Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на адв.Т. Й., в качеството й на процесуален представител на С. М. Г., собственик и управител на "Емар 13" ЕООД, срещу решение от 28.08.2008 г. по адм. дело № 3542 по описа за 2007 г. на административния съд - София град.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс.

Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С. оспорва същата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н. И.. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил РА № 20001479 от 30.11.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с решение № 767 от 23.05.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. С.. Същият е издаден в изпълнение на решение № 1386 от 27.06.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. С. и е по повод осъществена ревизия на търговското дружество за ревизиран период 1.08.2004 г.-15.10.2004 г. С него му е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 68 804.73 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 17 525.31 лв. Задължението за ДДС се формира като сбор от сумата по непризнато ДКИ № 1000000028 от 8.10.2004 г. в размер на 68...