О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2627

гр.София, 30.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 4445/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Администрация на Министерски съвет /АМС/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 674 от 22.05.2023 г. по гр. д.№ 2972/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 04.08.2022 г. по гр. д.№ 13895/ 2020 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на К. И. Л. и А. Р. Г. по 50 000 лева на всеки на основание чл.59 ал.1 ЗЗД - обезщетение за ползването на недвижим имот /поземлен имот с пл. номер *** по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на [населено място], местността „С. К. и Е.”, с площ от 8,450 дка/ за периода от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г., със законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Като основание за допускането на въззивното решение до касационен контрол жалбоподателят сочи неговата очевидна неправилност, тъй като е постановено въпреки наличие на основание за спиране на производството – висящ преюдициален спор. Поддържа, че изводът на въззивния съд за липса на обусловеност между производството пред него и производство по подадена молба за отмяна на решение, на което се основава искът, е явно необоснован. Във връзка с тези си твърдения формулира процесуалноправен въпрос „Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т....