ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2890

Гр. София, 11.06.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д.№4665 по описа на ВКС за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. А., чрез процесуалния си представител адвокат А. С., срещу решение №3064 от 09.06.2023г. по в. гр. д.№4571/2022г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № № 20224950 от 22.12.2021г., постановено по гр. д. № 69748/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 169 състав, като вместо него е :

- ПРИЗНАТО ЗЗД УСТАНОВЕНО по предявените субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, от Ю. Х. Г., ЕГН [ЕГН] и Н. Х. Х., ЕГН [ЕГН], в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса Х. Д. Х., ЕГН [ЕГН], Ю. Х. Г., [ЕГН], Н. Х. Х., [ЕГН], Н. Г. С., ЕГН [ЕГН] и Г. Г. С., ЕГН [ЕГН], срещу М. Г. А., ЕГН [ЕГН], че ответницата не е собственик на следния недвижим имот : НИВА, четвърта категория, с площ 2.462 дка, съставляваща имот № ***, ЕКАТЕ ***, находяща се в землището на [населено място], м. „П.“, [населено място], при граници и съседи на имота: имот ***- нива на С. Г. П., имот № ***- нива на наследници на С. Н. Г., имот № ***- нива на С. Т. Й., имот № ***- полски път на Столична община, имот № ***- нива на наследниците на С. В. Ц., имот № ***- полски път на Столична община, а по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-16/23.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК представляващ : поземлен имот, находящ се в [населено място], район „Н.“, с идентификатор ***, с площ от 226 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, граници: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***; поземлен имот, находящ се в [населено място], район „Н.“, с идентификатор ***, с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – нива, номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***, ***, ***;

- ОТМЕНЕН нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, № 192/2011, том II, рег. №11801, дело № 349/2011 г. от 04.05.2011 на нотариус Р. Д., рег. № 274 при НК, с район на действие [населено място], на основание чл.537 ГПК.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният положителен иск за собственост бъде уважен.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл.3 от ГПК, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че Софийски районен съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

По делото е било прието за установено, че с решение № 1110 от 04.09.1997г. на ПК Община „Н. И. е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Н. Б., бивш жител на [населено място], община „Н.“, съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място], както следва: НИВА от 2.462 дка, четвърта категория, м-ст „П.“, имот № ***по плана за земеразделяне, при граници: имот № ***- нива на С. Г. П., имот № ***- нива на остатъчен поземлен фонд, имот № ***- нива на наследниците на С. В. Ц., имот № ***- полски път на Кметство Н..

По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за наследници от 23.10.2019 г. се установява, че страните по делото се явяват наследници на С. Н. Б..

По делото са представени договор с номера 293А съответно от 01.10.2014 г., 01.10.2015 г., от 01.10.2016 г., 01.01.2018 г., както и договор без дата, сключени между И. Л. Л. – наемател и К. Е. Г. – наемодател.Предмет на договорите за наем е имот № ***, кад. № ***, ЕКТЕ ***, находящ се в землището на [населено място] с площ от 2.462.Тези договори са представени пред ОСЗ – Северна, съгласно представеното придружително писмо изх. №ПД-15-14253/21.11.2019г. от МЗХГ, ОД „Земеделие“ – София град, ОСЗ – Северна.Съгласно писмо от СО-Район „Н. И. до К. Г. изплатените суми на неговите пълномощница по чл.37в, ал.7 ЗСПЗЗ за стопанската 2012/2013г. и 2013/2014г. са в посочените в писмото размери.

Съгласно представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 192, том II, рег. № 11801, дело № 349/2011г. от 04.05.2011г., М. Г. А. е призната за собственик на основание давностно владение върху следния недвижим имот, а именно: НИВА, четвърта категория, с площ 2.462 кв. м., находящ се в землището на [населено място], м. „П. “, [населено място], СО-Район „Н. И. , при съседи: имот № ***– нива на С. Г. П., имот № ***– нива на наследниците на С. Н. Г., имот № ***– нива на С. Т. Й., имот № ***– полски път на СО – полски, имот № ***– нива на наследниците на С. В. Ц., имот № ***– полски път на СО.

От заключението по допуснатата по делото СТЕ, се установява, че имотът, за който е съставен констативен нотариален акт в полза на ответницата е имотът, възстановен на наследниците на С. Б. с решение № 1110 от 04.09.1997 г. на ПК „Н. И. .

От показанията на разпитания пред СРС свидетел М. П. К. се установява, че познава страните.Знае за мястото в [населено място], М..Ответницата го е придобила със съпруга си и са го препродали.Нивата е била част от наследството на Б..От 1997 г. до 2002г. никой не е работил тази земя.До 2002 г. водели преговори тя да се обработва.От 2002г. до 2007г. земята е била обработвана от свидетеля, лицата Н. и Г..През това време никой не се обаждал за имота. Всички наследници били съгласни да се продаде нивата.Ответницата отказала.Казала, че имотът бил неин, но не представила доказателства за това.От 2012г. имотът се давал под аренда.Свидетелят живеел с Н. в [населено място].От 1997 г. Н. не била напускала България.

От показанията на свидетеля Т. Д. Д. се установява, че познавал имота.От 10г. имотът се обработвал от ответницата.Никой не й помагал.Свидетелят не бил виждал никой от страните по делото и не знаел някой да е пречил да обработва земята. Ответницата отглеждала картофи, тикви, зеле, моркови.Имотът се намирал до [населено място], в посока С., отдясно.Свидетелят живеел в [населено място].Лично ходил до имота, тъй като там има нива, която посещавал 3-4 пъти годишно.Познавал ответницата от 2012г.

От показанията на свидетелката Й. Б. Т. се установява, че познавала ответницата.Знаела за имота между Н. и С., намиращ се в землището на Н., с площ от около 2 дка. Свидетелката виждала ответницата и синът й, когото познавала, да обработват земята.Не знаела някой да е пречил на ответницата да обработва имота.Свидетелката живеела в [населено място] детето си там.Семейството им имало ниви в същото землище.Преди 2 години имало насаждения – слънчоглед, тикви.Свидетелката минавала почти всеки ден, не виждала непрекъснато ответницата, но я виждала.Не знаела имотът да е обработван под аренда.

Пред СРС е разпитан и свидетелят И. Л. Л..От показанията му се установява, че от 2012 г. – 2013 г. насам обработвал имот в землището на [населено място], на основание договор със собственици, а преди това – по споразумение за право на ползване на имот с ОС „Земеделие“.Откакто обработвал имота в [населено място], друг не е обработвал този имот.През периода 2002 г. – 2007г. свидетелят не знаел кой е обработвал този имот. Не познавал ответницата и не можел да каже дали е обработвала имота. В последните години арендата е плащал на К., виждал го да взема рента за всички собственици.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че жалбоподателите основават правото си на собственост на решение №1110 от 04.09.1997г. на ПК „Н. И. и наследствено правоприемство, а ответницата – на изтекла в нейна полза придобивна давност към 2011г., за което е съставен констативен нотариален акт.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012г., ОСГК на ВКС, когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове относно правото на собственост върху имота/било констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.Тези разяснения следва да намерят съответно приложение и в случаите, когато страните се легитимират и като собственици на недвижими имоти и с други титули за собственост.От ангажираните по делото доказателства е установена материалноправната легитимация на ищците, произтичаща от горепосоченото решение на ПК „Н. И. и наследствено правоприемство с общия им наследодател С. Н. Б..

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК, презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, намира приложение на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването.В случаите, при които един от съсобствениците е започнал за упражнява фактическата власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му са своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС.Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Съсобственик, който упражнява фактическата власт върху чужди идеални части, може да се позове на придобивна давност, ако докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението за владее техните идеални части за себе си.

В случая съсобствеността между страните върху процесния недвижим имот произтича от наследяване.С оглед на това към момента на установяване на фактическата власт от ответницата тя се упражнява и за останалите съсобственици – наследници на общия наследодател. Ето защо, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, а държател, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.В разглеждания случай показанията на свидетеля Т. Д., относно упражнявана от ответницата фактическа власт върху целия имот и обработване на същия, не се отнасят за заявения от ответницата период на придобивна давност, който е изтекъл към 2011г.Същият е заявил, че познава ответницата от 2012г., поради което въз основа на тези показания не могат да се обосноват изводи за релевантните за спорното право факти. Показанията на свидетелката Й. Т. не са свързани с определен период от време, през който е виждала ответницата да обработва земята, за да се извърши обоснована преценка дали обхващат периода, на който се позовава ответницата.Независимо от това дори да се приеме, че ответницата е упражнявала фактическата власт за период от 10г. към 2011г., въпреки липсата на доказателства в тази насока, правно релевантно е обстоятелството, че не се установява осъществяването на конкретни действия от нейна страна, насочени към ищците, чрез които несъмнено да покаже, че отрича тяхното владение.Същевременно от показанията на свидетеля М. К. се установи, че за периода 1997 г. – 2002 г. никой не е обработвал процесната нива, а за периода 2002 г. – 2007г. тя е обработвана от част от ищците – Н. и Г. С.. Всички наследници, с изключение на ответницата, са имали желание да се разпоредят с имота.Това несъмнено доказва, че са считали имота за свой и не са зачитали ответницата като изключителен собственик на имота. Също така свидетелят К. не е посочил към кой момент ответницата е заявила, че е собственик на процесния имот.Показанията на свидетеля И. Л. се отнасят за период, който следва заявения от ищцата период 2001 г. – 2011г., доколкото същият е обработвал процесния имот след 2012 г. и е заплащал рента за това.Независимо от това същите са в подкрепа на твърденията на ищците, че са възприемали имота като свой, а не на ответницата и са ползвали същия по предназначение чрез трето лице.

По изложените съображения въззивният съд е счел, че ответницата не е изпълнила доказателствената си тежест да установи, че е придобила процесния имот въз основа на давностно владение, упражнявано за периода 2001г. – 2011 г., доколкото не се установи извършването на такива действия, с които по явен и недвусмислен начин да е показала отричане владението на останалите съсобственици, установявайки владение, което е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително.С оглед на това следва да се приемат за ненастъпили правните последици, чийто юридически факт е останал недоказан, а именно, следва да се приеме, че ответницата не се легитимира като изключителен собственик на процесиня имот въз основа на давностното владение, упражнявано през периода 2001г. – 2011г.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.С оглед на това основателно е искането на ищците за отмяна на представения от ответницата констативен нотариален акт, на основание чл.537, ал.2 ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма.

Основателен се явява довода на касатора за очевидна неправилност на обжалвания акт.От наведените в исковата молба фактически твърдения следва да се приеме за безспорно, че страните по делото са наследници по закон на С. Н. Б., б. ж. на [населено място], О. С. поч. на 17.09.1960г., на които с решение №110/04.09.1997г. на ПК – [населено място] е възстановено правото на собственост на следния недвижим имот : нива от 2.462дка, м-ст „П.“, съставляващ имот №***по плана за земеразделяне.От изложеното следва, че предмет на делото не е притежаваната от ответницата по наследство идеална част от процесния имот, а останалата част от имота, за която последната твърди, че я е придобила по давност.Това е следвало да обоснове извода, че доказателствената сила на издадения в нейна полза констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е била оборена частично, а не изцяло.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №3064 от 09.06.2023г. по в. гр. д.№4571/2022г. на Софийски градски съд.

УКАЗВА на касатора М. Г. А. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 125/сто двадесет и пет/лв., като в противен случай касационната й жалба ще бъде върната.

СЛЕД представяне на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: