Образувано е по касационна жалба на П. К., от гр. П., чрез пълномощника му - адв.Б., против решение №2184 от 17.12.2019г. постановено по адм. дело №1997/2019г. на Административен съд Бургас, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл.209, т.3 АПК.
Ответникът: кмета на община П., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - адв.Б., е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователнса, по следните съображения:
Пред АС-Бургас, П. К. е оспорил Заповед №РД-16-945/23.07.2019г. на кмета на община П., с която на основание чл.225а, ал.1 ЗУТ, му е наредено премахването на незаконен строеж:" Постройка, допълващо застрояване" в ПИ с идентификатор 57491.503.227 по КККР на гр. П..
Съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Подробно е дал описание на строежа, като такъв на допълващо застрояване, с предназнаечение - склад. Установил е, че е извършен през 1991г. от адресата на заповедта, без строителни книжа, каквито се изискват, съгласно ЗТСУ отм. и чл.148, ал.1 ЗУТ.Поради това е приел за доказано наличието на незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. При преценката за търпимост на строежа, с оглед периода на изграждане, е обсъдил предпоставките на §16, ал.2 и 3 ПР ЗУТ, както и тези по §127, ал.1 ПЗР ЗИДЗУТ, при което е извел изводи, че строежът е нетърпим, поради това, че не е деклариран от оспорващия, в случаите по §16 и че не е допустим, в случая по §127, ал.1. С тези мотиви е отхвърлил жалбата, като неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно, със следните коригиращи мотиви, по отношение търпимостта:
По делото не е било спорно, че разпореденият за премахване строеж:"Постройка, допълващо застроявне" в ПИ с идентификатор 57491.503.227 по КККР на гр. П., област Б., представлява сграда на допълващо застрояване, от пета категория, т. е строеж по смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, за който се изисват строителни книжа, както по чл.55 и сл.ЗТСУ отм. , в сила към датата на извършванто му -1991г., така и по чл.148, ал.1 ЗУТ. При липсата на строителни книжа, каквито не се представят и пред касационната инстанция, строежът правилно е определен като незаконен по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, за който кмета на община П. разполага с компетентност за издаване на заповед за премахване.
Строежът е индивидуализиран достатъчно ясно, както по местонахождение и предназначение, така и по площ, начин на изграждане, височина, покрив, стени. Това му описание съвпада с описанието по КА от 28.05.2019г., потвърдено и от заключението на СТЕ на в. л.И.. От доказателствата по делото е установено, че стрежът е извършен през 1991г.
При тези данни спорен остава въпросът за неговата търпимост.
Настоящата инстанция споделя крайния извод на съда, че строежът е нетърпим по §16, ал.2 ПР ЗУТ, тъй като под тази разпоредба попадат всички строежи, изградени в периода 8.04.1987г. до 30.06.1998г.,вкл. и процесния. Той не е търпим, тъй като не отговаря на условието в тази разпоредба, строежът да е деклариран от собственика му пред одобряващия орган до 31.12.1998г.
Не се споделят изводите на съда за нетърпимост на строежа на основание §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като преди всичко разпоредбата е неприложима, предвид на това, че се явява допълнение на §16, ал.1, 2 и 3 ПР ЗУТ, като визира четвърти период на извършване, в който незаконните строежи, които нямат строителни книжа, могат да бъдат признати за търпими, а именно периода от обнародване на ЗУТ - 2.01.2001г. до 31.03.2001г. Процесният строеж не попада в този времеви обхват, тъй като е извършен доста преди него през 1991г. Поради това е било безпредметно разглеждането по същество на предпоставките за приложение на §127, ал.1 ПЗР на ЗИДЗУТ.
Предвид изложеното неоснователни са оплакванията на касатора за приложение на §127, ал.1 от цит. з., което прави строежа търпим. Той би бил търпим, в хипотезата на §127, ал.1, защото отговаря на условието за допустимост, както се поддържа от касатора, но при положение, че материалноправната норма на §127, ал.1 е приложима за него. В случая, съгласно изложените мотиви, тази норма е неприложима, от което следва, че търпимостта на строежа не може да се основава на нея, а само на §16, ал.2 ПР ЗУТ.
Неоснователно е и оплакването за неспазване на срока за издаване на заповедта, а именно в 7-дневен срок от връчване на КА, на основание чл.57а, ал.3 ЗУТ. На първо място производството е по реда на чл.225а и сл.ЗУТ, което е различно от производството за премахване на преместваеми обекти по чл.57а ЗУТ. На второ - сроковете по ЗУТ за издаване на индивидуални административни актове са инструкткивни, а не преклузивни.
Касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този резултат и направеното искане, на община Б. следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, видно от договора за правна защита на стр.10.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2184 от 17.12.2019г. постановено по адм. дело №1997/2019г. на Административен съд - Бургас, седми състав.
ОСЪЖДА П. К., от гр. П., с [ЕГН], да заплати на община Б. сумата от 600 /шестстотин/ лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.