О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3384

гр. София, 07.11.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№4469 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. Х. К. против определение № 225/23.06.2023 г., постановено по гр. д.№ 128/2023 г. от ІІ-ри търговски състав на АС – Пловдив.

Ответникът по частната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, съдът е присъдил дължимо на процесуалния представител на ищеца-въззивник адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ЗЗД.

Въззивният съд е приел, че приложима при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв. е разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. Изложил е съображения, че при осъществяване на адвокатска защита на един ищец срещу един ответник по няколко обективно кумулативно съединени оценяеми иска адвокатското възнаграждение се определя съобразно сбора от цената на обективно съединените искове.

По приложението на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за мининималните размери на адвокатските възнаграждения, е формирана трайна практика на ВКС обективирана в определение №146/04.04.2022г. по ч. т.д. №358/2022г. на ВКС, II т. о., определение №77/24.02.2022г. по ч. т.д. №1692/2021г. на ВКС, I т. о. и определение №404/26.10.2020г. по ч. гр. д. №2883/2020г. на ВКС, IV г. о. В същите е прието, при тълкуване на разпоредбите на чл.7, ал.2 и чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г., че под материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредбата законодателят е...