О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60524

София, 01.10.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т. о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т. д. № 2408 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Р. В. Р. срещу Решение № 12052 от 06.10.2020 год. по гр. д.№ 19/2020 год. на Софийски апелативен съд.

С това решение въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него Решение № 6945 от 14.10.2019 год. по гр. д.№ 4046/2018 год. на Софийски градски съд, 20 с-в. С него е уважен предявеният от Р. Г. Л. срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557 ал.1 КЗ за заплащане на сумата 25000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.11.2016 год. по вина на водача на л. а. „Фолксваген” мод. „К.”, който е бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност а автомобилистите”. Като трето лице помагач на страната на ответника е привлечен водачът на лекия автомобил Р. В. Р..

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Отговорът по чл.287 ал.1 ГПК на Гаранционен фонд съдържа становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски по чл.78 ал.8 ГПК в размер на 450 лв.

Ответницата по касация Р. Л. не е депозирала отговор по реда и в срока на чл.287 ГПК.

Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:

Р. Л. е сезирала Софийски градски съд с предявен срещу Гаранционен фонд [населено място] иск за сумата 80000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило по вина на водача на л. а. „Фолксваген”. Л. е била пътник в автомобила, пътувала е на предната седалка до водача Р. Р.. При пресичането на кръстовището на [улица]с [улица]в [населено място], водачът на л. а.”Фолксваген”, движещ се по [улица]не е спрял на пътен знак Б2, отнемайки предимството на движещия се по [улица](обозначена със знак Б3) л. а. „Джип” мод. „Гранд чероки”. В резултат на настъпилия сблъсък Л. е изпаднала от автомобила, изгубила е съзнание, били са и причинени телесни увреждания – мозъчна сътресение, три счупени ребра, разкъсно-контузна рана на главата, контузии на корема и гръдния кош. Твърди, че в резултат на произшествието се е обострило заболяването и от епилепсия и припадъците и зачестили и се задълбочили.

Ответникът е оспорил иска по размер, като се е позовал на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан.

Третото лице помагач Р. Р. е оспорил вината си за настъпване на ПТП, оспорил е твърдението за обостряне на заболяването на Л. от епилепсия в резултат на ПТП, като е изтъкнал наличието на алкохолна зависимост.

За да уважи иска до посочения размер, първоинстанционният Софийски градски съд е приел за доказана вината на Р. Р. за настъпването на ПТП. Приел е за недоказано твърдението на ответника, че ищцата е била без поставен обезопасителен колан и за неоснователно възражението на третото лице-помагач, че обострянето на епилептичните припадъци се дължи на злоупотреба с алкохол. Съобразно получените травматични увреждания и последиците от тях, приел е че справедливият размер на обезщетението е 25000 лв. върху което се дължи лихва, считано от момента по чл.496 ал.1 КЗ.

Сезиран с въззивната жалба на Р. Р., съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт. Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства също е приел, че вина за настъпването на ПТП има той, тъй като неправомерно не е осигурил предимство на другия автомобил. Обсъдил е както констативния протокол, съставен в присъствието на поемни лица, безспорния характер на щетите по двата автомобила – предната челна част на „Джип”-а и дясно странично по „Фолксваген”-а, така и заключението на експертизата, сочещо че при удара двете МПС са се движили със скорост под 50 км/ч/Подробно е обсъдил оплакването във въззивната жалба за недопускането на повторна автотехническа експертиза. Обстоятелството, че е правел услуга на Л., превозвайки неин багаж е без значение. За разлика от СГС е приел, че пътничката е била без поставен обезопасителен колан, но с оглед характеристиката на уврежданията и съобразно посоченото от експертите, това обстоятелство е било без значение, доколкото тези увреждания тя би получила и при поставен колан. Различна от СГС е преценката му и относно доказаността на употребата на алкохол от Л. след ПТП, като фактор, влияещ на припадъците от епилепсия. С оглед другите и увреждания обаче, счел е, че размерът на обезщетението е правилно определен.

Както бе посочено по - горе, в тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК, както и чл.280 ал.2 ГПК.

Приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът свързва с въпросите: „1./ След като няма категорични доказателства за механизма на деликта (в случая ПТП), типични по такива дела – САС посочва, че протоколът за ПТП, съставен едва три часа след процесното ПТП, както и СТЕ, не съдържат данни за спирачни следи и на двата автомобила, участвали в процесното ПТП, установяват категорично, че то е станало в тъмната част на денонощието, на кръстовище без светофар и двата автомобила са със щети и ищцата е била без колан, няма категорични данни да е била извън автомобила вследствие процесното ПТП, единственото доказателство за вината на касатора за процесното ПТП е показанието на другия участник в ПТП, също евентуален причинител, може ли съдът да установи с категоричност до степен законосъобразност досежно чл.45 ал.1 и ал.2 от ЗЗД вината на участник в ПТП за настъпилите в следствие на същото вреди?; 2./ След като по делото се съдържат доказателства за виновно поведение на ищцата по време на процесното ПТП – в нарушение на ЗДвП е била без колан присъждането на обезщетение за същата на основание чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД не противоречи ли на правилото, че никой не може да се ползва от противоправното си поведение и на правилата за справедливо обезщетение?; 3./ След като по делото има категорични доказателства – медицинска експертиза, показания на самата ищца и на баща и, че същата е страдала от алкохолизъм преди процесното ПТП и същият е причинявал състоянието, категоризирано от съда като вреда, причинена от процесното ПТП, следва ли съдът да уважи иска за обезщетение на основание чл.45 ЗЗД и в какъв размер?; 4./ След като в отговора на исковата молба е оспорена вината за причиняване на ПТП от третото лице – помагач на Гаранционен фонд, същият е поискал назначаване на повторна автотехническа експертиза именно във връзка с това оспорване, следва ли съдът да я допусне при положение, че същият очевидно е в невъзможност да ангажира други доказателства във връзка с това оспорване?”.

Съдебна практика в противоречие с която да се е произнесъл САС по тези въпроси, касаторът не е посочил.

Становището на настоящия съдебен състав, че приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице произтича от следното: Нито първите три въпроса, които касаторът квалифицира като материалноправни, нито четвъртият, квалифициран като процесуалноправен отговарят на селективните критерии за прав такива, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не са въпроси поставени към ВКС за правилността на преценката на въззивния съд относно обстоятелства по делото, каквото е неправилното разбира не касатора. Предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол са различни от основанията за касиране на въззивния акт, въведени с чл.281 ГПК.

За приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са посочени правни въпроси. Оттук и липсата на предпоставките за произнасяне по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. Това основание касаторът отново свързва с неправилна преценка на САС относно доказаността на вината му за настъпването на ПТП. Решението на САС не е очевидно неправилно. То не е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Разбирането на касатора, че това основание възпроизвежда основанието по чл.281 т.3 ГПК не намира опора в процесуалния закон.

С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по жалбата Гаранционен фонд направените по делото разноски пред настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

Предвид на горното, ВКС - Търговска колегия, състав на I т. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 12052 от 06.10.2020 год. по гр. д.№ 19/2020 год. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Р. В. Р. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на Гаранционен фонд [населено място] сумата 200 лв. (двеста лева) на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.