Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на "Ефиртекс" ООД, гр. П., срещу решение № 51/28.12.2006 г. по ахд №1119/2005 г., с което е отхвърлена жалбата му против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1423/10.06.2005 г. на данъчен орган на ТДД - Пловдив в частта, в която са определени допълнителни задължения по ЗДДС и са начислени лихви за просрочие поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 8780 лв за данъчни периоди м.11 - м.12.2002 г. по доставки на ЕТ "Орбита - О. И." и ЕТ "Сатурн - С. Д.". Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материално - правни и процесуални разпоредби, иска отмяната му, отмяна на спорната част от ДРА и присъждане на разноските по делото.

Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. П., при Централно управление на Националната агенция за приходите, взема писмено становище чрез процесуален представител за оставяне в сила на решението и иска присъждане на юрисконсултко възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд, първо „А” отделение след като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея основания съгласно разпоредбата на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, ПОС е приел, че не е налице посоченото в ДРА основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал.4, т.4 ЗДДС отм. , но като съд по същество на спора е проверил наличието на предпоставките по чл. 64 ЗДДС отм. за възникване право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури и в спорния размер. Изодът му е, че в...