О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4150

София, 18.09. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23.04.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 426/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Й. срещу въззивно решение № 442/25.10.2024 г. по в. гр. д. № 586/2024 г. на Русенския окръжен съд, с което след като е отменено първоинстанционно решение, са отхвърлени предявените от Д. И. Й. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, Русе (нататък и ВиК Русе) искове с правно основание чл.220, ал.1 вр. чл.66, ал.2 КТ вр. с т.8 от допълнително споразумение към трудов договор за заплащане на сумата 44 812 лева, ведно със законна лихва и ведно със 146.98 лева изтекла лихва.

Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ООД, Русе в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна следното:

Трудовото правоотношение с ищеца, който е работел при ответника на длъжността „началник ремонтно звено транспорт“, е прекратено от страна на ответника на основание чл.328, ал.2 КТ. Основанието за уволнение е сключен нов договор за възлагане на управлението на ВиК Русе.

Претенцията за заплащане на обезщетение в размер на 17 брутни работни заплати за всяка една от прослужените 17 години трудов стаж е основана на уговорка по т.8 от допълнително споразумение към трудов договор.

От длъжностна характеристика се установява, че ищецът е заемал ръководна длъжност.

Действително, разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ предвижда възможност страните по трудов договор да уговорят клаузи в трудовия договор, които са по - благоприятни за работника или служителя от установените в закона и колективния трудов договор.

В процесния случай, при тълкуване процесната клауза следва да се съобразят обстоятелствата, при които е договорена, с оглед изясняване действителната воля на страните. На практика уговорката по т.8. е идентична с нормата на чл.331 КТ, предвиждаща заплащане обезщетение при прекратяване трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, което води до извод, че страните са постигнали съгласие относно размера на обезщетението при прекратяване трудовото правоотношение по инициатива на работодателя.

Разпоредбата на чл.331 КТ визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовия договор, различно от прекратяването с предизвестие по чл.328 КТ.

Прекратяването на трудови договори на едни служители при основанието на чл.331 КТ не променя материалните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с други служители на основание чл.328 КТ - прекратяване на трудов договор с предизвестие.

Въззивният съд е сравнил различните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение, уредени в двете правни норми.

За прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу заплащане на обезщетение е необходимо отправяне на предложение от страна на работодателя, което съдържа два основни реквизита: дата на прекратяване и предложеното обезщетение.

Прекратяването на трудовия договор на основание чл.328,ал.2 КТ изисква отправяне на предизвестие и включва сключен договор за управление на предприятието; 2) уволнението да е извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца; 3) уволненото лице да заема ръководна длъжност.

Въззивният съд е приел, че ако е уговорено изплащане на посоченото обезщетение при прекратяване на трудовия договор и на други основания, извън тези по чл.331 КТ, това противоречи на добрите нрави. Това е така, защото ако се приеме, че ответното дружество дължи претендираното обезщетение и при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328 КТ, съответният работник/служител, с когото е подписано споразумение, не следва да се освобождава от заеманата длъжност под страх от заплащане на прекомерно обезщетение.

Извън горното следва да се посочи, че клаузата по т.8 от споразумението противоречи на добрите нрави и е в нарушение на принципа за добросъвестност по чл.8 КТ - трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

С уговорения размер на обезщетение е нарушено и изискването съгласно § 1, т.3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор публичните средства да се разходват и управляват икономично, ефективно и ефикасно.

Натоварването на дружеството с изключително високи разходи, като условие за упражняване на дадени от закона безусловни права нарушава и трите цитирани изисквания за икономичност, ефективност и ефикасност при управлението на публичните средства. Това е основание за недействителност на клаузата.

Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че на ищеца не се дължи заплащане на обезщетение по т.8 от Допълнително споразумение, сключено на 23.06.2022г., дължимо при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328,ал.2 КТ, ведно с лихва за забава. Решението на първоинстанционният следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Допуснал ли е въззивният съд процесуално нарушение произнасяйки се служебно по недействителност на клауза в допълнително споразумение (към трудов договор) без да е бил сезиран с за това? Този въпрос е поставен в още една разновидност (под номер 7 от други въпроси).

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения, възражения и доводи на страните?

Като първи въпрос е наведен довод за процесуално нарушение. Доколкото може да се преформулира като правен въпрос, той не е обуславящ, защото е основан на неверни твърдения. Въззивният съд е произнесъл по възражение, което ответникът последователно поддържа в отговора на исковата молба и във въззивната си жалба.

Вторият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а положително, в съответствие с установената практика. Решението на въззивния съд е основано именно на наведените доводи за неправилност на първоинстанционното решение и на възраженията на ответника срещу основателността на исковете.

Жалбоподателят навежда още множество въпроси (12), за които твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Въззивният съд не е разглеждал въпроса (№ 1) дали нормата на чл.328, ал.2 КТ е императивна, поради което той не е обуславящ. Отделно от това, няма съмнение, че отделните основания за уволнение са уредени с императивни материално-правни норми.

Въпросът (№ 3) дали е безусловно правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2КТ не е обуславящ, защото прекратяването на трудовото правоотношение на това основание не се оспорва. Този въпрос няма значение за въззивното решение. Поради това (поради липсата на спор за законосъобразността на уволнението на ищеца на това основание) не са обуславящи въпросите, свързани с това основание за уволнение. Такъв е въпросът (№ 8) за това дали прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е по инициатива на работодателя.

Въпросът (№4) дали клаузата по т.8 от допълнителното споразумение намира приложение при прекратяването на трудовото правоотношение с ответника на посоченото в заповедта за уволнение основание по чл.328, ал.2 КТ е преформулиран като въпрос довод за неправилно приложение на материалния закон и на въззивното решение.

Въпросът (№ 5) дали клаузата по т.8 от допълнителното споразумение е идентична по съдържание с разпоредбата на чл.331 КТ е фактически, а не правен, а по него не е имало и спор.

И останалите въпроси, свързани със значението на клаузата (уговорката) по т.8 от допълнителното споразумение (№2, 4, 5 6, 7, 9 и 11) са фактически, а не правни въпроси, които не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. Въпросите (№ 2 и № 6) дали клаузата (уговорката) по т.8 от допълнителното споразумение противоречи на императивна правна норма, даваща основание на работодателя за уволнение по чл.328, ал.2 КТ, и дали противоречи на добрите нрави, освен, че са фактически, са преформулирани като въпроси доводи за неправилно приложение на материалния закон и за неправилност на въззивното решение (за основателност на иска). Фактическите въпроси с правно значение имат значение за втория етап от касационното производство (когато и доколкото бъде допуснато касационно обжалване).

Въпрос № 7 е разновидност, вариант на въпрос № 1 (от първите два).

Въпрос № 10 не е обуславящ, защото искът не е отхвърлен поради това, че въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал каква е била действителната обща воля на страните, отразена в т.8 от допълнителното споразумение.

Въпросът (№12) следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им не е обуславящ, защото е преформулиран като въпрос довод за неправилно приложение на материалния закон и на въззивното решение. Въззивният съд не го е разглеждал, а е разглеждал въпроса дали клаузата по т.8 от допълнителното споразумение е действителна.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени наведените основания за допускане по касационно обжалване.

С оглед този изход от производството касационният жалбоподател няма право на разноски. Искането на ответника за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция в размер на 3 000 лева съгласно представен списък на разноски, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане, е основателно и следва да бъде уважено.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 442 /25.10.2024 г. по в. гр. д. № 586/2024 г. на Русенския окръжен съд.

Осъжда Д. И. Й. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, Русе сумата 3 000 (три хиляда) лева за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.