Образувано е по касационна жалба на „Аста 108” ЕООД, чрез адв. З., срещу Решение № 822 от 11.12.2020г., на Административен съд/АС/ Хасково, постановено по адм. д. № 838/2020г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт №Р-16002620001288-091-001/22.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение №420/28.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на 10 000лв. и лихви в размер на 444,48лв.
В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд противоречи на материалния закон и е необосновано отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че постановеният с решението правен резултат е основан на неправилния извод, че задължението по чл. 102, ал.4, изр. второ по ЗДДС не е основано на служебна регистрация. Подробни съображения излага в жалбата. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отмяна на обжалвания РА. Претендира присъждане на рзноски за две инстанции.
По делото е постъпила и частна жалба на "Аста 108" ЕООД, срещу определение от 22.01.2021 г. постановено по адм. дело № 838/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково.
Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Я., в писмена защита намира касационната жалба за неоснователна. В съдебно заседание се оспорва и частната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция в размер на 843лв.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение АС Пловдив е отхвърлил жалбата на „Аста 108” ЕООД срещу Ревизионен акт №Р-16002620001288-091-001/22.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение №420/28.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на дружеството е начислен допълнително ДДС в размер на 10 000лв. и лихви в размер на 444,48лв.
От фактическа страна съдът е приел, че органите по приходите са приели, че в случая за „АСТА 108“ ЕООД е изпълнена хипотезата на чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС, тъй като сумата на данъчната основа на извършените от дружеството доставки, документирана с издадената от него на 20.12.2019 г. фактура, надвишава прага от 50 000 лева. Посоченият в съставения първичен документ предмет на доставка е продажба на недвижим имот, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба №103 от 20.12.2019 г., който има характер на облагаема доставка и формира облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС. Прието е, че с оглед текста на чл.96, ал.1, изр. второ от ЗДДС, дружеството е било длъжно и трябвало да подаде в НАП заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 27.12.2019 г., тъй като облагаемият оборот е бил достигнат на 20.12.2019 г. и към тази дата следвало да бъде прибавен седемдневен срок за подаване на заявлението. Това не било сторено от „АСТА 108“ ЕООД, тъй като заявлението за регистрация по ЗДДС било депозирано в НАП на 03.01.2020 г. Решаващият орган е посочил още, че в конкретния случай, прилагайки изречение второ на ал.4 от чл.102 от материалния закон, ревизиращият екип обосновано е приел, че за облагаемата доставка по издадената от дружеството фактура №1/20.12.2019 г. за м.12.2019 г. се дължи косвен данък, който е определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, изчислен по формулата, визирана в чл.53, ал.2 от ППЗДДС, и възлиза на сумата от 10 000 лева.
За да отхвърли жалбата срещу РА, съдът е приел, че РА е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура, и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установило в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на РА, както и не са налице основания за нищожност на същия.
По делото е било установено, че в случая дружеството „АСТА 108“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС след датата 20.12.2019 г., на която с една доставка е достигнало облагаем оборот от 60 000 лева. Според съда няма спор, че този Акт за регистрация е издаден на 16.01.2020 г. въз основа на подадено от „АСТА 108“ ЕООД Заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС с вх.№2600000007/03.01.2020 г., както и не се твърди това заявление да е подадено от дружеството – жалбоподател на по-ранна дата от 03.01.2020 г. Т.е. безспорно се установява, че към датата 20.12.2019 г., когато е бил достигнат и надхвърлен оборотът от 50 000 лева (за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия) дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, както и че същото не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в предвидения в закона 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, а именно до 27.12.2019 г.
Административният съд е отделил спорното от безспорното. Приел е, че действително чл.102 от ЗДДС е озаглавен „Регистрация по инициатива на органа по приходите“ и в първите алинеи на разпоредбата е регламентирано производството по служебна регистрация от органа по приходите, когато лицето не е изпълнило задължението си за подаване на заявление за регистрация. Стигнал е до извод обаче, че хипотезата на чл.102, ал.4 от ЗДДС обаче е специална, и смисълът ѝ е свързан с въведеното в чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС задължение на лицата да се регистрират по ЗДДС в 7-дневен срок от достигане на облагаем оборот за два последователни месеца. В тази хипотеза изрично е предвидено, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, в случаите по чл.96, ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок. Според съда от съдържанието на разпоредбата не може да се направи твърденият от жалбоподателя извод, че под регистриране от органа по приходите в случая следва да се разбира единствено „служебно“, или „по инициатива на органа по приходите“ такова. Решението е правилно.
Не е налице допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Съдът правилно е заключил, че доколкото е доказано, че са налице предпоставките на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, правомерно е начислен данъка за данъчен период декември 2019 г. Ревизираното дружество е подало заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, на основание чл.96, ал.1 ЗДДС едва на 03.01.2020 г., а на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС е издаден Акт за регистрация по ЗДДС № 260422000112502/16.01.2020 г.
Изложените от касатора доводи за недължимост на данъка, респективно за материално-правните последици от служебната регистрация/регистрацията по инициатива на юридическото лице са несъстоятелни, доколкото не се опират на обективните правни норми.
Обоснован е изводът на АС Хасково, че закъснелият с регистрацията правен субект не може да черпи по-благоприятни последици от своето неправомерно поведение, само защото регистрацията му е била извършена въз основа на негово заявление, а не „служебно“. Съответно не може да бъде споделя тезата, развита от пълномощника на оспорващото дружество, че носител на задължението за данък по чл.102, ал.4, изречение второ от ЗДДС, може да бъде само лице, регистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите. Независимо, че регистрацията на „АСТА 108“ ЕООД е извършена въз основа на подаденото от самото дружество заявление, то след като заявлението за регистрация не е било подадено в срок от задълженото за това лице, то същото дължи данък за облагаемите доставки в хипотезата по чл.102, ал.4 от ЗДДС.
При така установените факти и обстоятелства не може да се приеме тезата за неправилност на обжалваното решението поради противоречието му с материалния закон, а обратно - същото е правилно и обосновано именно въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства. Въз основа на горното същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба:
Частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд е неоснователна, тъй като съдът е взел предвид обстоятелствата от значение за разноските по делото. Съобразно изхода на спора, основателно е своевременно направеното от страна на ответника искане за присъждане на разноски за осъщественото процесуално представителство. Правилно съдът е приел, че с молба вх. №6537/09.11.2020г. юрисконсултът на ответната страна надлежно е упражнил делегираната му представителна власт и е осъществил процесуално представителство, достатъчно за прилагане на хипотезата на чл. 161, ал.1, изр. трето от ДОПК.
С оглед горното определението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП в размер на 843 лв. за касационна инстанция, определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 822 от 11.12.2020г., на Административен съд Хасково, постановено по адм. д. № 838/2020г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 22.01.2021 г. постановено по адм. дело № 838/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково.
ОСЪЖДА „Аста 108” ЕООД с :[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Х., [адрес], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 843 лв., представляваща юрисконсулстско възнаграждение по делото.
Решението е окончателно.