О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 137

София, 12.01.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 януари две хиляди деветнадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

А. К.

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 4661 /2023 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Б. С. З. от [населено място] против определение № 635 от 04.05.2023 г. по ч. гр. д. № 270/2023 г. на Окръжен съд-С. З. с което е потвърдено определение № 373 от 08.02.2023 г., постановено по гр. д. № 4184/2021 г. по описа на Районен съд – С. З. С последното РС-С. З. е приел, че предявеният иск не е родово подсъден на районния съд като първа инстанция предвид направеното увеличение на иска и е прекратил производството, като е изпратил делото на Окръжен съд С. З.

В частната касационната жалба, ищецът прави оплакване за неправилност на определението, защото съдът не е приел избора му делото да бъде изпратено на Софийски градски съд като първа инстанция, където било извършено увреждащото действие, а не на Окръжен съд-С. З. Навежда и доводи за съмнения в безпристрастността на съдиите от Окръжен съд-С. З.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се навежда основанието чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпросите: 1.Допустимо ли е въззвиният съд да се произнесе по въззивна частна жалба, в частта, в която в първоинстанционното определение липсва произнасяне по искането на жалбоподателя, или следва да върне делото на първоинстанционния съд за допълване на определението? 2.Допустимо ли е ищецът по иск за непозволено увреждане да упражни правото си на избор на подсъдност по местоизвършване на деянието, след като първоначално е завел делото по седалище и адрес на управление на ответното дружество и това право може ли да се упражни след прекратяване на делото пред РС и преди изпращане по подсъдност на Окръжен съд след допуснато увеличение на иска?

Ответникът по частната касационна жалба я оспорва по същество и допускането й до касационно обжалване, тъй като изборът между подсъдността по чл. 105 ГПК и чл. 115, ал.1 ГПК е направен от ищеца с предявяване на исковата молба и последващи обстоятелства не могат да доведат до промяна на местната подсъдност.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното:

Б. С. З. е подал искова молба до Старозагорският районен съд, с която иска ответника „Юнивърс файнънс“ ЕАД, да бъде осъден да му плати обезщетение за непозволено увреждане в размер на сумата 5000 лв., претендирана по частичен иск от общ размер 86720 лв. и мораторна лихва върху претендираната главница. Искът е предявен пред съда по седалището на ответното дружество. С молба от 01.02.2023 г., т.7, ищецът е заявил изменение размера на предявения на 25001 лв. С молба от 08.02.2023 г. ищецът е поискал делото да се прекрати пред РС-С. З. и да се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд. С определение № 371 от 08.02.2023 г. първоинстанционният съд е допуснал исканото изменение на иска, прекратил е производството по делото пред него и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – С. З. с мотив че след допуснатото изменение, предявеният иск не му е родово подсъден като първа инстанция, съгласно чл.104, т.4 ГПК. Приел е, че искът следва да се изпрати на Окръжен съд – С. З. защото това е окръжния съд в района на който е първоначално сезираният съд.

Въззивната инстанция е потвърдила определението на РС с мотив, че местната подсъдност при исковете за непозволено увреждане е изборна но възможността ищеца да избира между общата местна подсъдност по чл.105 ГПК и подсъдността по чл. 115, ал.1 ГПК – по местоизвършване на деянието се прави от ищеца с подаването на исковата молба до съответния съд. Тъй като ищецът е предявил иска си първоначално, преди изменението му пред Районен съд С. З. е осъществил своето право на избор. Изменението на иска е довело до промяна на родовата му подсъдност, но не може да доведе до промяна на местната подсъдност, защото правото на избор вече е осъществено и то обвързва съда. Въззивният съд се е позовал на правилно приложение на чл. 118, ал.2 ГПК, защото РС е изпратил делото на надлежния съд, който в случая е Окръжен съд С. З. Не са обсъждани, като ирелевантни за определяне на местната подсъдност, изложените твърдения относно трайни отношения на изпълнителния директор на ответното дружество с магистрати от района на Окръжен съд-С. З.

На основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се иска допускане до касация по посочените два въпроса: За да се допусне касационно обжалване на обжалвано определение, следва формулираните въпроси да са част от предмета на спора, да определят изхода от него и за разрешаването им да е необходимо прилагане на правна норма или правен институт, които са непълно или неясно уредени, поради което е необходимо чрез тълкуване да се разкрие точният им смисъл, ако до този момент няма съдебна практика, с която да е направено това или има такава, но тя е остаряла и неадекватна към новите условия или когато съществуващата съдебна практика по въпроса е противоречива.

Първият въпрос не кореспондира на мотивите на определението на РС, че липсва произнасяне по искането на ищеца за изпращане на делото на СГС по подсъдност. Съдът е посочил на кой съд е подсъдно делото по правилата на родовата подсъдност, като се е позовал на направения избор от ищеца с исковата молба делото да се греда от съд в съдебния район на Старозагорски РС, който е част от района на Окръжен съд-С. З. Така поради това, че първия въпрос не кореспондира на мотивите на определението на РС, не се допуска касационно обжалване.

По вторият въпрос, нормата на чл. 115, ал.1 ГПК е ясна и е налице последователна съдебна практика /определение № 190 от 8.04.2011 г. по ч. гр. д. № 47/2011 г., определение № 170 от 9.03.2010 г. по ч. гр. д. № 144/2010 г. на ІV г. о., определение № 473 от 11.10.2018 г. по ч. гр. д. № 3143/2018 г. на ІV г. о., определение № 50216 от 29.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2972/2022 г. на І г. о./, съгласно която ищецът по иск за непозволено увреждане може да избира пред кой съд да предяви иска си между двете възможности – по местожителството /местоседалището/ на ответника, съгласно чл. 105 ГПК или по местоизвършване на увреждащото деяние – чл. 115, а.1 ГПК. Това обаче не е спорния въпрос по делото. В случая ищецът е извършил избора си с предявяване на иска пред РС-С. З. като е избрал с това района на този съд. В случая повдигнатият от ищеца въпрос е до кой момент ищеца може да направи този избор. Законът и съдебната практика са дали отговор на този въпрос. По аргумент от чл. 127, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът следва да упражни правото си на избор на местна подсъдност с предявяване на иска, т. е. към момента на подаване на исковата молба. Това е най-късният момент. Когато искът е предявен при спазване на разпоредбите, уреждащи местната подсъдност, общата местна подсъдност съгласно чл. 105 ГПК е окончателно обоснована към момента на предявяване на исковата молба. Когато към датата на подаване на исковата молба избраната от ищеца местна подсъдност не отговаря на определената от закона местна подсъдност, при направено възражение от ответника по чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 105 ГПК съдът извършва преценка дали искът е предявен пред съда по седалището на ответника към момента на исковата молба. Настъпилите след подаването на исковата молба промени в обстоятелствата, обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на делото - чл. 120 ГПК. /Определение № 72 от 10.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2996/2013 г., II г. о., Определение № 540 от 22.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4281/2018 г., IV г. о. и цитираните в тях/

В тезата на частният жалбоподател се съдържа смесване и не се прави разграничение между правилата за родовата и за местната подсъдност. При родовата подсъдност всички настъпили в хода на производството промени във фактическите обстоятелства са основание и задължават съда да изпрати делото на компетентния съд. При, местната подсъдност настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства не са основание за препращане на делото (чл. 120 ГПК). Когато ищецът разполага с избор между възможността да избира местно компетентния съд, той прави този избор с предявяване на иска и закона не му предоставя възможност в хода на процеса да променя този избор. Във всички случаи ищецът не може да избира родово компетентния съд, защото родовата подсъдност се определя от правилото на чл. 104 ГПК. Избирайки съдът, пред който предявява иска си, ищецът избира съдебният район, в който да се разгледа предявания от него иск.

Тъй като по втория въпрос съдът не е процедирал в противоречие със съдебната практика и предвид наличието на такава, не са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касаторът се позовава и на очевидна неправилност относно изводите на съда по същите два въпроса. Както вече се посочи, изводите на въззивната инстанция съответстват на императивните правни норми, уреждащи подсъдността. Настоящата инстанция не констатира прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл или неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с принципите на гражданския процес разглеждане на спора. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски в доказаният с договора за правна помощ размер 1300 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 635 от 04.05.2023 г. по ч. гр. д. № 270/2023 г. на Окръжен съд-С. З. по частна касационна жалба, подадена от Б. С. З. от [населено място],[жк], блок***, вх.***, ет.***, ап.***.

Осъжда Б. С. З. от [населено място],[жк], блок ***, вх.***, ет.***, ап.***да плати на „Юнивърс файнънс“ ЕАД, ЕИК 202275335 деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1300 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: