Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от Д. А., П. П., В. П., В. К., Д. С., Д. М., В. В., Й. П., А. П., М. Г., К. Д., против решение № 4740/27.08.2020 г по адм. д. № 2330/2020 г на Административен съд - София-град. Излагат твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено и необоснованост. Молят решението да бъде отменено и претендират заплащането на разноски.

Ответникът - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", редовно призована, представлява се от юрисконсулт Г.. Моли да бъде отхвърлена касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, по същество е неоснователна. При изграждане на своите правни изводи съдът е взел предвид, че преди измененията на чл. 399 КТ и чл. 625 ТЗ, въведени с ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 31.03.2018 г., Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" не е имала нормативно установени правомощия за предприемане на действия по реда на чл. 625 ТЗ и не е била сред органите, които могат да инициират производство по обявяване на търговец в несъстоятелност. Правилно съдът е приел, че в периода от 31.03.2018 г., когато е възникнало нормативното правомощие на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" до 31.07.2018 г., когато е депозирана молба по чл. 625 ТЗ, не се установяват пропуски под формата на бездействие. Отделно от това, нито в разпоредбата на чл. 625 ТЗ, нито в разпоредбата на чл. 399 КТ е посочен срок, в който ответникът по касация да е задължен да депозира молбата по чл. 625 ТЗ, след като прецени дали са налице предпоставките за това. Предвид гореизложеното считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 АПК.

Върховният административен...