Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат Д. Р. – пълномощник на П. И. П. срещу решение № 164 от 19.12.2007 г., постановено по адм. д. № 308 по описа за 2007 г. на Административен съд-Шумен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № РД-25-1006 от 2.06.2007 г. на кмета на община Ш..

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. По съображенията изложени в нея и писменото становище на касатора, с изпратено по пощата допълнение към него, които имат характер на писмена защита се моли, съда да отмени решението и заповедта на кмета на общината. Ответната страна не е взела становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че съдът не е допуснал нарушенията, за които се твърди в жалбата. Намира за неоснователни наведените доводи в жалбата относно не съобщаването на заповед № 8 от 4.08.2006 г. на кмета на с. Г.. Данните по делото водят до извод, че заповедта е съобщена.

Освен това намира за неоснователни и твърденията за нарушение на чл. 29, ал. 7 от Закона за посевния и посадъчен материал (ЗППМ). От протокола на назначената комисия при извършената проверка на 27.04.2007 г. се налага извод, че жалбоподателят е присъствал лично и е уведомен за съдържанието на заповедта, поради което касационната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата, подадена от лице по чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал.1 за процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:

П. И. П., чрез кмета на община Ш., е оспорил негова заповед № РД-25-1006 от 2.06.2007 г., пред Административният съд-Шумен. Със заповедта е наредено унищожаване на посеви засяти със слънчоглед, намиращи се в землището на с. Г., масив – 4, подробно изброени, с обща площ от 320. 117 дка, с цел осигуряване на пространствена изолация от 1 500 м от хибридния семепроизводствен участък, който обхваща имоти в масиви № № 33, 34, 35, 36, 41 и 41 в землището на с. Ч., стопанисвани от семепроизводителя „Сортови семена” АД, гр. Т..

Със същата заповед, на основание чл. 29, ал. 8 ЗППМ П. И. П., като ползвател на изброените в т. 1 имоти, е задължен да изпълни за своя сметка разпореждането в 7-дневен срок от получаването на заповедта. В случай на неизпълнение е допуснато на основание чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение на заповедта, като е разпоредено унищожаването на посевите да бъде извършено на 14.06.2007 г. в 14.00 часа. За изпълнението на заповедта е назначена 6-членна комисия, която да осъществи организацията и контрола по изпълнението на заповедта и състави протокол, който да бъде предявен на П. П. за възстановяване на сумата.

Тази заповед е била обжалвана по административен ред пред областния управител на област с административен център –Шумен, който със своя заповед № РД-15-111 от 27.07.2007 г. е отхвърлил жалбата.

Административният съд-Шумен е приел оспорването за процесуално допустимо. Разгледал е жалбата по същество, като въз основа на приетите за установени релевантни факти е извел правен извод, за законосъобразност на оспорената заповед, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея.

Така постановеното решение е правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.

Първото възражение в касационната жалба е относно неизпълнението на кмета на кметството в с. Г., да изпрати копие от издадената заповед № 8 от 4.08.2006 г. Възражението е неоснователно и се опровергава от данните по делото.

Със заповедта, кметът е определил площите, обхванати от пространствена изолация, на основание чл. 29, ал. 6 ЗППМ. Според чл. 29, ал. 7, копие от заповедта се изпраща на собствениците и ползвателите. Вярно е, че кметът не е изпратил копие от заповедта на собствениците и ползвателите, но от приложената заповед се установява, че тя е съобщавана на ползвателите срещу подпис. П. № 2 на гърба на заповедта е вписано името на жалбоподателя, като представител на ЧЗС „Подем”, а срещу него е отбелязано - „отказва”. Отказа на жалбоподателя да се подпише под заповедта, че е уведомен за нея, не означава, че тя не му е съобщена.

На следващо място, така приложената заповед, като писмено доказателство не е била оспорена пред съда от една страна, а от друга – самата тя не е предмет на съдебен контрол. Ето защо всички възражения в касационната жалба, писмените бележки с характер на писмена защита и допълнението към нея са неоснователни.

Неоснователно е и следващото възражение в касационната жалба, относно това, че съдът не бил взел предвид показанията на разпитаните свидетели, от които се установявало, че част от унищожените посеви са били засети с овес, а не със слънчоглед. Тези възражения, биха имали своето значение в един гражданско правен спор, а не в съдебно административния, в който предмет на съдебен контрол е законосъобразността на заповедта на кмета на община Ш.. От показанията на свидетелите е прието за установено, че посевите, които са унищожени са били засети и със слънчоглед, правно релевантен факт, който се установява и от констатациите на назначената комисия, отразени в протокола й от 27.04.2007 г.

От приложения протокол на комисията с дата 27.04.2007 г. се установява, че П. П. е бил уведомен за това, че трябва сам да унищожи засетия от него слънчоглед в парцелите, обхванати от пространствената изолация. Той не е сторил това, поради което кметът на община Ш. е издал оспорената заповед.

От данните по делото се установява, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон, в това число и в изпълнение на неговата цел. Тя отговаря на изискването на чл. 59, ал. 1 АПК, поради което правилно е преценена от административния съд като законосъобразна.

По изложените съображения обжалваното решение не е постановено в нарушение на материалния закон, поради което като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 164 от 19.12.2007 г., постановено по адм. д. № 308 по описа за 2007 г. на Административен съд-Шумен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. К./п/ Г. К.

Н.Д.