О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60329

гр.София, 28.09.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г. частно гражданско дело № 3259 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадени частни жалби от „А. Ф. Х. АД, представлявано от адв. И. К., и от Г. В. П. и И. Г. П., чрез адв. Г. А., против определение № 208/25.05.2021 г. по ч. гр. дело № 1684/2021 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане подадените от жалбоподателите частни касационни жалби против въззивно определение № 502 от 21.07.2020 г. по ч. гр. д. № 204/2020 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

Частните жалбоподатели поддържат, че неправилно съставът на ВКС е счел въззивното определение за неподлежащо на касационно обжалване. Според изложените в жалбите доводи, когато въззивният съд отмени акт на първата инстанция, с който допуснато обезпечение е отменено, той всъщност допуска обезпечението. Считат тази хипотеза за аналогична на уредената в чл. 396, ал. 2 ГПК, в който случай актът на въззивния съд не е окончателен. Поради това молят обжалваното определение да бъде отменено. Излагат се и съображения по основателността на молбата за отмяна на обезпечението, които в настоящето производство, имащо за предмет единствено допустимостта на касационните жалби, не могат да бъдат обсъждани.

По всяка от подадените частни жалби е постъпил отговор от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез юрк. В. Д., в които се изразява становище за недопустимостта и неоснователността им.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 275 ГПК, от легитимирани страни и срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.

С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че се обжалва въззивно определение № 502/21.07.2020 г. по възз. ч. гр. д. № 204/2020 г. на АС – Бургас, с което е отменено определение № 1031/09.04.2020 г. по гр. д. № 360/2018 г. на ОС – Бургас и вместо това е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на „А. Ф. Х. АД с правно основание чл. 402 ГПК за отмяна на допусната в полза на КПКОНПИ с определение № 431/08.03.2018 г. обезпечителна мярка – запор на 40 420 дружествени дяла от капитала на „Е. С. ЕООД, притежавани от „Л. Х. ЕАД, чийто капитал е изцяло собственост на „А. Ф. Х. АД.

Съдът е посочил, че Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) не съдържа специална разпоредба, регламентираща въпроса за отмяната на вече допусната по реда на чл. 116 ЗПКОНПИ обезпечителна мярка, като чл. 135 от същия препраща към общите разпоредби на ГПК, а в конкретния случай - към чл. 402, ал. 2, изр. 2 ГПК, касаещ отмяната на допуснато обезпечение. Тази категория съдебни актове подлежат на двуинстанционно разглеждане, според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК, приложими и за определението, постановено по искане за отмяна на обезпечение в хипотезата на чл. 402 ГПК. Прието е, че след като е произнесено по частна жалба и не е налице изключението, изрично предвидено в чл. 396, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г.), обжалваното определение на въззивния съд не е измежду съдебните актове, които подлежат на касационен контрол. Определението по чл. 402 ГПК не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не прегражда развитието на висящото производство по делото, по което е постановено и не попада сред визираните в чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК, доколкото с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на производството. По тези съображения съставът на ВКС е приел, че подадените частни касационни жалби са процесуално недопустими и ги е оставил без разглеждане.

Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

В ЗПКОНПИ не се съдържат специални разпоредби относно обжалваемостта на определение на въззивен съд, който се е произнесъл по реда на обжалването на определение, постановено в обезпечителното производство по същия закон. С оглед на това приложими са общите правила на ГПК, към които препращат чл. 116 и сл. от ЗПКОНПИ. Според чл. 402, ал.2, изр. 2 ГПК, определението на съда по отмяната на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба, но произнасянето на въззивния съд по такава жалба е окончателно, съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГТК, ВКС. Даденото задължително тълкуване е в смисъл, че определенията на въззивния съд, постановени в обезпечително производство, не подлежат на следващ инстанционен контрол. С последващи изменения в ГПК законодателят уреди изключение от тази хипотеза, но те касаят само определението, с което въззивният съд отменя отказ на първата инстанция и сам допуска обезпечението (чл. 396, ал. 2 изр. 3 ГПК). В тази връзка, неоснователно частните жалбоподатели поддържат, че произнасяйки се, въззивният съд е допуснал обезпечение на иска. Въззивното определение не е постановено в производство по допускане на обезпечение, а в производство по молба за отмяна на обезпечение - чл. 402 ГПК. Поначало, процесуалните норми, уреждащи изключения от общо правило, не могат да бъдат тълкувани разширително и прилагани по аналогия. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД - отм., което изрично предвиждаше, че определенията, постановени за обезпечаване на исканията за отнемане на имущество по този закон, подлежат на въззивно и касационно обжалване. В ЗОПДНПИ (отм.) и в действащия ЗПКОНПИ, който е приложим в случая, тази разпоредба не е възпроизведена. В чл. 117, ал. 4 изр. 1 ЗПКОНПИ е предвидено, че определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, а в чл. 135 – че за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК. З. следва да се приеме, че няма изключение от общото правило, според което не е допустимо касационно обжалване на постановените в обезпечителното производство въззивни определения, с изключение на изрично уредената хипотеза на чл. 396, ал. 2 изр. 3 ГПК. В този смисъл е и установената практика на ВКС, която е цитирана в обжалваното определение и която настоящият състав споделя.

По изложените съображения, частните жалби са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното определение - потвърдено.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 208 от 25.05.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 1684/2021 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.