Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:З. Ш. ЧЛЕНОВЕ:Д. Ч. Е. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Д. докладваното от председателяЗ. Ш. по адм. дело № 1918/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Н., срещу решение № 425 от 23.10.2020 г. по адм. дело № 535 по описа за 2020 г. на Административен съд - С. З. С него по жалба на П. Щ. е прогласена нищожността на Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/4202 от 15.05.2020 г., издадено от него по повод извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за период 2007-2013 г., кампания 2015.

В касационната жалба се изложени съображения за неправилност на обжалваното решене като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски, като се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение заплатено от ответната страна по касация.

Ответната страна по касационната жалба - П. Щ. оспорва същата лично в съдебно заседание. Заявява, че желае спорът да се разреши в негова полза, като се приеме, че има право на подпомагане по реда на ЗПЗП.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустимо като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е било Уведомително писмо изх. № 02-240-6500/4202 от 15.05.2020 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ Земеделие и е във връзка с извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за период 2007-2013 г., кампания 2015. От фактическа страна административният съд е констатирал, че земеделският стопанин П. Щ. е подал заявление за подпомагане с УИН 24100615/89737 от 29.05.2015 г. - трета поредна от агроекологичния ангажимент. Той е заявил за подпомагане площ от 5.82 ха, равна на спора от площите на декларирани парцел 81414-435-9-1 с площ 01 ха, код АП06 (за биологично растениевъдство в преход - постоянно затревени площи (ливади и пасища); парцел 81414-188-2-1 с площ 1.51 ха; парцел 81414-840-7-1 с площ 1.79 ха; парцел 48372-60-3-1 с площ 0.42 ха; парцел 48372-42-7-1 с площ 1.53 ха; парцел 48372-120-1-1 с площ 0.47 ха, последните пет с код АП07. Контролиращото лице А. Б. Г. Гмбх е посочило на 2511.2015 г. състояние на тези парцели Биологично, за което съответният код на дейността е АП01, АП02 по приложение 1б към Наредба № 11 от 06.04.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР за период 2007-2013 г. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 от посочената програма и период под № 02-240-6500/4202 от 23.08.2018 г., издадено от зам.-изпълнителния директор на ДФ Земеделие се отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за декларираните в заявлението за 2015 г. в размер на исканата сума от 2 820.26 лв. и се налага санкция за бъдещ период в общ размер от 2 820.26 лв. По повод оспорване по съдебен ред това уведомително писмо е отменено с решение № 19 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 550 по описа за 2018 г. на Административен съд - С. З. в частта относно е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2 820.26 лв. В частта, с която се отказва финансово подпомагане за 2015 г. в размер на 2 820.26 лв. е прието, че жалбата е неоснователна. Според съда правилно е приложена разпоредбата а чл.17, ал.2, т.3 от Наредба № 11 от от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., понеже заявителят няма право на финансово подпомагане за годината на заявление за плащане, когато отбележи грешен код в заявлението си по чл.7, ал.2 от същата наредба. Това решение е било оспорено и в двете му част, като е влязло в сила поради потвърждаването му и в двете части с решение № 2963 от 25.02.2020 г. по адм. дело № 4228 по описа за 2019 г. на ВАС, четвърто отделение. В изпълнение на съдебното решение на Административен съд - С. З. е издадено сега обжалваното Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/4202 от 15.05.2020 г.

При така изложената фактическа обстановка и от настоящия съдебен състав е прието от съда, че с оспорения пред него акт административният орган е направил пълен отказ за финансово подпомагане по мярка 214 Агроекологични плащания, направление Биологично растениевъдство за кампания 2015 г. Съдът е обосновал извод, че с акта се засягат права и интереси на неговия адресат, респ. той е индивидуален административен акт, налице е правен интерес от оспорване, но той е нищожен. За да обоснове този извод приема, че в съдебното решение на АС-С. З. а именно решение № 19 от 22.01.2019 г. по адм. дело № 550 по описа за 2018 г. не съдържа диспозитив за връщане на делото като преписка за ново произнасяне. С това съдебно решение се приема, че кандидатът няма такова право на подпомагане за кампания 2015, т. е. спорът е решен по същество. След влизане в сила на решението, с което се приема този резултат, се стабилизира административният акт в тази му част относно правото на финансиране на земеделския стопанин. С оглед на разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК и понеже материалноправният спор е разрешен с влязло в сила решение, което се ползва със силата на пресъдено нещо, издаденият административен акт, който цели същите правни последици, се явява нищожен. Освен това след влизане в сила на решението на АС-Стара 3агора освен, че е налице разрешен правен спор със силата на пресъдено нещо, не е налице висящност на административно производство, понеже то не започва по инициатива на административния орган, а по искане на бенефициера. Според съда не е налице и хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК споделя изводите на първоинстанционния съд. Всички наведени от касационния жалбоподател доводи в касационната жалба са по приложението на материалния закон при същата фактическа обстановка и те са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, поради което не следва да бъдат обсъждани по същество. Повторно издаденият акт, със същото съдържание, не поражда правни последици, съгласно изричната императивна норма на чл.177, ал.2 от АПК и се явява нищожен, поради което правилно е обявен за нищожен от административния съд. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат.

Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 425 от 23.10.2020 г. по адм. дело № 535 по описа за 2020 г. на Административен съд - С. З.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ З. Ш. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Донка Чакърова

/п/ Емил Димитров