Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Медицински център за специализирана извънболнична медицинска помощ "Здраве" ЕООД, гр. П., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Л. М. от гр. В. Т., срещу решение № 20 от 03.02.2009 г. по адм. дело № 318/2008 г. на Административен съд – гр. В. Т..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Спорът между страните е по въпроса съществува ли нормативно определен срок за диспансеризация на задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ) над 18 годишна възраст със заболяване по МКБ 10 - I69 "Последици от мозъчносъдова болест".

С посоченото по-горе решение Великотърновският административен съд не е дал директен отговор на този въпрос, но е отхвърлил оспорването на медицинския център срещу заповед № РД-09-251 от 26.03.2008 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. В. Т., с която е приложена санкция финансова неустойка за 123 случая на диспансеризация, продължила повече от нормативно установения според директора срок. Следователно, без да заяви изрично, административният съд мълчаливо е възприел становището на директора на РЗОК, че срокът за диспансеризация на ЗЗОЛ с последици от мозъчносъдова болест е установен в приложение № 9 към Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) и в приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), взето на основание § 11 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ПЗР на ЗЗО). Решението е правилно.

И двете приложения с № 9 (към НРД 2006 и към решение № РД-УС-04-12 от 02.02.2007 г. на НЗОК),...