3

№ 60187гр. София, 27.09.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВАЧЛЕНОВЕ: К. Н. АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 1102 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК.

Постъпило е искане от М. Д. Д. да бъде отменено спирането на изп. д. № 124/2020г. по описа на ДСИ при РС – Кърджали и да бъде преведена гаранцията по изпълнителното дело.

С последваща молба от 07.07.2021г. отново е направено искане гаранцията да бъде преведена по изпълнителното дело, като е посочена банкова сметка. Към молбата е приложено и разпореждане от 14.06.2021г. по посоченото изпълнително дело.

Ответникът по молбата „Устра-бетон“ ООД не представя отговор на направеното искане.

С определение № 3 от 22.07.2020г. по настоящото т. д. № 1102/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. е постановено спиране на изпълнението на въззивно решение № 206 от 13.12.2019г. по в. гр. д. № 207/2019г. на Окръжен съд – Кърджали, с което е потвърдено решение № 227 от 02.05.2019г. по гр. д. № 1551/2018г. на Районен съд – Кърджали в частта, с която „Устра-бетон“ ООД е осъден да заплати на М. Д. Д. сумата 20 743,57 лева – неплатена цена на услуги демонтаж на съоръжения от желязо и извозване на строителни съоръжения от желязо по фактура № [ЕГН]/13.05.2015г. и договор за цесия от 10.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 20.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6 317,66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 20 743,57 лева за периода от 20.10.2015г. до 19.10.2018г. включително.

С определение № 190 от 12.04.2021г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

С молба вх. № 65615 ог 07.07.2021г. молителят е представил разпореждане от 14.06.2021г. по изп. д. № 20205140400124. Видно от разпореждането, то е постановено по втора молба на взискателя „Б. К. ЕООД, представлявано от управителя М. Д. Д., с която е направено искане да бъде наложен запор върху внесената по настоящото т. д. № 1102/2020г. на ВКС гаранция от длъжника „Устра – Бетон” ООД, като първата молба с идентично искане е била оставена без уважение. С разпореждането взискателят „Б. К. ЕООД е уведомен, че за да получи внесената в негова полза гаранция от длъжника, следва да направи искане до ВКС същата да бъде преведена по негова сметка.

Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, като взе предвид обсъдените данни, намира, че молбата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че с определение № 3 от 22.07.2020г. по настоящото т. д. № 1102/2020г. на ВКС, ТК, II т. о. е постановено спиране на изпълнението на въззивно решение № 206 от 13.12.2019г. по в. гр. д. № 207/2019г. на Окръжен съд – Кърджали, а не спиране на изп. д. № 124/2020г. по описа на ДСИ при РС – Кърджали, което по данни, извлечени от разпореждане от 14.06.2021г. на ДСИ, е образувано по молба на трето за исковото производство по настоящото дело лице - „Б. К. ЕООД, представлявано от управителя М. Д. Д., а не по искане на ищеца въз основа на влязлото в сила осъдително решение по делото.

На второ място, след като не е налице някоя от хипотезите на чл.282, ал.5 или чл.282, ал.6 ГПК, то изпълнителното производство, ако такова е образувано, се възобновява по силата на закона поради влизане в сила на осъдителното въззивно решение и без да е необходимо постановяване на нарочен съдебен акт в този смисъл.

Поради това направеното от молителя искане за отмяна на спирането на на изп. д. № 124/2020г. по описа на ДСИ при РС – Кърджали е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно мотивите на ТР №6 от 23.10.2015 по тълк. д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, т.2, производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. При съгласие на залогодателя внесената като гаранция сума може да бъде преведена и по сметка на кредитора за погасяване на задължението по влязлото в сила решение. В настоящия случай е направено искане от ищеца, в полза на когото е внесена гаранцията, с оглед влизане в сила на постановеното по делото осъдително решение сумата да бъде преведена по посоченото изпълнително дело, като е посочена и банкова сметка, без да е ясно при изложените твърдения и формулираното искане чия е тази сметка. С оглед липсата на доказателства предмет на изпълнителното дело да е принудителното събиране на вземането на ищеца по влязлото в сила решение и при данни, че взискател по изпълнителното дело е трето за спора лице, искането за превеждане по изпълнителното дело на внесената от ответника гаранция е неоснователно. Гаранцията по чл.282, ал.2 ГПК цели да обезпечи изпълнението на вземането, предмет на настоящото дело, поради което не може да служи за удовлетворяване на вземания на трети лица.

По изложените съображения искането за превеждане на гаранцията по изп. д. № 20205140400124 на ДСИ при РС – Кърджали по посочената от молителя сметка е неоснователно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от М. Д. Д. искания за отмяна на спирането на изп. д. № 124/2020г. по описа на ДСИ при РС – Кърджали и за превеждане по изпълнителното дело по посочена от молителя сметка на внесената от „Устра-бетон“ ООД гаранция в размер на 27 061,23 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: