Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

София, 21 февруари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д.

ЧЛЕНОВЕ: Д. А.

Б. Я.

при секретаря И. П. и с участието на прокурора от ВКП А. Б. изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 969 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по глава тридесет и трета от НПК по искане на осъдения С. Д. Б., подадено чрез упълномощения му защитник - адвокат Р. Н. от АК Бургас, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на влязлата в сила присъда по НОХД № 2876/2021 г. на Районен съд Бургас и връщане на делото за ново разглеждане.

С искането се поддържа, че са налице основанията за възобновяване на производството – по чл.423, ал.1 от НПК и по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК. В конкретизиращата искането аргументация, развита в подкрепа на заявените основания последователно е изложена процесуалната хронология на делото Посочено е, че на досъдебното производство обвиняемият е имал добро процесуално поведение, а след образуване на съдебното производство не е бил редовно призован и не е узнал, че е съден. Твърди се, че след като присъдата е постановена в задочно производство и не е налице хипотезата по чл.423, ал.1, изр. второ от НПК, то и всички основания за възобновяване на наказателното производство са налице. Действията по призоваването на подсъдимия са определени като „хаотични“, като е акцентирано върху бездействието на съда да провери твърденията му, че изтърпявал наказание пробация и работел, респективно не е извършил действия за призоваването му по местоизтърпяване на пробационните мерки или по месторабота. Твърди се също, че по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на осъдения Б.. В обобщение е заявено искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2876/ 2021 г. на основание чл.423, ал.1 от НПК и чл.422, ал.1, т. 5 от НПК.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд осъденият Б. и процесуалният му представител адвокат Р.Н. се явяват и поддържат искането за възобновяване. В упражненото право на лична защита искателят споделя изцяло изложените от адв.Н. доводи, а при предоставена последна дума моли направеното искане да бъде уважено, а наказателното производство - възобновено.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно, аргументирайки становището си с установеното по делото, че осъденият е знаел за наказателното преследване срещу него, като са му били връчени лично както препис от обвинителния акт, така и призовка за насроченото за 20.10.2021 г. съдебно заседание, а укриването му впоследствие и провеждане на производството в условията на чл.269 от НПК не обуславят извод за наличие на причини извън волята на осъдения, а напротив. По тези съображения, предлага на ВКС да остави искането без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, подържаните в съдебно заседание съображения и извърши проверка в пределите на касационните основания за възобновяване, намира следното:

Искането съдържа позоваване на две самостоятелно предвидени в НПК основания за възобновяване на наказателното производство – по чл.423, ал 1 и по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, без да са отчетени различните предпоставки и главно различният ред за разглеждането им, доколкото атакуваната по този ред присъда е постановена от районен съд и в този смисъл не е налице хипотезата на чл.424, ал.2 от НПК, обуславяща възможността на ВКС да вземе отношение и по оплакванията, изпълващи съдържанието на основанието за възобновяване по чл.422, ал.1, т. 5 от НПК.

Ето защо и предмет на настоящото производство е само релевираното с искането оплакване за наличие на основанието за възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК.

Същото е отправено от легитимна страна, в законния шестмесечен срок от влизане в сила на акта и има за предмет влязла в сила присъда, включена в обхвата на посочените в чл.419 ал.1 от НПК актове, подлежащи на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Тоест, същото е допустимо, а разгледано по същество ВКС го намира за неоснователно по следните съображения:

С присъда № 127 от 05.07.2023 г. постановена по НОХД № 2876/2021 г. Бургаският районен съд признал подсъдимия С. Д. Б. за виновен в това, да е извършил за времето от 28.10.2018 г. до 29.10.2018 г. в [населено място] престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за което му наложил наказание от две години лишаване от свобода, при строг режим.

Досъдебното производство № 3388 - 839/2018 г. по описа на Пето РУ [населено място] е образувано на 09.01.2019 г. по повод процесното престъпление, като с постановление от 25.05.2021 г. С. Б. е бил привлечен като обвиняем за извършеното престъпление по чл. 196, ал.1 т 1 от НК, в присъствието на служебно назначен защитник - адв. П.М. от АК Бургас, като постановлението му е било предявено лично и му е била взета мярка за неотклонение подписка. В същият ден, съгласно изискванията на НПК е бил разпитан, като е изразил съгласие с фактите по обвинението и е изразил съжаление, акцентирайки върху обстоятелството, че вещите са върнати своевременно на собственика. Заявил е, че не желае предявяване и с оглед уточнената линия на защита е изразил намерение за финализиране на производството по реда на глава ХХІХ от НПК, със споразумение.

По внесеният обвинителен акт в РС Бургас било образувано НОХД № 2876/ 2021 г.. Съобщението по чл.247в, ал.1 от НПК ведно с придружаващите книжа - обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото, искателят Б. получил лично, неясно защо изпратени му двукратно – на 01.10.2021 г. ( л. 26, НОХД) и на 09.01.2022 г. (л.63, НОХД). По делото в интервала от 18.08.2021 г. до 16.11.2022 г. са били насрочени общо девет заседания за провеждане на разпоредително заседание, отлагани от открито заседание, поради неявяване на подсъдимия и отсрочвани, поради заболяване на съдията докладчик. На 1.02.2023 г., след като Б. е бил обявен на ОДИ с телеграма 14550/2022 г.(л.12,НОХД, с отбелязването, че подреждането на делото не съответства на чл.82 от ПАС – бел.ВКС) е даден ход на делото в разпоредително заседание в отсъствие на подсъдимия „на основание чл.269 НПК“ (л.18, НОХД,). Съдебното производство е продължило и приключило в пет съдебни заседания, проведени също без участието на подсъдимия, включително и последното заседание – на 5.07.2023 г., в което е била постановена присъдата по делото.

На първо място следва да се отбележи, че конкретният казус не разкрива признаците на типично задочно производство, при което подсъдимият да е бил осъден без изобщо да е уведомяван и да е знаел за започнало и реализирано спрямо него наказателно преследване. От посочените по - горе данни е видно, че осъденият Б. е бил надлежно информиран за воденото срещу него наказателно производство и е взел лично участие в досъдебната фаза. Обвинението му е било предявено лично и е била изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, чрез която е бил уведомен за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, ако не бъде намерен на посочения от него адрес или промени същия, без да уведоми за това съответния орган. За първото съдебно заседание, насрочено за 18.08.2021 г. подсъдимият, търсен на един от двата, посочени от него в разпита му (л.109, Д.П) адреси, не е бил намерен за да бъде призован. За следващото заседание, насроченото за 20.10.2021 г., подсъдимият е бил редовно призован и след като лично е получил обвинителния акт и съобщението, съдържащо предвидената в чл.247в, ал.1 изр. второ от НПК информация, не се е явил, без да представи доказателства за уважителна причина. С оглед направено в съдебното заседание изявление на служебния защитник адв.М. във връзка с получена от подсъдимия в разговор по телефона информация, касателна здравословното състояние на последния, съдът възложил проверка, която видно от приложеното по делото ( л. 35, НОХД) писмо отговор от РЗИ Бургас, не установила истинност на твърденията на подсъдимия.

За следващото съдебно заседание, насрочено за 22.12.2021 г. подсъдимият не е бил намерен за да бъде призован, като призовките са били изпратени на двата, посочени от него (л.109, Д.П) адреси: постоянен – [жилищен адрес] (л.33, НОХД) и настоящ – [жилищен адрес] ( 37, НОХД). Нещо повече, подсъдимият е бил уведомен, на посочения също от него телефон за връзка от съответното длъжностно лице в РС Бургас – призовкар Д., за което е било извършено надлежно отбелязване на приложената по делото и върната в цялост призовка (л.37, НОХД), но не се явил в РС Бургас. Не е изпълнил и разпореждането да се яви в Пето РУ, [населено място], за връчване на призовка за насрочено за 09. 09. 2022 г. съдебно заседание (л. 98, НОХД). Тук е мястото да се посочи, че предназначението на взетата спрямо подсъдимия Б. мярка за неотклонение– подписка е именно да гарантира изпълнение на процесуалните му задължения, включващи и ангажиментът му да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган, както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната фаза на процеса. Посочените адреси, на които е декларирал, че ще пребивава са обезпечили правата му, понеже обуславят задължението на съда да го призове именно на тях, срещу което е възникнало реципрочното задължение на подсъдимия да не се отклонява от същите. В обхвата на задълженията му, съгласно нормите на НПК е включено и задължението, след като е бил редовно призован - за заседанието на 20.10.2021 г. да се яви, а в случай, че е бил възпрепятстван по обективни причини да уведоми своевременно съда или да представи доказателства за причината, поради която не се е явил. Видно е, че процесуалното поведение на подсъдимия не е било съответно на задълженията му, предвидени в НПК. Същият не е бил намерен на адресите за призоваване, с което е нарушил мярката за неотклонение подписка, а след като е бил редовно призован, не се е явил на заседанието на 20.10.2021г., по причина, изцяло свързана с волята му и в резултат на собствената му преценка, поради което и същата не е „уважителна“ по смисъла на чл.423, ал.1 изречение второ от НПК.

Вярно е, че нормата на чл.423, ал.1 от НПК гарантира правото на всяко задочно осъдено лице да поиска отмяна на постановената спрямо него и влязла в сила присъда, като за упражняване на това право достатъчното условие е само установеното му неучастие в наказателното производство. Съдът обаче не е безусловно задължен да уважи искането за възобновяване и това следва от посочените в разпоредба на чл.423, ал.1 от НПК факултативни основания за отказ, фактическият състав на второто от които, съгласно гореизложеното е изцяло налице: след изпълнение на процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК подсъдимият не се е явил в съдебно заседание, насрочено за 20.10.2021г. без да е имал за това уважителна причина.

Ето защо и касационният състав не споделя застъпената от защитата на искателя позиция за отсъствие на посочената в чл.423, ал.1, изр. второ от НПК хипотеза. Данните по делото очертават противоположен извод.

В обобщение на изложеното, настоящият касационен състав намира така отправеното, на основание чл.423, ал.1 от НПК искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2876 / 2021 г. по описа на РС Бургас, за неоснователно, поради което и същото следва да бъде оставено без уважение.

Относно поддържаното в искането основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, с оглед наведените в подкрепа на същото аргументи, свързани с претендирани нарушения във връзка със самото призоваване на подсъдимия и надлежното му уведомяване за съдебните заседания, рефлектирали върху пълноценното упражняване на правото на защита, то и така релевираните оплаквания следва да се разглеждат като възражения по см. на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, както между впрочем са и дефинирани в искането, доколкото се твърди, че е допуснато „ограничаване на правото на защита на подзащитния ми С. Б.“.

Независимо, че в принципно отношение, предвид съдържанието на наведените в искането доводи, в обхвата на настоящото производство по чл.423, ал.1 от НПК е и преценката за наличието на „уважителна причина“, поради която подсъдимият не се е явил в съдебното заседание на 20.10.2021 г., включваща по необходимост изследването на въпроса и с редовността на призоваването му за това съдебно заседание, с оглед конкретиката на казуса и множеството съдебни заседания (извън коментираното), в случая не е налице припокриване на обстоятелствата релевантни към предмета на двете различни по основания и съдържание съдебни процедури - по чл.423, ал.1 и по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

В този смисъл, констатираното отсъствие на основанията по чл.423 от НПК за възобновяване на производството поради неучастието на подсъдимия в него не изключва обсъждане на доводите в искането за възобновяване, обосновани с твърдения за накърнено право на защита, в аспекта на неизпълнени в цялост действия на съда, свързани с призоваването на подсъдимия, включително и в контекста на законосъобразността на преценката за провеждане на производство по реда на чл.269 от НПК.

Съгласно чл.424, ал.1 от НПК по оплаквания на осъденото лице за допуснати съществени процесуални нарушения, след като присъдата е постановена от районен съд, в случая РС Бургас, компетентен да разгледа същите и се произнесе по тях е съответния Апелативен съд, а именно АС Бургас.

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

Оставя без уважение искането на осъдения С. Д. Б. за отмяна по реда на възобновяването по чл. 423, ал.1 от НПК на влязлата в сила присъда № 127 от 05.07.2023 г. постановена по НОХД № 2876/2021 г. от Районен съд Бургас.

Делото да се изпрати на Апелативен съд Бургас, за преценка на основанието по чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.