Производството е по реда на чл. 237 и следващите Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на А. Д. от гр. П., за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила определение № 1098 от 26.06.2014 г. постановено по адм. дело № 408/2014 г. по описа на Административен съд – Благоевград, като противоречащо на определение № 250 от 27.05.2020 г. по гр. д. № 474 на Върховния касационен съд.

Твърди се, че определението, чиято отмяна се иска противоречи на определение на Върховния касационен съд между същите страни, на същото основание и за същото искане.

Ответната страна – началник на РДНСК - Югозападен район (сега РДНСК – Благоевград), чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска отхвърляне на искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира искането за допустимо – подадено за отмяна на акт по чл. 237, ал. 1 АПК, от страна по делото, която има право на искане за отмяна и в сроковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно.

С влязлото в сила определение № 1098 от 26.06.2014 г. постановено по адм. дело № 408/2014 г. по описа на Административен съд – Благоевград е отхвърлена жалбата на А. Д. против заповед № ДК-10-ЮЗР-73/22.05.2014 г. на началника на РДНСК – Югозападен район (сега РДНСК – Благоевград), с която на основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ отм. е прекратено производството по нейна жалба вх. № РС-ПЧ-157-05-978/2012.2013 г. срещу разрешение за строеж № 19/25.02.2013 г. на главния архитект на община П.. Изложените от Административен съд – Благоевград мотиви са, че Д. не попада в кръга на заинтересованите лица, изброени в нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ и не е активно легитимирана да обжалва строителното разрешение, поради което правилно началникът на РДНСК – Югозападен район...