Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Източен"- О. П, чрез упълномощен представител, против решение № 152/25.01.2021г., постановено по адм. дело № 2674/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № ЖИ-17/12.10.2020г., с която е наредено да се изземе от Г. К. недвижим имот - частна общинска собственост, подробно описан в заповедта, който се държи без правно основание от лицето. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения се отправя искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Г. К.. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът - Г. К., не е изразил становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. К. против заповед № ЖИ-17/12.10.2020г. на Кмета на район "Източен"- О. П, с която е наредено да се изземе от лицето недвижим имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. П., [район], [адрес] а именно: апартамент № [номер], състоящ се от две стаи, кухня, баня -WC и антре със застроена площ 58,36 кв. м., който се държи без правно основание от лицето.
Първостепенният съд е установил фактическата обстановка по спора, която е описана в подробни мотиви. Въз основа на установените факти е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган и при спазване на предвидената от закона писмена форма, но в хода на проведеното административно производство са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, които налагат отмяната й. Споделил е оплакването на жалбоподателя, че е нарушено изискването на чл.26 АПК, като в тази връзка е посочил, че административният орган е пристъпил към съобщаване по реда на чл.18, ал.10 от АПК без да изчерпи възможностите за връчване по предходните алинеи. Допълнително е посочил, че макар в оспорената заповед да е материализирана констатацията, че писмото е публикувано на сайта на район "Източен" и залепено на информационното табло, ответникът не е ангажирал доказателства за това. В обобщение по този аспект от спора, съдът е приел, че допуснатото нарушение е съществено доколкото жалбоподателят е бил лишен от възможността да участва като страна в производството. По - нататък в мотивите си административният съд е посочил, че е налице и друго основание за отмяна на акта, доколкото заповедта се явява издадена и в противоречие с относимите материално - правни разпоредби, и по - конкретно разпоредбата на чл.65, ал.1 ЗОС.Аистративният орган е счел, че имотът се държи без основание, тъй като наемното правоотношение е прекратено, но според съда този факт не е доказан по несъмнен начин. Конкретните съображения на решаващия състав в обобщени мотиви се свеждат до следното: Видно от съдържанието на Заповед № ЗРИ-436/31.08.2017г. на кмета на район "Източен"- О. П, с която е прекратен договор за наем № И-3583/17.01.2013г., сключен между О. П чрез ОП "Жилфонд" и Г. К., поради неплащане на наемна цена и консумативи на общинското жилище на основание чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата на ОбС Пловдив за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им /НУРУЖННОЖП/, в нея е отразено, че е връчена при отказ, за което са се подписали двама свидетели, но не е посочено името на лицето, което е отказало да му бъде връчена заповедта; Наред с това, доколкото в Писмо с изх.№ 9400-1348/29.05.2020г. кметът на район "Източен" при О. П е указал на К., че има задължения за наем в посочен размер, като го е уведомил, че "ще бъде издадена заповед за прекратяване на наемните правоотношения", то това внасяло основателно съмнение досежно надлежното връчване при отказ на Заповед № ЗРИ- 436/31.08.2017г., с която е прекратен договора за наем с лицето и е определен срок за опразване на жилището. По тези съображения съдът е намерил за основателно твърдението на жалбоподателя, че заповед за прекратяване на наемното правоотношение не е довеждана до неговото знание - обстоятелство, което води и до незаконосъобразното издаване на процесната заповед.
Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Видно от мотивите на заповедта, с писмо изх.№ 9400-2428/24.08.2020г., лицето е приканено да освободи неправомерно ползваното жилище. Изрично е вписана констатацията, че писмото се е върнало като непотърсено на 16.09.2020г., видно от обратната разписка. Посочено е още, че на 17.09.20г. същото писмо е публикувано в сайта на район "Източен" и е залепено на информационното табло, но в указания 14-дневен срок жилището не е освободено. В касационното производство, в подкрепа на оплакванията в жалбата, са представени челна страница на плик, с който е изпратено писмо изх. № 9400-2428/24.08.2020г. и известие за доставяне ИД PS 4000 02FXAU 3. В известието за доставяне изрично е посочен номера на писмото, поради което е безспорно, че до К. е изпратено за връчване именно приложеното по делото Съобщение изх.№ 9400-2428 от 24.08.2020г. до Г. К., с което, на основание чл.26 АПК, същият е уведомен, че "във връзка с издаден Констативен протокол № 23 от 20.08.2020г. на кмета на район "Източен" стартира процедура по издаване на заповед на основание чл.65 ЗОС за изземване на общинско жилище на адрес : [адрес]" /лист 15 от делото/. От административния орган е пристъпено към процедура по връчване на акта по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, като е издадено съобщение, което е поставено на информационното табло на район "Източен. По делото /стр.14/ е представена извадка от електронния сайт на район "Източен" при О. П, видно от която съобщението е публикувано и на интернет страницата на съответния орган.
Основателно в касационната жалба се поддържа, че факта на уведомяването на К. за започналото административно производсто, се установява още и от Констативен акт № 23 от 20.08.2020г., получен лично от лицето на същата дата, видно от отбелязването в самия констативен акт. С този акт, издаден от актосъставител и подписан от двама свидетели се установява, че посоченият по - горе имот - общинска собственост, за който е съставен Акт № 2882/25.11.2013г. се държи без правно основание от Г. К., като в забележка е посочено още, че със заповед № ЗРИ- 436/31.08.2020г. на кмета на район "Източен" наемните отношения с лицето са прекратени.
Изложеното налага извод за неправилност на преценката на административния съд, че е налице нарушение на административно - производствените правила от категорията на съществените. Все пак, следва да бъде посочено още, че преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е такова по чл. 146, т. 3 от АПК единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. От данните по делото е установено, че жалбоподателят е упражнил надлежно правата си, включително като е депозирал възраженията си в Заявление с вх.№ 9400-2504/01.09.2020г. /лист 16/ и е направил своевременно исканията си, които обаче не са довели до установяването на валидно правно основание за държане и ползване на имота – общинска собственост.
Неправилни са и изводите на административния съд за материална незаконосъобразност на процесната заповед.
Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.
Противно на приетото от административния съд, актът не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) - материално-правното основание за издаването му, защото са били налице материално-правните предпоставки за издаването й – имот, общинска собственост и заповед за прекратяване на наемното правоотношение, както и продължилото ползване на имота без правно основание, с което е осъществена и последната материално-правна предпоставка – имотът не се ползва на правно основание. Не може да бъде споделен извода на съда, че Заповед № ЗРИ- 436/ 31.08.2017г. на кмета на район "източен" за прекратяване на наемното правоотношение не е доведена до знанието на жалбоподателя. По отношение преценката на съда, че в заповедта "не е посочено името на лицето, което е отказало да му бъде връчена заповедта", следва да се подчертае, че Заповед № ЗРИ- 436/31.08.2017г. е с единствен адресат Г. К., поради което и отбелязването в заповедта за връчването й "при отказ", удостоверено с подписа на свидетел съгласно чл. 44, ал. 1 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК /в присъствието в случая на двама свидетели/, налага извода, че лицето, което отказва да получи заповдта е именно лицето - нейн адресат.
В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че неправилно съдът е приел, че доколкото наемното правоотношение не е прекратено, то не е изпълнен и фактическият състав на чл.65, ал.1 ЗОС. Напротив, установено е в разглеждания случай, че имотът, предмет на заповедта за изземване, се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателя, тъй като договорът, с който имота му предоставен е изтекъл на дата 17.01.2014г., но жилището не е освободено. Видно от приложения договор за наем с ОП "Жилфонд", същият е сключен със срок от 17.01.2013г. до 17.01.2014г. Съобразно константната съдебна практика, нормата на чл. 236 ЗЗД, не намира приложение при предоставяне под наем на жилища – общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред - ЗОС (ЗАКОН ЗЗД ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ).
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал.1 ЗОбС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразно постановена. Изложените в обратния смисъл мотиви в обжалваното решение са необосновани и в нарушение на материалния закон. Като постановено в нарушение на приложимия материален закон - чл. 65, ал. 1 ЗОС, обжалваното решение следва да бъде отменено. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, като жалбата на Г. К. против заповед № ЖИ-17/12.10.2020г. на Кмета на О. П, район "Източен", следва да бъде отхвърлена.
Касаторът не е претендирал разноски, поради което такива не му се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 152/25.01.2021г., постановено по адм. дело № 2674/2020г. по описа на Административен съд - Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. К. против заповед № ЖИ-17/12.10.2020г. на Кмета на О. П, район "Източен". Решението е окончателно.