Образувано е по касационна жалба на дружество "К"АД-Берковица, представлявано от неговия изпълнителен директор И. Р. против решение №42/14.02.07г. на Великотърновски окръжен съд постановено по адм. д.№552/06г. с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА №1200038/05.04.06г. в частта, в която е потвърден с решение №264/02.06.06г. на Дирекция "ОУИ"-В.Търново.Със същото решение дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" разноски в размер на 2 792лв.В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се релевират всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК.Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната му част.Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба-Директорът на Дирекция "ОУИ" не изразява становище по нея.
Представителят на ВАП изразява становище за основателност на касационната жалба.Поддържа се становище, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани, тъй като не става ясно коя от двете хипотези на чл.23, ал.2 т.10 от ЗКПО е налице, а така също неправилност на извода, че ДРА №50/03г. не е следвало да бъде съобразен в края на годината на издаването му.
Върховният административен съд, Първо отделение в настоящия състав след като прецени допустимостта на касационната жалба, както и наведените в нея касационни отменителни основания приема, че жалбата е основателна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу РА №1200038/05.04.06г. издаден от ТД-Монтана, в частта, в която е потвърден с решение №264/02.06.06г. на Директор на Дирекция "ОУИ"-В.Търново, а именно допълнително определените за 2003г.-корпоративен данък в размер на 19 922,62лв. и лихви върху тази сума за периода-09.03.06г.-05.04.06г. в размер на 190 ,84лв.Допълнително определения корпоративен данък е резултат на увеличаването на финансовия резултат преди преобразуването със сумата от 122 588,83лв. на осн. чл.23, ал.2 т.10 от ЗКПО-неправилното осчетоводяване на сумата. Сумата, с която е увеличен финансовия резултат за 2003г. представлява установени с ДРА№50/30.04.05г. данъчни задължения по ЗДДС.Данъчните задължения, определени с ДРА№50/05г. произтичат от следното: отказан данъчен кредит в размер на 99 631 лв. по две фактури издадени от ЕТ"Теди-А. Я."-гр. Л. и касаещи извършени хидроизолационни работи; деклариран по СД,но невнесен ДДС в размер на 21 425,83лв.; неправомерно приспаднат данъчен кредит в размер на 1034 лв. по анулирана фактура и отказан данъчен кредит в размер на 498лв. по фактура, която не е отразена в счетоводството.
Данъчната ревизия е констатирала, че данъчното задължение по ДРА№50/03г. е осчетоводено от ревизирания субект през 2003г. по дебита на сметка 609- и по кредита на сметка 499.Данъчната ревизия е приела, че това осчетоводяване е неправилно, тъй като с него не е спазен принципа за съпоставимост между приходите и разходите. С решението на директора на дирекция "ОУИ" тези мотиви са доразвити, като е прието, че щом със стойността на фактурираните хидроизолационни работи е увеличена стойността на актива, за който се отнасят, то на осн. т.6.1 и т.4.1, б."ж" от НСС 16"Дълготрайни материални активи" във вр. с чл.4, ал.2 т.1 от ЗСч. непризнатия данъчен кредит в размер на 99 631 лв. също е следвало да бъде отнесен в увеличение на балансовата стойност на актива, поради което е прието, че отчитането на непризнатия данъчен кредит като разход е извършено в нарушение на счетоводното законодателство.В решението се сочи, че на същото правно основание законосъобразно е увеличен финансовия резултат с декларирания, но невнесения ДДС в размер на 21 425,83лв. и неправомерно приспаднатия данъчен кредит в размер на 1034лв. и 498лв. тъй като подлежащия на внасяне ДДС по своята същност е разчет, който не следва да влияе на финансовия резултат и с който жалбоподателя неоснователно е намалил печалбата си.
Великотърновски окръжен съд е възприел изцяло констатациите и изводите на данъчните органи, като е приел, че те се подкрепят и от събраното по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза.
Решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като е постановено при допуснати от съда съдопроизводствени нарушения.
Неоснователно е възражението, че не става ясно какво е правното основание за увеличението на финансовия резултата за 2003г. с посочените суми.Както в РА, така и в решението на Дирекция "ОУИ", и в съдебното решение се сочи, че въпросните суми са неправилно осчетоводени, т. е налице е твръдение за наличие на втората хипотеза на чл.23, ал.2 т.10 от ЗКПО-разходи, довели до намаляване на финансовия резултат, които са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство.
По аргумент от чл.160, ал.1 и 2 от ДОПК, при преценка законосъобразността на РА, съдът проверява компетентността на издалия го орган, формата на акта, както и правилното приложение на процесуалния и материалния закон.Съдът формира изводите си като преценява всички документи, съдържащи се в данъчната преписка и доказателствата, събрани в съдебната фаза на обжалването на РА. В конкретния случай, съдът не е събрал по делото, цитираните в обжалвания РА, данъчни актове за прихващане и връщане /ДАПВ/.За процесния период -2003г. в обжалвания РА е цитиран ДАПВ №1425/20.10.05г. с който е извършено прихващане на лихва за забава.Този предхождащ ревизията, ДАПВ не е събран по делото в резултат на което не може да се определи периода, обсъждан в него и дали той не съвпада с процесния период по обжалвания РА.Тази преценка е нобходима с оглед правомощието на първоинстанционния съд да реши спора по същество и в тази връзка да прецени и обсъди всички релевантни за спора обстоятелства.
Основателно е възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията, направени в жалбата с която е сезиран.Липсват изложени мотиви от съда досежно възражението, че разпоредбата на която са се позовали данъчните органи, а именно чл.4.1б."ж" от НСС-16 е неприложима към настоящия случай, тъй като се касае за последващи разходи за ДМА, а не за първоначални такива.Така също, жалбоподателят е възразил, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.23, ал.2, т.18 във вр. с чл.28 от ЗКПО, по което възражение, първоинстанционният съд не е изложил мотиви.Окръжният съд прави извод, че ревизираният субект неправилно е отчел като разход сумата от 99 631,лв. без да изложи съображенията в подкрепа на направения извод.Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо, съдът възприема тезата на данъчните органи, а отхвърля тезата на жалбоподателя, още повече, че в частта относно осчетоводяването на сумата от 99 631 лв. не е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Воден от горното и на осн. чл.222, ал.2 , т.1 от АПК, Върховният административен съд, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №42/14.02.07г. на Великотърновски окръжен съд, постановено по адм. д.№552/06г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. А.а/п/ Д. Ч. И.А.