О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№60336

София,27.09.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова

ч. т.дело № 1588/2021 година

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. Х., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1269 от 14.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1315/2021 г. на Апелативен съд – София, седми състав, с което е потвърдено определение № 261280 от 21.01.2021 г. на Софийски градски съд, I ГО, 19 състав за спиране, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, на производството по гр. д. № 10714/2019 г., до приключване на някое от посочените 91 броя търг. дела, висящи пред СГС.

В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Частният касатор сочи, че в исковата молба не е индивидуализирано конкретно вземане на ищеца, от което произтича качеството на кредитор на ищеца, а от друга страна, не е посочен конкретен предмет на всяко едно от висящите пред СГС търговски дела. Счита за необвързващи твърденията на ищеца относно основанието на предявените искове по преюдициалните спорове – чл.57, ал.3 ЗБН, без да са налице доказателства в тази насока.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.

В постъпил писмен отговор от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, представлявана от А. Н. Д. и К. Х. М. заедно упражняващи правомощията на синдик, чрез процесуален представител, е заявено становище за липса на соченото основание за достъп до касационно обжалване. Изложени са и подробни съображения за правилност на атакувания съдебен акт, съответстващ и на задължителните указания в т.2 от ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответникът В. Д. К. застъпва становище за основателност на частната касационна жалба, подробно мотивирано в депозиран от него отговор.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение.

За да постанови атакуваното определение, потвърждаващо постановеното от първата инстанция спиране на производството по предявения от банката Павлов иск, до окончателно приключване на някое от изброените в исковата молба търг. дела по осъдителни искове по чл.57, ал.3 ЗБН срещу Г. П., въззивният съдебен състав е приел, че съществува връзка на преюдициалност. Изтъкнал е, че искът по чл.135 ЗЗД е обусловен от изхода на споровете за наличие на отговорност на този ответник, като администратор на КТБ, доколкото те съставляват основание за наличие на качеството на кредитор на ищеца. В мотивите към определението САС изрично се е позовал и на т.2 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което, съществува връзка на преюдициалност между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и производството по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от частния касатор самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд по приложение на чл.280, ал.2, предл. трето ГПК, въззивният съдебен акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен при превратно прилагане на закона или явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика. Посоченото основание за директен достъп до касационно обжалване следва да е установимо от съдържанието на самия съдебен акт, без да е необходим анализ на конкретни факти и доказателства по спора или реализиране на същински касационен контрол. Последният е допустим само след положително произнасяне по инициираното от частния касатор производство по чл.288 ГПК, като основанията за допускане на обжалването не биха могли да се отъждествяват с основанията за неправилност по чл.281, т.3 ГПК. В случая, частният касатор е мотивирал поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК с доводи за необоснованост на въззивното определение, съдържащи се и в частната касационна жалба. Това съставлява достатъчно основание за отхвърляне на искането за допускане на касационен контрол.

Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1269 от 14.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1315/2021 г. на Апелативен съд – София, седми състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: