О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2550
София, 27.05.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Първанов гр. д. № 4467/2023 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Л., със съдебен адрес - [населено място], приподписана от адвокат Е. Я., срещу въззивно решение № 462 от 25.07.2023 год. по в. гр. д. № 546/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 229 от 24.04.2023 год. по гр. д. № 274/2022 г. на Районен съд – Благоевград. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [община] обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяната като незаконно уволнението му, извършено със заповед № 30-ЧР-Д/01.02.2022 г. на кмета на [община], възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение в размер на 7800 лв. за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касационната жалба [община] не е взел становище.
Въззивният съд е приел, че ищецът и [община] са били в трудово правоотношение, въз основа на което първият е заемал длъжността „Старши специалист „Архитектурно-строителен контрол“ в Отдел „Архитектура, проектиране и строителен контрол“. Същото е прекратено със заповед № 30-ЧР-Д/01.02.2022 г. на кмета на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради липса на качества на служителя за изпълнение на длъжността. Конкретно е посочено – недостатъчна организираност, точност и прецизност, липса на комуникативност, инициативност, колегиалност, умение за работа в екип, умение за планиране на работата и разпределяне на работното време, което е довело до неефективно изпълнение на трудовите задължения. Посочено е, че заповедта е издадена въз основа на Формуляр за оценка изпълнението на длъжността за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2021 г., изготвена от началник-отдел и доклад, изготвен от директора на Дирекция „Устройство на територията“. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на ищеца, че процесната заповед не е мотивирана и не е бил запознат с описаните в заповедта документи. Съдът се е позовал на ТР № 4/01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, съгласно което в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. Прието е, че са изпълнени посочените предпоставки, като в заповедта са изброени лисващите качества за изпълнение на работата - недостатъчна организираност, точност и прецизност, липса на комуникативност, инициативност, колегиалност, умение за работа в екип, умение за планиране на работата и разпределяне на работното време, което е довело до неефективно изпълнение на трудовите задължения, както и е описан начинът, по който служителят се справя с възложената му работа за цялата 2021 г. Във връзка с документите, към които препраща заповедта, съдът е посочил, че по преписката се съдържат данни за това, че формулярът му е връчен, дори по същия е подадено възражение, а липсата на връчване на доклада е ирелевантна, тъй като заповедта на уволнение е достатъчно мотивирана и преповтаря съдържанието на доклада. По отношение на цитираните в заповедта качества, за които се твърди, че ищецът не притежава, съдът е направил извод, че част от тях действително му липсват - недостатъчна организираност, точност и прецизност, умение за планиране на работата и разпределяне на работното време. Липсата на останалите - инициативност, колегиалност, комуникативност и умение за работа в екип – не е доказана. От свидетелските показания е установено, че ищецът е помагал на колегите си, комуникирал е с тях, не е имало оплаквания от работа му, работил е с останалите служители в отдела. В същото време от гласните и писмените доказателства, както и от назначената компютърна експертиза, е установено, че ищецът не е бил достатъчно организиран, не е умеел да планира работата и да разпределя времето си и това е довело до значително забавяне при произнасяне по преписките, включително и до непроизнасяне изобщо. Изцяло са кредитирани показанията на свидетелите, изпълнявали длъжностите „началник – отдел“ и директор на дирекцията, в която е работел ищецът, като дадени от лица, пряко запознати с работата му, въз основа на преките им наблюдения като негови ръководители, както и кореспондиращи на останалия доказателствен материал. Посочено е, че показанията на свидетеля, заемал ръководна позиция по отношение на ищеца до февруари 2020 г., не касаят релевантния за спора период, както и че се опровергават от писмените доказателства по делото и експертното заключение. От компютърната експертиза е установено, че цитираните в заповедта преписки действително са разпределени на ищеца, както и че по тях той или не е извършвал каквито и да било действия, или се е произнасял извън установените за това срокове. В подкрепа на това са и изготвеният формуляр и доклад на директора, цитирани в уволнителната заповед. За недоказани са приети възраженията на ищеца, че са му били разпределяни по-трудните преписки и поради напускането на други служители неговата работа се е увеличила драстично. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че при напускането на служител неговата работа се е разпределяла автоматично измежду всички служители, а не на един от тях, както и че бездействието на ищеца е допринесло за увеличаване обема на неговата работа. В заключение е прието, че ищецът не притежава посочените в заповедта качества като организираност, точност и прецизност, умение за планиране на работата и разпределяне на работното време, което е довело до трайно неефективно изпълнение на трудовите му задължения, посочени в длъжностната характеристика, продължило повече от година, поради което са налице предпоставките на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:
1. „Задължен ли е работодателят в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да посочи липсващите качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата (чрез изброяването им или като изложи конкретни данни, мотивирали волята му да приложи това основание за уволнение) или това не е необходимо?“.
2. „Допустимо ли е при прекратяване на трудово правоотношение основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да представлява едновременно и дисциплинарно нарушение, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание?“.
3. „Предпоставките по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ обхващат ли лични качества на работника като „липса на инициативност“ и „невъзможност да организира времето си в работния процес, и представляват ли те основание за прекратяване на трудовото правоотношение в тази хипотеза на закона?“.
Посочени са решения на ВКС, с които касаторът счита, че е налице противоречие на изводите на въззивната инстанция.
Твърди се още наличието на очевидна неправилност – самостоятелно основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 462 от 25.07.2023 г. по в. гр. д. № 546/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на първо място съдът следва да се е произнесъл по същество по формулираните от касатора въпроси, така че същите да са обусловили волята му при постановяване на обжалваното решение. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Формулираният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По първия и третия въпрос, повтарящи наведените в хода на производството възражения на страната, въззивната инстанция изрично е приела, че оспорваната заповед е мотивирана, като в нея са посочени освен конкретните липсващи качества за изпълнение на работата и начинът, по който служителят се е справял с възложената му работа. В хода на производството е установено, че ищецът не притежава част от качествата, посочени в заповедта, а именно - недостатъчна организираност, точност и прецизност, умение за планиране на работата и разпределяне на работното време. Поставените въпроси противоречат на правните изводи на съда по съществото на спора между страните, поради което същите касаят правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверката по чл. 288 ГПК. Допълнително, по посочените въпроси е налице задължителна практика, обективирана в ТР № 4/01.02.2021 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2017 г., ОСГК, на което се е позовал и въззивният съд. Според него фактическият състав на основанието включва следните елементи: трайно неефективно изпълнение на работата във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липсата на качества за изпълнение на работата. Липсващите качества означават фактическа липса на знания, умения и навици за изпълнение на работата. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие - „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). Видно от посоченото, по въпросите не е налице поддържаното основание за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Вторият въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, тъй като същият не се е произнасял по него. Обжалваното решение е основано на изводите на съда, че е изпълнен фактическият състав на прекратителното основание, на което се е позовал работодателят, и са спазени законовите изисквания на процедурата по прекратяването. Доколкото в обжалваното решение въпросът за наличието на дисциплинарно нарушение не е разглеждан, то същият е ирелевантен за волята на съда и не може да обуслови допускането на касационното обжалване.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, доколкото не постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 25.07.2023 г. по в. гр. д. № 546/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.