ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3532

гр. София, 09.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 4615/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6106/15.07.2022 г. на Х.Л. В., [населено място], приподписана от адвокат М. М., срещу въззивно решение № 977/02.07.2022 г. по гр. д. № 3668/2021 г. на Апелативен съд – София.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди и да прецени всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно или може да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля; 2. Длъжен ли е въззивният съд да връчва призовки и съобщения на страната чрез пълномощника/особения представител, когато има изрично упълномощен/ назначен такъв по искане на страната или може да връчва редовно съдебни книжа само на страната въпреки наличието на упълномощен/назначен представител без да е длъжен да връчва на последния призовки и съобщения; 3. Може ли при установено противоречие между показанията на един и същ свидетел по различни дела, съдът да мотивира решението си, като постанови, че свидетелските показания събрани от него могат да бъдат приети като доказателство за несъществуването на факта, който е предмет на доказване;

Ответникът по касация О. К. Л., [населено място], не изразява становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 264727/13.07.2021 г. по гр. д. № 10230/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. Л. В. срещу О. К. Л. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 380 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от увреждане на бъбреците на ищеца поради удар в коремната област от ответника.

Въззивният съд е възприел фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК. Прието е за установено, че през месец юни, 2018г. ответникът и свидетелката В. в район на магазин с банкомат, в[жк]/бл.407/, забелязали ищеца да пребива една жена. Тръгнали, за да помогнат на жената, ищецът се затичал към тях и ответникът се опитал да го спре. Ищецът е твърдял, че ответникът го ударил с ритник в коремната област, от което е получил бъбречно увреждане. Според приетото по делото заключение по назначената комплексна медицинска експертиза, изготвена след проверка на медицинската документация, ищецът Х. В. е претърпял бъбречна криза през престоя му в затвора с осъществен преглед на 23.01.2019г., без последващ рецидив. Извършен е ехографски контрол, при който не е установено нарастване на образуванието. Към 13.06.2018 г. – датата на инцидента, не е установено нарушение в бъбречната функция на ищеца. За недоказано е прието твърдяното увреждане, както и противоправността на деянието. От свидетелските показания е установено, че О. Л. бил значително по-дребен от Х. В.. Той е направил опит да спре тичащия В., но не го е удрял или ритал. Разпитаната свидетелка поддържа твърдението си за липса на удар и след като са прочетени нейни показания, дадени по наказателното производство, в което е заявила, че ответникът е ритнал ищеца в коремната област. Не е посочена причина за разминаването в показанията. Съдът е приел, че липсва установен урологичен проблем, а вещото лице отрича травматичния произход на откритата по ехографски път киста на бъбрека на ищеца. Ето защо искът е приел за неоснователен, а първоинстанционното решение е потвърдено.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по първия въпрос от изложението относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. Следва да се има предвид, че въззивният съд е възприел фактическите констатации на първоинстанционни съд, непроменени от нови доказателства във въззивното производство, обсъдил е събраните по делото доказателства, както и доводите на страните относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и да се произнесе по спорния предмет на делото. В случая въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, свидетелски показания и изготвената по делото експертиза и е посочил, че препраща на основание чл. 272 ГПК към констатациите в първоинстанционното решение, предвид съвпадението на фактическите изводи с тези на първостепенния съд, както и поради липсата на нови доказателства по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК.

Не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК във връзка с втория въпрос. Оплакванията му са мотивирани с твърдението, че въззивният съд е следвало да връчи на назначения служебен защитник на ответника всички съдебни книжа във въззивното производство. В случая въззивната жалба не е подадена от назначения служебен адвокат по реда на чл. 95 и сл. ГПК, който е знаел за първоинстанционното решение, което му е връчено на 16.08.2021г., а от самия ищец – Х. В., посочвайки в нея и адрес за призоваването му. Следва да се посочи, че в тази хипотеза въззивният съд не е длъжен да изпраща уведомления и призовки на особения представител, тъй като неговото участие в процеса не е задължително. В тази смисъл е и приетото в определение по ч. гр. д.№1104/2023г., І г. о., постановено по частна жалба на Х. В.. Освен това правото на страната на защита по висящия исков процес е било осигурено, видно и от участието на ищеца в единственото открито съдебно заседание в хода на производството пред въззивната инстанция.

Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по третия, поставен от касатора, въпрос относно наличието на противоречие в показанията на разпитан по делото свидетел. Този въпрос не може да се приеме за относим към решаващите изводи на въззивния съд, според които по делото не е установено увреждане на ищеца, вследствие на посочения от него инцидент. Основният решаващ извод, основан на медицинската експертиза, е за липса на установен урологичен проблем с травматичен произход на откритата по ехографски път киста на бъбрека на ищеца. В допълнение следва да се посочи, че съгласно установената съдебна практика съдът преценява доказателствата по делото, в това число и свидетелските показания, по свое вътрешно убеждение, като тази преценка се подчинява на определени изисквания на процесуалния закон относно начина на формиране на вътрешното му убеждение, обезпечаващи истинността на фактическите констатации по спора. В случая въззивният съд е обсъдил показанията на свидетелката В., дадени пред първоинстанционния съд, като е посочил, че свидеетлкаат не е пояснила, защо е дала други показания в наказателното производство срещу ищеца. Не се касае за противоречиви свидетелски показания в настоящия процес, а за преценка показанията на свидетля с оглед останалите установени факти по делото. В случая въззивният съд е приел, че с оглед всички останали събрани по делото доказателства не се установява настъпването на травматични увреди на бъбрека на ищеца по сочения от него механизъм на причиняване.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 977/02.07.2022 г. по гр. д. № 3668/2021 г. на Апелативен съд – София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: