Производството е образувано по касационната жалба на директора на ОД на МВР - Шумен, чрез пълномощника си, против решение № 9 от 7.02.2011 год., постановено по адм. д. № 3/ 2011 год. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отменена негова заповед № 3542/ 9.12.2010 год. за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 4 от Закона за българските лични документи по отношение на А. Д. А. от гр. Ш.. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Ангелов жалба като неоснователна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
С допълнителна молба от 24.11. 2011 год. касационният жалбоподател е изложил становище за прекратяване на производството по делото, тъй като разпоредбата на чл. 75, т. 4 от ЗБЛД е отменен със ЗИДЗБЛД ( ДВ, бр.55/ 2011 г.) и адресатът на оспорения административен акт е уведомен за отмяна на мярката по силата на § 2 от ПЗР на ЗИДЗБЛД. Ответникът А. Д. А. не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като провери правилността на първоинстанционното решение, намира касационната жалба за неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 3542 от 9.12.2010 год. за прилагане на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната", с която на основание чл. 75, т. 4 от Закона за българските лични документи на А. Д. А. е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане пределите на страната и издаване на паспорт или заместващи го документи" за това, че е осъден да заплаща месечна издръжка на дете и не я е осигурил за срока на пребиваване в чужбина. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но без да са налице материалноправните предпоставки на закона. Установено е, че жалбоподателят в качеството си на длъжник по изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител при РС - Шумен дължи на малолетното си дете Антония месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 26.03.2009 год. и не е представил надлежно обезпечение. След като е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че не е осъществена втората предпоставка на визираната като правно основание в заповедта разпоредба, а именно, че осъденото да заплаща издръжка на малолетното си дете лице не я е осигурявало за срока на пребиваването си в чужбина. От приложената справка за излизанията на Ангелов извън страната е видно, че същият за 2010 година е имал две краткосрочни пътувания. В съответствие с доказателствата по делото административният съд правилно е приел, че за този период няма данни лицето да не е осигурявало на малолетното си дете дължима издръжка. В този смисъл възражението на касатора, че принудителната мярка трябва да бъде приложена с оглед защита интересите на детето е неоснователно, предвид въведените с разпоредбата на чл. 75, т. 4 (в редакцията преди нейната отмяна) кумулативни предпоставки.
Решението е правилно. Съгласно чл. 75, т. 4 отм. от ЗБЛД, на лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина се налага принудителна административна мярка като не се разрешава напускане на страната. Следователно, за да е законосъобразна мярката е необходимо лицето да е осъдено да изплаща издръжка и да не я осигурява за срока на пребиваването си в чужбина. Нито съдебният изпълнител, нито административният орган са установили, че втората предпоставка е налице по отношение на адресата на мярката. В допълнение следва да се посочи, че с влизането на България в Европейския съюз българските граждани, по силата на българското си гражданство са и граждани на Европейския съюз – чл. 20, § 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС). Като граждани на Европейския съюз те имат право свободно да се движат и да пребивават на територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. Това свое право те черпят пряко от чл. 21, § 1 от ДФЕС.
Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на производството поради отмяната начл. 75, т. 4 от ЗБЛД и прекратяване на приложената принудителна административна мярка. Действително, при условията на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се съобрази и фактът, че към настоящия момент разпоредбата на чл. 75, т. 4 от ЗБЛД е отменена (ДВ, бр. 55 от 2011г.). По силата на Преходната разпоредба към Закона за изменение на Закона за българските лични документи действието на наложената ограничителна мярка по чл. 75, т. 4 от ЗБЛД е прекратено, но занапред. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на административния акт към момента на неговото издаване.
Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 9 от 7.02.2011 год., постановено по адм. д. № 3/ 2011 год. по описа на Административен съд - Шумен. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Я./п/ Д. М. Т.В.