Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с адрес гр. С., ул. Славянска", №8 чрез гл. юрисконсулт З. Д. и от [Фирма 1], с ЕИК 827182866 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д"АД без разглеждане от комисията, не лишава дружеството от качеството му на участник в конкурса, тоест за същото е налице правен интерес да обжалва акта, приключващ процедурата.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество те са неоснователни.

За да отмени Разрешение № 65/23.12.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, тричленният състав на ВАС - Пето отделение е приел за установено следното:

Със заповед № РД - 16 - 409/18.04.2008 г., изменена със заповед № РД - 16 - 488/16.05.2008 г., министърът на икономиката и енергетиката, (сега министър на икономиката, енергетиката и туризма), на основание чл.7, ал.2, т.2 и чл.43, ал.3 вр. с чл.47, ал.4 ЗПБ е наредил провеждането на неприсъствен конкурс за представяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали за площ "С. И.", разположена в землищата на с. Г., с Кривня и гр. С., общ. Ветово, област Р., за срок от 3 години. В посочения в заповедта срок заявления за участие в конкурса, заедно със съответните документи са подали [Фирма 2] (заявление вх. № Е - 26 - А - 57/17.07.2008 г.) и [Фирма 1] - гр. С. (заявление вх. № Е - 26 - К - 34/23.07.2008 година). Конкурсната комисия е допуснала тези кандидати до участие в конкурса, като на заседанието си, проведено на 09.09.2008 г. е оставила без разглеждане и оценка офертата на [Фирма 2], а е разгледала и е оценила само офертата на другия участник [Фирма 1]. Последното дружество е класирано на първо място и е избрано за титуляр на разрешението. Въз основа на решението на комисията министърът на икономиката, енергетиката и туризма е внел в МС доклад и проект за разрешение за проучване на подземни богатства в площ "С. И." на дружеството, класирано на първо място. Проектът за разрешение е съгласуван с останалите министерства и е одобрен с решение на МС от 25.11.2009 година. На основание чл.49, ал.2 ЗПБ министърът на икономиката, енергетиката и туризма е издал Разрешение № 65/23.12.2009 г., с което разрешава на [Фирма 1] - гр. С. да извърши за своя сметка дейности по търсене и проучване на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали в площ "С. И.", разположена в землищата на с. Г., с Кривня и гр. С., общ. Ветово, обл. Русе. Разрешението е обнародвано в ДВ..

При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, тричленният състав на ВАС - Пето отделение е формулирал следните правни изводи: Жалбата е допустима, спазено е изискването на чл.147, ал.1 АПК, като административния акт засяга негативно правната сфера на [Фирма 2].

Оспореното разрешение е издадено от компетентен орган и е в писмена форма, но акта е постановен в нарушение на административнопроизводствени правила. Конкурсът за издаване на разрешението е проведен по служебна инициатива съгласно чл.43, ал.1 ЗПБ вр. с чл.47, ал.4 от ЗПБ в ред. до ДВ бр.70/08 година. В нарушение на чл.26 от ЗПБ заповедта е издадена без да е извършено съгласуване по реда на цитирания текст, предвиждащ, че производството за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване се открива след съгласуване с компетентните министерства за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти, културни и исторически паметници. Липсата на съгласуване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото изискването на чл.26 от ЗПБ е предвидено като гаранция за опазване и правилно използване на земните недра и природните богатства. Съгласуването с министерства и ведомства на представения проект за разрешение, съставен след решението на конкурсната комисия, не може да санира порока, допуснат при издаване на акта.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат и трябва да бъде оставено в сила, макар и със следните уточняващи мотиви.

При постановяване на съдебното решение съставът на ВАС - Пето отделение не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила в сочения от касаторите смисъл. Ал. Тиме, действащ в качеството на изпълнителен директор на [Фирма 2], е упълномощил Ст. Иванова с пълномощни изх. № 118/28.01.09 г., № 119/28.01.09 г., (л.9 - 10), акт № 12, том №, издаден от Л. К., завеждащ Консулската служба при Г. К. на РБ в Мюнхен. В пълномощното изрично е записано, че пълномощникът може да прехвърли изцяло или частично правата, произтичащи от упълномощаването. Поради това адв. В. П. е надлежно преупълномощена от лицето, действащо като пълномощник на изпълнителния директор на [Фирма 2], (л.11). Освен това, действията на адв.. П. практически са препотвърдени във връзка с възникналия съдебен спор, тъй като не са оспорени от изпълнителния директор на [Фирма 2].

Със заповед № РД - 16 - 836/12.08.2008 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма е допуснал [Фирма 2] до участие в конкурса. Неоценяването на конкурсното предложение на това дружество не го лишава от качеството му на участник в конкурса. Същевременно обстоятелството, че [Фирма 2] като участник в конкурса не е обявено за титуляр на разрешението, обосновава правото на дружеството съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 АПК да оспори негативния за него административен акт.

Възраженията на ответника по касация за нарушения на чл.59, ал.2, т.4 АПК са неоснователни, тъй като е допустимо т. н. "мотиви" за издаване на административния акт да бъдат изложени и в съпътстващи го документи, каквито съществуват по преписката.

В разпоредбата на чл.5, т.1 от ЗПБ (ред. обн. - ДВ, бр.23 от 1999 г.) е предвидено, че правата за подземни богатства се предоставят чрез разрешения

за търсене и/или проучване, издадени от органите съгласно тяхната компетентност по чл.7 след одобрение от МС. Съгласно чл.39, ал.1, т.2 ЗПБ (ред. обн. - ДВ, бр.23 от 1999 г.) разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства по чл.2 се предоставят чрез пряко определяне

на титуляра на разрешението, ако е единствен кандидат след изтичане на едномесечния срок от публикуване в два централни ежедневника на съобщение за предстоящо предоставяне на разрешение. В текста на чл.51, ал.1 ЗПБ (Обн. - ДВ, бр.23 от 1999 г.) е регламентирано, че за пряко предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване или концесия за добив се подава писмено заявление до съответния орган по чл.7. На основание ал.3, т.1 от цитираната норма към заявлението в запечатан плик се прилага работна програма. В министерството на икономиката и енергетиката е депозирано заявление вх. № 26 - Т - 56/28.09.2005 г. от "Т. Г. Б." ЕАД - гр. Т. за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл.2, т.2 ЗПБ в площ "С. И.", разположена в землищата на с. Г.,с. К., гр. С., общ. Ветово, обл. Русе в съответствие с изискванията на чл.39, ал.1, т.2 от действащия към момента на подаване на заявлението ЗПБ. Данни за подаване на цитираното заявление се съдържат в доклада на министъра на икономиката, енергетиката и туризма (л.28).

По силата на чл.52 от специалният ЗПБ (ред. обн. - ДВ, бр.23 от 1999 г.), заявлението по чл.51 се разглежда в 30 - дневен срок от изтичане на срока по чл.39, ал.1, т.2. Органът до когото е подадено заявлението преценява неговите целесъобразност и законосъобразност, като може да откаже

откриване на производство за предоставяне на разрешение или да внесе

за одобрение в МС проект на разрешение. В първата хипотеза отказът не подлежи на обжалване по съдебен ред, а във втората - в 30 - дневен срок от одобрението на МС, министърът на икономиката и енергетиката издава разрешение за търсене и/или проучване и сключва договор с получилия разрешение кандидат, (вж. чл.53 от ЗПБ в ред. обн. - ДВ, бр.23 от 1999 г.).

По делото не са представени доказателства за публикуване на съобщение в два централни ежедневника за предстоящото предоставяне на разрешение по заявлението на "Т. Г. Б." ЕАД - гр. Т., както и, че в МС е внесен за одобрение проект на разрешение по описаното заявление. В касационното производство обаче е депозирано писмо № Т 04 - 00 - 83/10.10.2005 г. на зам. министъра на икономиката и енергетиката до министерство на вътрешните работи, министерство на отбраната, министерство на културата, министерство на околната среда и водите относно откриване на производство по предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл.2, т.2 в площ "С. И.", общ. Ветово, обл. Русе. От съдържанието на писмото става ясно, че е постъпило само едно заявление, (от "Т. Г. Б." ЕАД), за откриване на производство по предоставяне на разрешение, поради което във връзка с него и на основание чл.23, ал.2, чл.26 от ЗПБ, на съответните министерства са изпратени за съгласуване в двуседмичен срок схема на заявената площ и списък с координатите на граничните точки в координатна система "1970 г.".

Текстът на чл.23, ал.2 от ЗПБ (ред. изм. - ДВ, бр.47 от 2002 г.) предвижда разрешенията да се предоставят след съгласуване със специализирананите карта и регистър на разрешенията и със специализираните карта и регистър на находищата на подземните богатства. На основание чл.26 от ЗПБ (ред. обн. - ДВ, бр.23 от 1999 г.) производство за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване на концесия за добив се открива след съгласуване с компетентните министерства за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти, културни и исторически паметници. Към касационната жалба са приложени писмени доказателства за провеждане на горепосоченото съгласуване. Това означава, че единственото заявление на "Т. Г. Б." ЕАД е било разгледано и във връзка с него са осъществени съгласувателни действия, но сложният фактически състав по издаване на разрешение не е приключен въз основа на внесен и одобрен в МС проект на разрешение.

Актът подлежащ на одобряване е сходен с недовършения акт. В правната теория подлежащият на одобряване акт се разглежда като проекто - акт, които би могъл да породи присъщите си правни последици само ако проекта бъде одобрен и се издаде съответното разрешение от компетентния административен орган. По делото не е доказано внасяне и одобряване от МС на проекто - разрешение по заявлението на "Т. Г. Б." ЕАД въпреки осъществените съгласувателни процедури. Вместо да приключи процедурата по описаното заявление, министърът на икономиката и енергетиката е предприел нови действия, насочени към издаване на разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства в друга хипотеза на чл.39, т.1 от ЗПБ - конкурс

. Това е видно от съдържанието на обнародваната Заповед № РД - 16 - 409/18.04.2008 г., в която е отбелязано, че същата се издава на основание чл.7, ал.2, т.2 и чл.43 вр. с чл.47, ал.4 от ЗПБ. Издателят на заповедта не се е позовал в нея на заявлението на "Т. Г. Б." ЕАД, а и това не би могло да стане след като същото е било подадено във връзка с друга процедура по чл.39, ал.1, т.2 от ЗПБ -

пряко определяне

на титуляра.

Заповед № РД - 16 - 409/18.04.2008 г. нарежда провеждането на неприсъствен конкурс, в който участие са взели дружества, различаващи се от "Т. Г. Б." ЕАД. Конкурсни предложения са подали единствено [Фирма 1] - гр. С. и [Фирма 2] - гр. С.. В този смисъл първоинстанционният съд е формулирал обоснован извод, според който конкурсът за издаване на разрешение е проведен въз основа на

служебна инициатива

по чл.43, ал.1 от ЗПБ (в ред. - ДВ, бр.23 от 1999 г.). От министъра на икономиката, енергетиката и туризма е съставен доклад, проекта на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от ЗПБ - неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали в площ "С. И." е одобрен с решение на МС от заседанието, проведено на 25.11.2009 г. (л.25), но предварително не е била извършена съгласувателната процедура, изискуема по чл.26 от ЗПБ (в приложимата редакция), във връзка с определянето на титуляр на разрешението чрез неприсъствен конкурс. П. това тричленният състав на ВАС - Пето отделение е приложил правилно закона, мотивирайки се, че в случая е допуснато съществено нарушение на административните правила.

Първоинстанционното решение не е засегнато от основание по чл.209, т.3 АПК и трябва да бъде оставено в сила.

Независимо от резултата по делото, петчленният състав на ВАС - Първа колегия не присъжда разноски на [Фирма 2], тъй като такива не са доказани в касационното производство. За производството пред ВАС - Пето отделение разноските е трябвало да бъдат поискани и съответно присъдени от тричленният състав.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 14053/22.11.2010 г. на Върховен административен съд - Пето отделение, постановено по адм. д. № 2829 по описа за 2010 г. на този съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. Ч./п/ М. М./п/ Т. П./п/ М. Р.

М.М.