Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, против решение № 753 от 28.12.2007 г., постановено по адм. дело № 2121 от 2007 г. на Административния съд - гр. В., с което е отменен РА № 0301911 от 09.0
8.2007 г. на ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 748 от 04.10.2007 г. на Дирекция "ОУИ" - гр. В., относно отказано право на данъчен кредит в размер на 6255,00 лв. за м. 11.2006 г., в размер на 5478,72 лв. за данъчния период м. 12.2006 г. и в размер на 4649,00 лв. за данъчния период м. 01.2007 г. и съответно признато в този размер това право.
В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел наличието на реална доставка, след като в хода на проверката предходните доставчици не са представили доказателства за материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките. По подробни съображения в този смисъл, развити в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата.
Ответникът - "Д. В. 2007" ЕООД - гр. В., взема становище за оставяне в сила на решението като правилно и претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му, но в противоречие с материалния закон, тъй като в конкретния случай са налице достатъчно доказателства, установяващи наличието на реална доставка. Посочил е, че обстоятелството, че не е установен произходът на дървения материал - предмет на процесните доставки от страна на предходните доставчици, не може да бъде приравнено на липса на доставки. В мотивите на съдебното решение съдът е обсъдил всички доказателства, установяващи прехвърлянето на собствеността върху стоките, представляващи родово определени вещи, прехвърлянето на собствеността върху които съгласно представения договор за покупко-продажба става с предаването им, за което са представени приемно-предавателни протоколи. Съдът е преценил и останалите писмени доказателства - заявки, приемно-предавателни протоколи (неоспорени от ответната страна), обстоятелствата за наличие на складова база при доставчика за съхранение на дървения материал, кадрови и материален ресурс за извършване на доставките, и въз основа на цялостния анализ на тези доказателства е приел, че е доказано фактическото приемане и предаване на стоките. Не без значение е и това, че получените стоки са отразени счетоводно и до 31.12.2006 г. начисленият данък е внасян по ДДС-сметка на доставчиците в съответствие с разпоредбата на чл. 55а ЗДДС отм. . С тези мотиви съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, и го е отменил.
Решението на окръжния съд е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя изложените съображения за незаконосъобразност на издадения РА.
Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА, с който на "Д. В. 2007" ЕООД - гр. В., за ревизирания данъчен период 19.10.2006-31.01.2007 г. е отказан данъчен кредит в размер на 6255,00 лв. по два броя фактури за данъчния период м. 12.2006 г., в размер на 5478,72 лв. по два броя фактури за м. 12.2006 г. и в размер на 4649,00 лв. за данъчния период 01.2007 г. по три броя фактури, всичките издадени от доставчика "Агро империал" ЕООД. С писмена декларация представляващият "Агро империал" ЕООД е декларирал, че стоките са доставени от него с МПС - негова собственост (заведено в счетоводството) - товарен самосвал марка "Ш. М." с рег. № В338ТВ. Установено е също, че до транспортирането й стоката е била съхранявана в складова база, наета от дружеството, находяща се в гр. В., местност "Б. Т.". За всички издадени фактури е сключен договор за покупко-продажба на дървен материал, подписан от страните по договора и от независим технически контрол. Данъкът върху добавената стойност по процесните фактури е платен по ДДС-сметка на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. Не се спори по делото, че доставчикът е включил процесните фактури в СД и в ДП и е начислил ДДС по тях в своето счетоводство. Установени са били и предходните доставчици - "Пилком" ЕООД и "Тед-7 Трейд" ЕООД. От предходните доставчици не са били представени всички изискани доказателства и най-вече тези, удостоверяващи материална и кадрова обезпеченост и предходни доставчици, поради което органът по приходите е приел, че доставките не са реални, и на основание чл. 64, ал. 1, т. 2, 3 и 5 ЗДДС отм. и чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС за фактурите, издадени през м. 11 и 12.2006 г., и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС за фактурите от м. 01.2007 г. е отказал правото на данъчен кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът, анализирайки всички доказателства по делото, е стигнал до обоснования извод, че се касае до реално осъществена доставка между ревизирания субект и неговия пряк доставчик, и след като това е така и предвид разпоредбите на чл. 65, ал. 7 и 8 ЗДДС отм. , за доставките през 2006 г. правилно е приел, че неоснователно с обжалвания РА е отказано правото на данъчен кредит по процесните фактури. В случая са ангажирани относими към спора доказателства и жалбоподателят е доказал наличие на реално осъществени доставки на дървен материал, с което доказване са опровергани фактическите констатации на ревизията.
По изложените съображения решението на Административния съд - гр. В., е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 753 от 28.12.2007 г., постановено по адм. дело № 2121 от 2007 г. на Административния съд - гр. В.. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. В.О.