Образувано е по касационна жалба на Н. О "Оперативни дейности" – гр. С. при Главна дирекция /ГД/ "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. П., против Решение № 6917/03.12.2020г., постановено по адм. дело № 6253/2020 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-С468-0038914 от 27.03.2020г., издадена от Н. О "Оперативни дейности" – гр. С. при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – спортен център, находящ се в гр. С., [улица], стопанисван от „Джия 360“ ЕООД, гр. С., както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона и при неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административният съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН.
Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар от противната страна.
Ответникът - "Джия 360" ЕООД, в депозираните писмени бележки и в проведеното открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Т.-Л. оспорва касационната жалба и наведените в нея касационни основания. Настоява да се остави в сила оспорения съдебен акт, като правилен и законосъобразен и нестрадащ от релевираните пороци. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съобразно ангажираните доказателства.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С468-0038914 от 27.03.2020г., издадена от Н. О "Оперативни дейности" – гр. С. при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – спортен център, находящ се в гр. С., [улица], стопанисван от „Джия 360“ ЕООД, гр. С., както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25 и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите.
За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 09.03.2020 г. при извършена проверка в търговски обект – спортен център, находящ се в гр. С., [улица], стопанисван от "Джия 360“ ЕООД, е установено че на дата 06.10.2019 г. посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е извършил нарушение на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стока от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от въведеното в експлоатация в обекта устройство (ФУ) по повод на покупка на 1 брой посещение в спортния център на 06.10.2019г. на обща стойност 27,00 лева, извършена от посетител на спортния център на същата дата и заплатена чрез POS-терминал. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0038914/09.03.2020 г., към който са приложени писмени доказателства.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство не е установено от събраните по делото писмени доказателства. Отделно от това според съда, административният акт е незаконосъобразен и с аргументи, че като липсват мотиви относно необходимостта от административната принуда; не са изложени конкретни мотиви относно определения срок на мярка; както и при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - нарушен е принципът на съразмерност /чл. 6 от АПК/, както и при липсата на мотиви относно преследваната специфична цел на ЗДДС и общите цели, формулирани в чл. 22 от ЗАНН.
Касационната инстанция в обема на касациония контрол по чл. 218 от АПК преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено, при следните коригиращи мотиви.
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС (ЗАКОН ЗЗД ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ (ЗАКОН ЗЗД ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ). Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мерките се налагат спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
Основателен е доводът на касатора, че нарушението е безспорно доказано от страна на административния орган. Изводите, направени в мотивите на оспорваното решение за обратното, са необосновани спрямо събраните по делото доказателства.
Касационната инстанция, приема че в конкретния случай съдът неправилно е приел, че ответникът не се е справил с възложената му доказателствена тежест и не е ангажирал доказателства, от които по безспорен начин да се установи фактът на неизпълнение от ответника по касация на задължението му за регистриране на извършена продажба на едно посещение на спортния център, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство на посочената дата 06.10.2019 г.
Този извод е формиран, въз основа на неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Следва да се съобразят приобщените сигнал, ведно с копие от документа за извършеното плащане чрез ПОС терминал, издадения служебен, а не фискален бон, в съвкупност с дадените писмени обяснения от управителя на дружеството в хода на извършената проверка от органите по приходите. Съгласно именно последните не се оспорва нито фактът на полученото плащане от клиент на дата 06.10.2019г., нито неиздаването на фискален бон, а единствено служебен такъв. Нищо друго не следва от ангажираните писмени доказателства в хода на съдебния процес, които не могат да бъдат съотнесени към конкретно осъщественото плащане. Или следва да се приеме, че те по безспорен начин установяват факта на нарушението на изискването на чл. 25 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на визираната дата, което съобразно чл.118 ал.1 от ЗДДС е източник на правомощието за издаването на акта по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС.
Следва да се споделят изводите на съда, че макар и в мотивите на ЗПАМ да има отделен пасаж, озаглавен "Мотиви относно продължителността на срока", съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение.
Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви.
Същите не съобразни с факта, че в хода на проверката на 09.03.2020 г. е извършена контролна покупка от органите по приходите, за която е издаден фискален бон, както и констатираните при проверката за липса на разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата такава и липсата на други нарушения на финансова дисциплина. Не е съобразен и изтеклия период от време от датата на нарушението до извършване на проверката, респ. до издаването на оспорената ЗНПАМ.
Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че при издаване на заповедта не е нарушен принципът на съразмерност. Следва напълно да се споделят изводите на първоистанционният съд, че всъщност в процесната ЗНПАМ липсват каквито и да било конкретни мотиви – свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, а се съдържат единствено бланкетни съждения относно вида и преследваните цели при прилагането на ПАМ, при което не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането й в случая е „надлежно мотивиран“.
Обосновано съдът е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта, както правилно е приел съдът.
С оглед изложеното касационният състав като краен резултат преценява оспореното решение на АССГ като правилно и съответно на материалния закон.
При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски, но основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски – в случая 600 лева изплатен адвокатски хонорар (разноските пред първата инстанция, описани в приложения списък по чл. 80 от ГПК са присъдени с оспорения съдебен акт). Неоснователно е възражението на процесуалния представител на касатора за прекомерността му, което не държи сметка за нормата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с § 2а от ДР на същия подзаконов нормативен акт, под който минимален размер съдът не може да редуцира заплатеното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6917/03.12.2020г., постановено по адм. дело № 6253/2020 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Джия 360“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. С.,[жк], [улица], сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.