6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4170

гр. София, 18.09.2025 г.Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1387 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника - Прокуратурата на Република България срещу решение № 203 от 13.01.2025 г. по в. гр. д. № 2471/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20289 от 08.12.2023 г. по гр. д. № 36297/2023 г. на Софийски районен съд в частта му, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца С. М. С. сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 300 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена влязла в сила оправдателна присъда по НОХД № 23481/2014 г. на Софийски районен съд.

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от процесния деликт да бъдат намалени до справедливия им размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателят релевира основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следните въпроси: 1. „При определяне на основанието и предпоставките за носене на отговорност...