5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2845

гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 4579 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, чрез юрисконсулт Й. Ш., против решение № 129/11.07.2023 г. постановено по в. гр. д. № 152/2023 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2/03.01.2023 г. по т. д. № 372/2022 г. на Окръжен съд - Варна, в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Н. Г. Б. сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – телесни увреждания, болки и страдания в резултат на ПТП от 09.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2021 г. до окончателното издължаване на сумата. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените 14 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) „кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, претендирано към Гаранционен фонд“; 2) „следва ли въззиният съд да анализира и обсъди всички оспорвания, доводи и възражения, заявени с жалбата, за да се произнасе по основателността и доказаността на иска срещу Гаранционен фонд, респективно относно правилността на първоинстанционното решение“; 3) „следва ли въззивният съд да вземе предвид възраженията за процесуални нарушения, заявени подробно и детайлно в жалбата, в това число неизискване на ДП, преклузиите, относно допълнително представените от ищеца доказателства, които сме поддържали още в отговора на исковата молба, и молбата -становище в първоинстанционното производство“. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по жалбата – Н. Г. Б., чрез адв. В. У., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 09.05.2020 г., на път А-2, км 376+800, в посока [населено място], е настъпило ПТП между неизвестно МПС и мотоциклет марка „БМВ“, модел „....“, с рег. [рег. номер на МПС] , управляван от ищеца. По случая е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. С постановление от 26.07.2021 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението. По подадена от ищеца претенция за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана преписка по щета № 21210127/22.06.2021г. и е изплатено извънсъдебно обезщетение в общ размер на 26 000 лв. С предявения иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ ищецът е претендирал заплащане на допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 26 000 лв.

Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза, въззивният съд е посочил, че от процесното ПТП на ищеца е причинено счупване на пета стъпална кост, на фалангата на първи пръст и разкъсване на сухожилието на голямопищялен мускул - и трите травми в областта на левия долен крайник при глезена и ходилото, както и контузия на гръден кош в областта на лява гръдна половина. Извършена е оперативна намеса за възстановяване на връзката на сухожилието на левия крак, в резултат на което се е наложила имобилизация, а придвижването на ищеца през следващите 2-3 месеца е било с помощни средства (патерици). Целият възстановителен период е с продължителност около шест месеца, като към момента на изготвяне на експертното заключение е констатирано, че болките и затрудненията в движенията не са напълно преодолени. По време на оздравителния период пострадалият е изпитвал физически болки, които са били силни в началото, страдания, дискомфорт, затруднения и неудобства. Не е било възможно да се справя самостоятелно с обичайни за него дейности – ходене, шофиране, практикуване на любими хобита, като временната неработоспособност е продължила 174 дни. При тези данни съдът е счел, че съобразно възрастта на пострадалия, вида и характера на получените увреждания, проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, психическото състояние на лицето, както и обществено – икономическия стандарт на живот в страната към датата на ПТП, размерът на справедливата компенсация за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата 40 000 лв. Приспадайки извършеното от ответника извънсъдебно плащане на сумата 26 000 лв., предявеният иск за неимуществени вреди е счетен от съда за основателен и доказан за сумата от 14 000 лв. и до този размер е уважен.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от страната предпоставки за селектиране на жалбата.

Поставените от касатора въпроси нямат характеристиката на правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не са обуславящи за спора (вж. - т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК), тъй като касаят правилността (чл. 281, т. 3 ГПК) на постановеното решение. По същество съдържанието и аргументацията на въпросите отразяват субективната преценка и оплакванията на страната, че съдът не е взел предвид всички значими за случая обстоятелства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Това становище се опровергава от съдържанието на мотивите на обжалвания акт. Извън това, в изпълнение на задължителните указания в ППВС № 4/1968 г. въззивният състав е посочил конкретно обстоятелствата, които е счел за релевантни за определяне обема, вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди. Обсъдени са тежестта и броя на травмите, проведеното лечение, негативните последици за здравето на ищеца и отражението им в ежедневието на пострадалия. Размерът на обезщетението е определен към момента на настъпване на вредите, т. е. съобразени са и конкретните икономически условия в страната. Предвид това, не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Изразеното чрез поставените въпроси несъгласие с фактическите изводи на съда съставлява оплакване за необоснованост на въззивното решение - чл. 281, т. 3 ГПК, но правилността на изводите за приетия за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се проверява във фазата по чл. 290 ГПК, а не в производството по чл. 288 ГПК. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост, е въпрос по съществото на правния спор, по който касационната инстанция се произнася след селектирането на касационната жалба, за което в случая не са налице поддържаните от страната предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която трябва да може да бъде установена пряко от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка. В случая, аргументацията на жалбоподателя не съдържа доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него, без да е необходимо да се извършва проверка по съществото на спора и приетото от съда. Поради това, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен.

При този изход на делото, касаторът следва да заплати на основание чл.78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗЗД на адвокат В. У. разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита на ответната в касационното производство. Съобразявайки вида на осъществената от адвоката в настоящата инстанция дейност - изготвяне на отговор на касационна жалба; липсата проведени с участието на страните съдебни заседания; фактическата и правна сложност на делото във фазата по чл.288 ГПК, в която не се извършва преценка по съществото на спора; характера на правния спор и при съобразяване на постановеното решение на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че в полза на адв. У. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 129 от 11.07.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 152/2023 г. по описа на Апелативен съд – В..

ОСЪЖДА Гаранционен фонд - [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗЗД да заплати на адвокат В. Т. У., ЛН [ЕГН], от АК – София, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 500 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.