О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3678
гр. София, 22.11.2023 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: В. М.
Атанас Кеманов
като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д.№ 4535 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ф. К. Х., М. К. С., М. Т. Н., А. Т. К., К. Н. Н., Г. Н. Н., А. Т. С. от [населено място] срещу определение № 677 от 12.07.2023г. по ч. гр. д. № 983/2021г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено определение от 05.04.2021г. по гр. д.№ 910/2020г. на Районен съд - Сандански за частично прекратяване на производството по делото, а именно: 1/ по искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписванията-П. с вх. рег. № 640/05.05.2010г., акт № 30, т. 3, д. № 408/2010 г. и 2/ в частта за установяване правото на собственост върху процесните имоти над 3/7 ид. ч., поради недопустимост.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдебните инстанции не са обсъдили изложените в исковата молба обстоятелства, обуславящи правния интерес от водене на иска за правото на собственост изцяло. Поради това са допуснали съществени нарушения на процесуалните правни норми, а именно на чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 235, ал. 3 и чл. 302 ГПК, което е основание за допускане на касационно обжалване. Конкретен правен въпрос, обуславящ допускане на касационно обжалване, не е формулиран.
Ответниците К. И. Х., С. Я. Х. и „Дикс 10“ ЕООД в писмения си отговор считат, че не следва да се допуска до касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е пред Районен съд - Сандански иск от Ф. К. Х., М. К. С., М. Т. Н., А. Т. К., А. Т. С., Л. Т. Н. (починала на 30.09.2020г. и заместена от наследниците си Н. Г. Н., К. Н. Н. и Г. Н. Н.; впоследствие на 09.11.2021г. е починал и Н. Г. Н., и негови наследници са К. Н. и Г. Н.) за признаване за установено, че ответниците К. И. Х. и С. Я. Х. не са собственици на четири поземлени имота в местн. „Р.“, за които ответниците са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост по давност през 2010 и 2011г. Предявен е и иск против „Дикс 10“ ЕООД за установяване, че дружеството не е собственик на две от нивите, които са му продадени от първите двама ответници с нотариален акт 05.05.2010 г. Ищците твърдят, че имотите са били притежание на К. Х. Т., който ги е внесъл в ТКЗС и е заявено правото на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ в полза на наследниците, сред които са ищците и ответника К. И. Х.. Според ищците реституционната процедура не е приключила, но първите двама ответници са се снабдили с нотариални актове за собственост по давностно владение, а впоследствие са се разпоредили с част от имотите в полза на третия ответник - юридическото лице. Наследственият дял на ищците от наследството на К. Х. Т. е по 3/42 ид. ч. за всеки от тях или общо 3/7ид. ч. Ответникът К. И. Х. също е един от наследниците на този наследодател.
Първоинстанционният съд с определение в закрито заседание на 05.04.2021г. е приел, че предявените отрицателни установителни искове от ищците над притежаваните от тях идеални части от процесните имоти, както и исковете за отмяна на констативните нотариални актове над същия размер са недопустими, поради което е прекратил производството в тези му части. Прекратил е производството и по искането по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба от 2010г., доколкото на отмяна по този ред подлежат само констативните нотариални актове, но не и тези за сделки.
Въззивният съд е потвърдил преграждащото определение от 05.04.2021г. на Районен съд-Сандански. Приел е, че жалбоподателите са активно легитимирани да оспорват собствеността върху земеделски земи, придобити по наследство от техния общ наследодател и да искат отмяна на нотариалните актове, издадени на основание обстоятелствена проверка, с които като собственици на същите земеделски земи се легитимират ответниците в първоинстанционното производство К. И. Х. и С. Я. Х., но само до размера на наследствения им дял. Посочил е, че с издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. Предмет на предявения иск е засегнатото право на собственост на ищеца, а не издаденият по обстоятелствена проверка нотариален акт. Отменяването му е изрично предвидена в закона последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото материално право.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива не са налице.
Жалбоподателите не са удостоверили общото основание за допускане на касационно обжалване - правен въпрос, който е разрешен в обжалвания акт и е обуславящ за изхода на спора. Такъв въпрос в жалбата и в изложението им не е посочен. Съгласно указанията в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, съставлява общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби; затова обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос; съответно непосочването му е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Допълнителните основания представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване. В случая не е посочено нито общо основание - липсва формулиран правен въпрос, нито допълнителни такива. Отделно, оплакванията и твърденията в частната касационна жалба за нарушени процесуални норми са изцяло неотносими към мотивите на съда за прекратяване на производството. Производството е частично прекратено поради липса на правен интерес, тъй като интересът на ищците да отричат правата на ответниците се простира до размера на притежаваните от тях по наследство дялове в съсобствеността. Правата на непредявилите иска сънаследници те не могат да защитават. Във връзка с тези решаващи изводи правни въпроси не са поставени.
Горното обуславя отказ да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на ответниците по касационната жалба К. И. Х., С. Я. Х. и „Дикс 10“ ЕООД разноските за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция, които са в размер на 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 677 от 12.07.2023г. по ч. гр. д. № 983/2021г. на Благоевградски окръжен съд по частната касационна жалба на Ф. К. Х., М. К. С., М. Т. Н., А. Т. К., К. Н. Н., Г. Н. Н., А. Т. С., всички от [населено място].
ОСЪЖДА Ф. К. Х., М. К. С., М. Т. Н., А. Т. К., К. Н. Н., Г. Н. Н., А. Т. С. да заплатят на К. И. Х., С. Я. Х. и „Дикс 10“ ЕООД разноските за настоящата инстанция в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: