О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60346

гр. София, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2101 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 21041/31.03.2021 г., подадена от С. А. А., чрез адвокат Д. Г., срещу решение № 21033 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 281/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 192 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 1431/2018 г. на Районен съд – Кърджали за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ апартамент № * с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на изп. директор на АК - Кърджали, със застроена площ от 75.25 кв. м, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с адрес на сградата: [населено място],[жк], [улица], ет. 4, ап. 12, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], ведно с прилежащо складово помещение № *, със светла площ от 4.54 кв. м, ведно с 3.21 % ид. ч. от общите части на сградата в размер на 13.46 кв. м и съответното право на строеж, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****, *****, под обекта - *****, над обекта - *****, ведно с припадащите му се 3.76 %, равняващи се на 28.23 кв. м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 752 кв. м, номер по предходен план: пл. сн. № *, квартал *, парцел * при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ведно със 17.33/455.01 ид. ч. от подземен гараж, находящ се в сутеренния етаж от сградата, обозначени като паркомясто № *, между С. Х. А. и С. А. А., при дялове: 10000/40000 ид. ч. за С. Х. А. и 30000/40000 ид. ч. за С. А. А.. Вместо това въззивният съд е допуснал делба на горните имоти при равни дялове на страните – по 1/2 ид. ч.

Въззивният съд е посочил, че производството е по иск за делба, предявен от С. Х. А. срещу бившия й съпруг С. А. А., относно недвижими имоти, за които твърди, че са придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: апартамент № *, представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***** по КККР на [населено място], със застроена площ от 75.25 кв. м, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ведно със складово помещение № *; паркомясто, представляващо 17.33/455.01 ид. ч. от подземен гараж в сутеренния етаж на сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** и 3.76 % ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***.

Ответникът поддържа възражение по чл. 23 СК за трансформация на лично имущество при придобиване на процесните имоти, като в отговора на исковата молба твърди, че апартаментът е придобит със средства отпреди брака. В тази връзка сочи, че произходът на сумата от 20 000 лв., преведена на 23.08.2016 г. от ищцата за покупката на апартамента, не е от съвместен принос на двамата съпрузи, а от средства, притежание на ответника отпреди брака, които изтеглил от личната си сметка с цел закупуване на процесното жилище, като по настояване на ищцата паричният превод бил направен от нейно име. В съдебно заседание конкретизира, че сума в размер на 20 000 лв. заплатил като капаро за закупуването на апартамент № 12 през 2012 г., чрез лицето М. А. К., който извършил превод на 12.09.2012 г. и му била издадена фактура № 9064/12.09.2012 г., а останалата част от сумата за апартамента в размер на 20 000 лв. били получени чрез дарение от неговия баща А. Ф. А.. По отношение на паркомястото твърди, че сумата била заплатена от него чрез банков превод от негова лична сметка.

Окръжен съд – Кърджали е приел за установено следното от фактическа страна:

Страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 3.08.2014 г. и е прекратен през 2018 г. с влязло в сила на 26.01.2018 г. съдебно решение на Първоинстанционен Франкофонски съд на Брюксел., Семеен съд.

Правото на собственост върху жилището, паркомястото и идеалната част от поземления имот са придобити с три договора за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № 69/2016 г., нотариален акт № 70/2016 г. и нотариален акт № 71/2016 г., всички по описа на нотариус с peг. № 204 на НК, сключени на 23.08.2016 г., на името на двамата съпрузи, като общата им стойност е 45 940 лв. Цената на апартамента е 40 000 лв. и според отразеното в нотариалния акт е изплатена изцяло с банкови преводи чрез „Ю. Б. АД; цената на поземления имот е 940 лв. и е заплатена в брой; а цената на паркомястото в размер на 5 000 лв. е уговорено да бъде заплатена от купувачите до 30.10.2016 г. Продавач по договора за апартамента и идеалната част от подземния гараж-паркомясто е ЕТ „Дикмов - И. Д.“, представляван от пълномощника В. И. Д.. Плащането на паркомястото е извършено от банкова сметка на ответника на 5.12.2016 г., като по сметка на продавача са преведени 2 570 евро, с посочено основание: паркомясто № * и апартамент № *.

От представените и приети по делото като доказателства платежно нареждане за кредитен превод от 23.08.2016 г. и операционна бележка за плащане към БИСЕРА от 23.08.2016 г., както и от назначената пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 23.08.2016 г. - датата на сключения договор за покупко-продажба на процесния апартамент, от банкова сметка с титуляр ищцата С. Х. А. е извършен превод в размер на 20 000 лв. на ЕТ „Дикмов - И. Д.“ в Пощенска банка („Ю. Б. АД) по посочена сметка, като основанието за превода е „покупка на апарт. *, [улица], К-ли от С. А.“. В тази връзка, от съдебно-счетоводната експертиза се установява също, че банковата сметка на С. А., от която е бил извършен преводът на сумата от 20 000 лв., е открита на 15.08.2013 г., като на 22.08.2016 г., в началото на деня, салдото по сметката е 0.00 лв., а в края на деня е 21 461 лв. Експертизата установява, че посочената банкова сметка с титуляр С. А. е била захранена на 22.08.2016 г. със сума от 21 461 лв. чрез трансфер на средства от сметка на ищцата в евро, като сумата в евро е била превалутирана в лева. От допълнителното заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, също така, че банковата сметка на ищцата в евро, от която на 22.08.2016 г. е захранена банковата сметка на ищцата в лева, от която е извършен преводът на сумата от 20 000 лв., е открита на 1.09.2014 г., с титуляр С. Х. А.. Установява се и че за периода от откриването й на 1.09.2014 г. до 22.08.2016 г., когато е прехвърлила по банковата си сметка в лева сума в размер на 11 000 евро, чиято левова равностойност е 21 461 лв., единствено С. Х. А. е захранвала сметката си в евро, като е внесла сума в размер общо на 11 805.54 евро.

Въззивният съд е приел, че така изложеното опровергава по несъмнен и категоричен начин твърденията на С. А. А., че преведената на 23.08.2016 г. от С. Х. А. сума в размер на 20 000 лв. за покупката на процесния апартамент е представлявала негови лични средства, получени чрез дарение от неговия баща А. Ф. А.. Напротив - установява се, че става дума за парични средства на ищцата С. А., внасяни от нея по нейна сметка. Въпросното твърдение на С. А. съдът е намерил за опровергано и от съдържащата се в нотариалната преписка по нотариален акт № 69/23.08.2016 г. декларация по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от отменения Закон за мерките срещу изпирането на пари, с която същият е декларирал, че произходът на паричните средства в размер на 40 000 лв. (за покупката на апартамента) е от работа в чужбина.

Въззивният съд е изложил, че за установяване твърденията на ответника за извършено плащане в размер на 20 000 лв. преди брака - през 2012 г., е представено преводно нареждане за кредитен превод от 12.09.2012 г. за преведена от М. А. К. на ЕТ „Дикмов - И. Д.“ сума в размер на 20 000 лв., с посочено основание „авансово плащане апартамент гр. К-ли, кв. В., [улица]“, както и фактура № 9064 от 12.09.2012 г. за сумата от 20 000 лв. - авансово плащане за апартамент, от М. А. К. на ЕТ „И. Д.“. Представена е и декларация от М. А. К., без дата, в която се заявява, че преведената на 12.09.2012 г. сума от 20 000 лв. е за покупка на апартамент № 12, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.113.139.1.12, от купувача С. А. А..

В показанията си свидетелят Р. К., служител във фирма „Дикмов“, но преди това притежавал агенция за недвижими имоти и продавал апартаментите на същата фирма, твърди, че познава С. от 2012 г. Тогава сградата още не била започната да се строи, С. търсел апартамент, но не одобрил изградените такива, а харесал апартамент по проект за строеж в центъра на[жк], на [улица]. Уговорили се, че 50 % от цената се плаща първоначално, а останалите 50 % - при изграждане на сградата; след известно време С., който работел в чужбина, се обадил и казал, че е изпратил 20 000 лв. по негов познат, който донесъл парите (внесъл ги по банков път) и му била издадена фактура; фактурата била на името на лицето, което внесло сумата, а в деня на сделката М. подписал декларация, че тази сума от 20 000 лв., която превел, била за покупка от С. А. на апартамент № 12. Според свидетеля имало практика във фирмата парите да се пращат по роднини, приятели и познати, или да ги носи друг човек за определен клиент. Свидетелят видял за първи път ищцата един ден преди сделката, тогава сделка не била изповядана, защото ищцата настоявала да се впише и нейното име в нотариалния акт, както и 50 % от сумата да мине от нейно име с фактура на нейно име. Затова сделката станала на следващия ден, когато С. превела на фирмата парите по банков път от нейно име. По този начин били платени 20 000 лв. от името на С. и 20 000 лв. от С.. Според свидетеля С. не била правила оглед на апартамента, а дошла в деня на сделката.

Свидетелките на ищцата - Й. и К., нейни приятелки, заявяват, че апартаментът бил капариран през 2016 г. като парите били дадени от родителите на С.. Не познават М. К..

Свидетелят И. Д., собственик на ЕТ „Дикмов“ заявява, че дал пълномощно на сина си В., ръководещ строителната част на фирмата; свидетелят не познава страните и не знае, че са купували апартамент от фирмата.

Окръжен съд – Кърджали, при когото производството се е развило по реда на чл. 294 ГПК, в изпълнение на дадените от ВКС по гр. д. № 927/2020 г. указания е разпитал свидетелите В. И. Д. и М. А. К.. Свидетелят В. Д., ръководещ строителната част на фирма „Дикмов“ и неин пълномощник, сочи, че тяхната фирма е строила жилищната сграда в [населено място],[жк], [улица], както и е продавала апартаментите; имената на страните С. А. и С. А. нищо не му говорят; не си спомня за случай, в който някой е дал капаро; сумите за продажбите ги получавали по банков път и пускали фактури; получавали и авансови плащания, за които пускали фактури.

М. А. К. твърди, че през 2012 г. предприел действия за закупуване на апартамент в [населено място],[жк], която сделка направил с В. (свидетеля В. Д.); обадил се на дъщеря си да му преведе 20 000 лв. и веднага тази сума била преведена по сметката на свидетеля В.. Заявява, че щял да купува апартамента и да го дари впоследствие на дъщеря си, но тя се отказала да живее в [населено място] и си купила апартамент в [населено място]; споразумели се с В., като му казал, че се отказва от сделката и В. му върнал парите. Относно представената и обсъдена по-горе декларация, без дата, свидетелят заявява, че не може да каже дали подписът е негов, може и да е негов, собственоръчно написаните долу вляво на декларацията имена - М. А. К., били изписани с негов почерк. Заявява, че декларация с такъв текст не е подписвал, не познава изобщо ответника С., не го е виждал, нито е получавал пари за него. Сочи, че за този случай е бил разпитван в полицията, където била правена експертиза за подписа, като не знае резултата от нея.

Въззивният съд е приел, че показанията на свидетеля М. А. К. опровергават отразеното в декларацията обстоятелство, че сумата от 20 000 лв., преведена с банков превод от 12.09.2012 г., е за покупка на процесния апартамент № 12 от ответника С. А.. Напротив, свидетелят изрично заявява, че тази сума е била платена авансово за покупка от него на апартамент за дъщеря му, която впоследствие се отказала да живее в [населено място], както и че се разбрали със свидетеля В., който му върнал парите. Свидетелят изрично заявява, че не познава ответника С. А., не го е виждал и не е получавал пари за него. Съдът е намерил, че тези показания се подкрепят и от събраните по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства - преводно нареждане от 12.09.2012 г. и фактура № 9064/12.09.2012 г., от които е видно, че сумата е преведена от сметка на свидетеля М. К., както и че фактурата за платения аванс за покупката на апартамент е издадена на името на същия свидетел. В тази насока са и показанията на свидетеля В. Д., който установява, че при постъпили авансови плащания били издавани фактури. Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Р. К., предвид опровергаването им от показанията на свидетеля М. К. и посочените писмени доказателства - преводно нареждане от 12.09.2012 г. и фактура № 9064/12.09.2012 г. Намерил е показанията на свидетеля Р. К. и за противоречиви, тъй като същият сам сочи, че през 2012 г., когато познат на ответника С. превел сумата от 20 000 лв., е бил брокер и не е работил във фирма „Дикмов“, но свидетелства от свое име, че „пуснали“ фактурата на М., който направил превода по банков път, независимо, че казал, че сумата била за С..

Предвид изложеното, Окръжен съд – Кърджали е приел, че по делото не се установява твърдяната от С. А. трансформация на лично имущество при придобиване на процесните имоти. Що се касае до обстоятелството, че сумата за паркомястото е била заплатена от него чрез банков превод от негова лична сметка, е счел, че то не опровергава съвместния принос в придобиването на имота, респективно не установява само по себе си, че става дума за парични средства на С. А. отпреди брака му със С. А..

Ето защо, доколкото не се установява трансформация на лично имущество при придобиване на процесните имоти, респективно - не е опровергана презумпцията за съвместен принос в придобиването им, въззивният съд е заключил, че делбата на същите следва да бъде допусната при равни квоти - по 1/2 ид. ч. за всеки от съделителите.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди, на първо място, наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона, а именно:

1. Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност (противоречие с решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 338/27.03.2018 г. по гр. д. № 706/2017 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 16/9.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. на ВКС, І г. о.). С. А. счита, че Окръжен съд – Кърджали не е обсъдил събраните по делото факти и обстоятелства в тяхната съвкупност, а е изградил вътрешното си убеждение върху изолирана част от тях (единствено от разпита на свидетеля М. К.). 2. Допустими ли са гласни доказателства за доказване на обстоятелства, за които е необходим писмен акт (банков превод на сума от 20 000 лв., заплащане на същата за покупко-продажба на недвижим имот и т. н., възстановяване на сумата от продавача обратно на платеца й). Жалбоподателят сочи, че предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 2 ГПК разпитът на М. К. за тези обстоятелства е следвало да се осъществи само със съгласието на страните по делото, като такова съгласие С. А. не е давал.

3. Допустимо ли е опровергаването на съдържанието на официален документ (нотариалния акт) по отношение на изявленията на страните по сделката със свидетелски показания. Жалбоподателят излага, че отразяването в нотариалния акт, че уговорената продажна цена е платена от купувача на продавача, е изявление на участниците в нотариалното производство, което е възприето от нотариуса, и в тази част нотариалният акт се ползва с доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. В нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. № 1416, д. № 62/2016 г. по описа на нотариус К. З., с който е материализирана сделката за делбения апартамент № 12, е вписано, че продажната цена е 40 000 лв. и същата е заплатена чрез банкови преводи чрез „Ю. Б. АД (вкл. и извършения на 12.09.2012 г. от М. А. К.). Видно от вписаното в т. 2 от същия нотариален акт, купувачите са заявили, че сумата от 40 000 лв. е заплатена на продавача с банкови преводи чрез „Ю. Б. АД. С. А. твърди, че опровергаването на съдържанието на нотариалния акт по отношение на извършеното плащане по сделката попада под забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК за ползване на свидетелски показания, когато страната иска да опровергае собствените си изявления в документа. 4. Допустимо ли е фактът на закупуването на имот да се доказва с гласни доказателства.

Жалбоподателят излага, че съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетеля М. К., дадени във връзка с извършената продажба на процесния недвижим имот, които са свързани с цената на имота, начина на плащане на продажната цена, кои са страните по сделката и тяхната замяна. 5. Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи заместване или замяна на купувач за покупко-продажба на недвижим имот.

Във връзка с този въпрос се твърди, че давайки вяра изцяло на показанията на свидетеля М. К., въззивният съд е приел в оспореното решение, че е опровергано съдържанието на писмения документ - декларация, както и че сумата от 20 000 лв. е била изпратена на свидетеля от дъщеря му за покупка на апартамент № 12. По твърдение на свидетеля дъщеря му е сключила сделка със свидетеля В., но впоследствие се била отказала и била заменена в сделката от страните по делото.

Излага се, че в исковия процес заместването или замяната на купувача по договор за покупко-продажба на недвижим имот могат да се докажат чрез писмения договор, сключен с участието на страните и на новия купувач, или чрез поредицата писмени договори, сключени помежду им. Заместването или замяната не могат да се докажат само чрез договора по нотариален акт за покупко-продажба, сключен между продавача и третото лице, за което се твърди да е заместило или заменило първоначалния купувач, макар да има за предмет същия имот.

6. Допустими ли са свидетелските показания за доказване на плащане на писмено установено задължение (чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК), включително и когато плащането е извършено между роднини по права линия. Според жалбоподателя, в процесния случай, кредитирайки показанията на свидетеля М. К. относно извършеното плащане на продажната цена, установена като задължение на купувачите-съделители в нотариален акт № 69/2016 г., въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, установени в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК.

7. Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ.

По този въпрос жалбоподателят визира приетата по делото декларация, изхождаща от свидетеля М. А. К., съгласно която сумата от 20 000 лв., заплатена на продавача ЕТ „Дикмов - И. Д.“ чрез банков превод от 12.09.2012 г. през „Ю. Б. АД, е за покупка на апартамент № * от купувача С. А. А.. Съдът е приел в решението си, че съдържанието на декларацията е опровергано от разпита на свидетеля М. К.. С. А. счита, че тъй като декларацията има характер на частен документ, който изхожда от лицето М. А. К., Окръжен съд – Кърджали е допуснал процесуално нарушение при кредитиране на показанията на въпросния свидетел. По всички релевирани по-горе въпроси се сочи противоречие с приетото в: решение № 465/27.05.2010 г. по гр. д. № 1199/2009 г. на ВКС, решение № 126/10.10.2018 г. по гр. д. № 4602/2017 г., решение № 51/21.07.2010 г. по т. д. № 528/2009 г. на ВКС, решение № 38/19.05.2017 г. по гр. д. № 3438/2016 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 94/28.08.2019 г. по гр. д. № 3612/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 9/6.06.2016 г. по т. д. № 3773/2014 г. на ВКС, І т. о

На второ място, жалбоподателят се позовава на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ и трето ГПК. Ответницата по касационната жалба С. А. счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение по иск, за който касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съображенията му за това са следните:

По първия въпрос от изложението Окръжен съд – Кърджали е действал съобразно задълженията му, уредени в ГПК, както и съгласно практиката на ВКС, вкл. визираната от жалбоподателя. Същият е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и събраните писмени, гласни доказателства и съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната взаимовръзка, и е направил обосновани изводи по съществото на спора въз основа на целия доказателствен материал, а не само въз основа показанията на свидетеля М. К..

Вторият въпрос от изложението е неотносим към делото, тъй като с показанията на свидетеля М. К. не са доказвани обстоятелства, за които е необходим писмен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че заявеното от въпросния свидетел кореспондира на представените по делото преводно нареждане от 12.09.2012 г. и фактура от същата дата, в които не са визирани процесният апартамент, както и С. А. А. (като лице, от името на което е извършено плащането), а като платец и клиент е посочен единствено М. К.. Следва да се има предвид и че предмет на доказване по делото не е наличието на сделка между М. К., респ. дъщеря му, и ЕТ „Дикмов – И. Д.“, а дали плащането на 12.09.2012 г. е било извършено със средства на С. А. и в негова полза. Третият въпрос също е неотносим, тъй като с показанията на визирания по-горе свидетел не е опровергавано съдържанието на нотариален акт № 69/23.08.2016 г., доколкото в него не е отразен изрично извършеният на 12.09.2012 г. от М. К. банков превод. Четвъртият въпрос също не кореспондира на процесуалните действия, извършени от въззивния съд, и на направените от него правни изводи. Видно от решението, Окръжен съд – Кърджали не е правил изводи относно факта на покупко-продажбата на процесните имоти на базата на свидетелски показания. Този факт е приет за доказан с представените по делото нотариални актове.

Въпросът относно замяната на купувач по договора за покупко-продажба на процесния апартамент № * не е в предмета на делото и по него въззивният съд не е формирал решаващи мотиви.

Шестият въпрос няма отношение към настоящия спор, тъй като предмет на същия (респ. – на доказване) не е извършеното от М. К. плащане в полза на дъщеря му за процесния апартамент. Както бе отразено по-горе, в случая С. А. следва да докаже, че осъщественото от въпросния свидетел плащане е било със средства на жалбоподателя и за покупко-продажбата на апартамент № *. Самото плащане от страна на М. К., в качеството му на платец и клиент на едноличния търговец-продавач, не е установено с гласни доказателства, а с писмени такива – визираните по-горе преводно нареждане и фактура.

Последният въпрос също няма отношение към казуса, тъй като визираният от жалбоподателя документ – декларация на М. А. К., без дата, не изхожда от страна по делото. Разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК намира приложение по отношение на подписани от страна по делото документи, когато тази страна се опитва да опровергае съдържанието на документа със свидетелски показания.

Допълнително следва да се отбележи, че в случая въззивният съд е действал изцяло в съответствие с дадените му от ВКС, при предходното разглеждане на делото пред касационната инстанция, задължителни указания – да разпита свидетелите В. Д. и М. К. за проверка достоверността на декларацията на последния и на показанията на свидетеля Р. К..

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.

В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 21033 от 26.02.2021 г. по гр. д. № 281/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.