О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3217

гр.София,

26.10.2023 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: В. Р.

Членове: Г. М.

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева ч. гр. д. № 4401 описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Обжалвано е определение № 3219 от 14.03.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 2716/2023 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 2793 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 27834/2022 г. на РС – София за връщане на въззивна жалба на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК .

Частният жалбоподател –А. С., чрез процесуалния си представител поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от ответника в касационното производство Д. А. С., действащ чрез своята майка и законен представител Н. М. Х., чрез адв. Л. К. - САК, в което са изложени съображения за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Съдебното исково производство е образувано по искова молба на Д. А. С., действащ чрез своята майка и законен представител Н. М. Х. против А. С. за осъждане на ответника да заплащане на месечна издръжка с размер на 700 лв. считано от 01.06.2019 г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването . Делото е разгледано по реда на бързото производство съгласно разпоредбата на чл. 310, ал.1, т.6 ГПК и чл. 146, ал.2 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба, която първоинстанционният съд е върнал като подаде извън предвидения за това срок.

Въззивният съд за да постанови определението си и потвърди обжалвания акт на първостепенния съд е приел, че в случая не е спорно, че в отритото съдебно заседание на 20.10.2022 г., за което страните са били редовно призовани, в протокола е разписано, че съдът е изслушал устните състезания и в съответствие с нормата на чл.315,ал.2 ГПК е обявил, че ще се произнесе срешение на 03.11.2022 г., от когато за страните ще тече срокът за обжалване, като решението е обявено по-рано - на 01.11.2022 г. Въззивният съд е посочил, че срокът за обжалване не е започнал да тече не от обявяването на решението, а от датата, на която съдът е обявил в откритото съдебно заседание, че ще се произнесе с решение - 03.11.2022 г. Прието е, че срокът за въззивно обжалване на А. С. е изтекъл на 17.11.2022 г., а жалбоподателят А. С. е депозирал своята въззивна жалба едва на 06.01.2023 г., извън преклузивния двуседмичен срок, поради което и въззивната жалба като просрочена подлежи на връщане на основание чл.262,ал.2, т.1 ГПК.

По изложените съображения въззивният съд е потвърдил разпореждането на първостепенния съд, с което на основание чл. 262, ал2, т.1 ГПК е върната въззивна жалба.

Настоящият състав намира, че в случая частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, тоест от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. В конкретния случай първоинстанционното решение по гр. дело № 27834/2022 г. на РС - София е постановено по иск с правно основание чл. 143 СК - за осъждане на ответника А. С. да заплаща на ищеца – негово дете Д. С., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка и по иск с правно основание чл. 149 СК - за осъждане на ответника да плати издръжка за минало време. Това решение подлежи само на въззивно обжалване, но не и на касационно обжалване според изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

След като по изричното разпореждане на закона (чл. 280, ал. 3 ГПК), по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК), какъвто не е настоящия случай.

С оглед на това и обжалваното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване.

Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Предвид изложените съображения съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на А. С. против определение № 3219 от 14.03.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 2716/2023 г. на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. дело № 4401/2023 г. по описа на ВКС, IV – г. о..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред друг тричленен състав на Гражданска колегия на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: