.3, тъй като липсват доказателства за изпълнение на посочените по-горе дейности от страна на бенефициера, ведно с партньора по проекта Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“. Видно от представените писма изх. № 1867/16.12.2019г. и изх. № BG05M9OP001-2.018.0045/15 от 15.01.2020г. е, че партньора неправителствената организация не изпълнява задълженията си по сключеното споразумение. Изпълнението на поетите с процесното споразумение задължения, свързани с реализацията на проектните предложения по дейности от 6 до 12 предпоставят и допустимостта на разходите предявени за плащане по искане № 3/12.08.2020г. В противовес на изразеното в касационната жалба, че от документацията касаеща проекта е видно, че единственото условие за допустимост на разходите е въведено наличието на действащо партньорство между бенефициера и НПО, като без значение е дали има реално изпълнение на отчетените дейности от партньора, съдът приема, че от посочената по-горе правна рамка, имаща отношение към процесния административен договор е необходимо, не само формално да има вписан като партньор НПО, но и този партньор да е извършил реално действия по изпълнение на обвързаностите и уговорките, залегнали в проекта, който се финансира по конкретната оперативна програма. Правилно първоинстанционния съд е приел, че за изпълнение на проекта е необходимо не само формално подписване на споразумение за партньорство, но и извършване на действия от страна на неправителствената организация, свързани имено с изпълнение на поетите ангажименти по проекта. Липсата на представени доказателства от страна на бенефициера, че партньора му – Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“ е изпълнило своите задължения по споразумението, водят и до недопустимост на разходите касаещи дейности от 6 до 12 от проектното предложение.

Не следва да се обсъждат доводите в касационната жалба дали е налице действащо споразумение между партньора Сдружение „Център за съзидателно правосъдие" и община С., тъй като този въпрос би бил основен, ако бяха представени доказателства, че сдружението изпълнява уговорките в споразумението респек. в проектното предложение. Поради приемането, че липсва реално изпълнение от страна на НПО-то, то безпредметно е обсъждането дали споразумението сключено между бенефициера и партньора е действащо или не.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТКАЗА ЗЗД ВЕРИФИКАЦИЯ НА СРЕДСТВА ПО Т. 2.4 и 2.5:

Установява се безспорно, че община С. е предявила за плащане и разходи по договор № 282/11.09.2019г., и по договор № 326/24.10.2019г., сключени с Медицински център „Здраве – Разград“ ООД. За да откаже верификация на разходите по тези два договора, УО на РЧР се е позовал както на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, така и на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Първата разпоредба сочи, че се финансират разходи които са извършени законосъобразно, съгласно националното или местно законодателство, а втората, че се финансират разходите които попадат в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект. В конкретния случай органа правилно е отказал верификация, но само на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Видно е, че на основание чл. 63 от с. з. УО на ОПРЧР е изискал от бенефициера, по отношение претендираните разходи по двата договора, да представи доказателства за датата и мястото на получаване на услугата по отношение на всяко едно от лицата. Доказателства са били представени само за определени лица, като за останалите не са представени Карта за участие, с вписани към нея Таблица „Микроданни“ с участниците. Изрично в ДПБФП е посочено в чл. 3.16 и чл. 3.17, че при представяне на междинни и заключителни доклади, бенефициерът е длъжен да представи чрез ИСУН 2020 и надлежно попълнена Таблица „Микроданни с участниците“, която е неразделна част от Ръководство на бенефициера за изпълнение и управление на проектите по процедурата. При представяне на окончателния доклад, бенефициерът е длъжен да представи и Картата на участие на всеки един участник. Тези документи служат като доказателство за допустимост на разходите, касаещи този вид дейност. Непредставянето в пълен обем на исканите доказателства от страна на бенефициера е в противоречие с подписаните клаузи на чл. 3.16 и чл. 3.17 от ДПБФП и водят до неизпълнение нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ т. е. претендираните разходи не попадат в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи.

Наведеният довод от касатора, че е следвало УО на ОПРЧР да им укаже по-детайлно какви точно доказателства да представят, в процедурата по чл. 63 от ЗУСЕСИФ е неоснователен. С подписване на ДПБФП бенефициерът се е задължил да го изпълнява точно и коректно, като в неговите клаузи изрично е посочено какво следва да се представи при подаване на искане за финансиране на направените разходи по проекта. В тази връзка довода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила е неоснователен.

Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения административен акт и като е отхвърлил жалбата срещу него АС – Разград е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8/17.02.2021г., постановено по адм. дело № 220/2020г. на Административен съд – Разград.

Решението е окончателно.