Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на "Б. С" ЕООД срещу решение № 618 от 4.02.2020 г. по адм. д. № 10465/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 3286з -3349 от 26.08.2019 г. на Директор, Главен комисар на ГД „Национална полиция“, с която на основание чл.41, ал.4 от ЗМВР и чл.49, ал.1, т.1 вр. с чл.47 т.2 б. „а“ от ЗЧОД, в сила от 31.03.2018 г. са отнети издадените на жалбоподателя лицензи, допълнения и служебни бележки.
Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят е твърдял, че няма непогасени публични задължения. От една страна съдът приел, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства в опровержение на констатациите на административния орган, а същевременно отхвърлил всички направени доказателствени искания. Съдът не е приел като писмени доказателства и представените в съдебно заседание 4 бр. удостоверения за липса на данъчни задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, тъй като касаят периоди, които не са в обхвата на проверените периоди в административното производство, не допуснал събирането на косвени доказателства относно спорния факт.
Дружеството оспорило наличието на непогасени публични задължения още в хода на административното производство с подаденото писмено възражение с вх. № 328600- 40133/15.08.2019 г. по описа на ГД „НП“, с което са представени 6 бр. удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК за липса на данъчни задължения за периода м.01 - м.07.2019 г., издадени от ТД на НАГТ, офис „Средни данъкоплатци и осигурителни“ гр. С., които удостоверяват, че към датата на проверката „БАТ Секюрити“ ЕООД няма непогасени публични задължения. Лицензите на дружеството са отнети въз основа на писма, изходящи от същата дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към ТД на НАП - София, заедно с приложени справки, в които се сочат изпълнителни титули, без да се сочат конкретни размери на задълженията.В заповедта не се съдържа описание на задълженията по вид и размер.
Документите не съдържат информация относно конкретни задължения по основание и по размер. За да е налице непогасено задължение, то следва бъде идентифицирано по основание и размер, което е необходимо и с оглед обхвата на доказателствената тежест да се ангажират доказателства за погасяване на конкретни задължения. Само твърдение за наличие на задължения не е достатъчно основание за отнемане на лиценза на дружеството. Неправилно съдът приел, че конкретният размер на задължението е ирелевантен,
Писмата от НАП дават невярна информация от данъчно-осигурителната сметка на дружеството, поради неотразени погасявания или неотписани служебно погасени по давност абсолютната 10-годишна задължения, но съдът не допуснал поисканата експертиза. Данъчно-осигурителната сметка, от която органите на Дирекция „СДО“ черпят информация е електронна система, в която не винаги данните са точно отразени. Съдът е бил длъжен да провери тези данни при наличието на оспорване.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жала е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна.
За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в акта се съдържат фактическите и правни основания за издаването му. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към приложените писма от ТД на НАП.
Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало с заповед от 8.01.2019 г. с която е разпоредена проверка за спазване изискванията на ЗЧОД.Ина е информация от ТД на НАП с писма изрично цитирани в оспорения акт и приложени по административната преписка, като в отговор ТД на НАП е изпратил писма /описани на л.2 от заповедта/ последното от които от 15.07.2019 г. с приложена справка в табличен вид видно от която "Б. С" ЕООД има публични задължения по изпълнителни титули към 15.07.2019 г. С писма от 17.06.2019 г. и от 26.06.2019 г. ТД на НАП удостоверява, че дружеството има публични задължения, присъединени за събиране по изпълнително дело от 2015 г, както и върху имуществото му има наложени обезпечителни мерки за обезпечаване задълженията по изпълнителното дело. Дружеството има задължения по подадена декларация образец № 6 от 25.06.2019 г. Изрично в цитираните писма е посочено, че задълженията не са разсрочени или отсрочени, няма спиране на изпълнението, което е посочено и като фактическо основание за издаване на оспорения акт.
За опровергаване на изложеното в писмата, жалбоподателят е представил /макар и издадени за друга цел да послужат за конкурси и търгове по ЗОП, тоест да обслужват интересите в други производства / 6 броя удостоверения за наличието или липсата на задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК, които удостоверяват, че към посочените дати, последната от които от 10.07.2019 г. дружеството няма задължения.
Писмата на ТД на НАП и удостоверенията по чл.87, ал.6 от ДОПК представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и съставляват доказателство за съдържащите се в тях факти, но не влизат в колизия и удостоверенията по чл.87, ал.6 от ДОПК не опровергават изложеното в писмата на ТД на НАП, тъй като според чл.87, ал.6 изр. второ от ДОПК, в удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Удостоверенията не съдържат задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
Именно, задължения по невлезли в сила актове и обезпечени задължения сочи ТД на НАП в писма от 17.06.2019 г., от 26.06.2019 г. и от 15.07.2019 г. до ответника. За разлика от чл.21 ал.1 т.1 б. „а“ от ЗЧОД отм. , разпоредбата на чл. 47 т.2 б. „а“ от ЗЧОД не поставя изискване задълженията към държавата да са установени с влязъл в сила акт. За задълженията към осигурителните фондове, законът също както и ЗЧОД отм. , не поставя изискване да са установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Жалбоподателят във възражението си пред административния орган и в жалбата си до съда /т.4.1. последен абзац / не отрича съществуването на обезпечени задължения. Допуснатите върху имуществото на дружеството обезпечителни мерк и - възбрани и запор сочат на съществуващи задължения които тези мерки обезпечават. Наличието на обезпечени задължения е достатъчно основание за отнемане лиценза, допълненията и служебните бележки. Единственото изискване е те да не са разсрочени или отсрочени. ТД на НАП изрично в писмата от 17.06. и от 26.06 удостоверява, че няма допуснато разсрочване, отсрочване или спиране изпълнението. От приложените и приети писмени доказателства по делото е видно, че както и към момента на образуване на административното производство, така и към момента на постановяване на оспорената заповед, няма отсрочване или разсрочване на задълженията на жалбоподателя. Въпреки указаната му доказателствена тежест, жалбоподателят не е ангажирал доказателства за противното и по този начин не е опровергал констатациите на административния орган.
Решението е неправилно, постановено при допуснати процесуални нарушения.
Правилно съдът е приел, че не е необходимо да се представи поисканата заповед с рег. № 3286з-110/08.01.2019 г., с която е разпоредена проверка на търговци, извършващи дейност по охрана на обекти, собственост на НКЖИ и БДЖ, но неправилно е отказал да се изиска заповед № 3286з-2773/12.07.2019 г., с която Т.Г е оправомощен да извършва действия в производството по отнемане на лиценз, в т. ч. да подпише съобщението по чл. 26, ал. 1 АПК с рег. № 328600-36128 от 25.07.2019 г. за започване на производство по отнемане на лицензи за извършване на частна охранителна дейност. В касационното производство се представя доказателство за компетентността на издателя на акта, заповед № 3286з-2773/12.07.2019 г. за възлагане на функции на зам.-директора на ГД "Национална полиция" която е следвало да се изиска в първоинстанционното производство.
Жалбоподателят е поискал съдът да задължи ответника да представи в оригинал на електронен носител преписи на ел. документи, изходящи от органи на НАП, които са част от съдебната преписка: Писмо с изх. № 25147-5#2/23.07.2019 г. по описа на ТД на НАП - София, Дирекция „СДО“, подписано с ел. подпис от М.М - Директор на Дирекция „СДО“ ;Справка за задълженията на „БАТ Секюрити“ ЕООД към 22.07.2019 г., подписана с ел. подпис от Г.Т ; Писмо с изх. № 2544-00-640/30.04.2019 г., подписано с ел. подпис от Л.К за Директора на Дирекция „СДО“ съгласно посочена заповед. Жалбоподателят поискал назначаването на експертиза, по която вещо лице да установи
дали за периоди 2014 - 2018 г. по изпълнителни титули, посочени в наличните по преписката справки, представени от ответника са налице непогасени задължения за данъци и вноски към осигурителните фондове за задължително обществено осигуряване към датата на издаване на оспорената заповед № 3286з-3349/26.08.2019 г.; да установи за периода от 01.01.2014 г. до датата на издаване на оспорената заповед № 3286з-3349/26.08.2019 г. размера и вида на извършените плащания от „БАТ Секюрити“ ЕООД към НАП за погасяване на публични задължения; да установи дали с всички извършени плащания от „БАТ Секюрити“ ЕООД към НАП по т. 2 са отразени погасявания на публични задължения по т. 1 и дали е спазен редът за погасяване на публични задължения по чл. 169 ДОПК ; да установи дали в данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя към 26.08.2019 г. са налице отразени надвнесени или неразпределени суми (плащания от дружеството в полза на НАП, които не са обвързани с конкретно публично задължение). Съдът неправилно не е допуснал поисканата експертиза, с което е лишил страната от възможност да доказва твърденията си.
Жалбоподателят е поискал от съда да приеме като писмени доказателства по делото 4 бр. удостоверения по чл. 87, ал. 6 ДОПК за липса на данъчни задължения, които не са налични по преписката, като косвено доказателство за твърдените факти. Представените към касационната жалба 4 бр. удостоверения за липса на данъчни задължения, не са относими към спора представянето им в първоинстанционното производство правилно не е допуснато от АССГ.
В първоинстанционното производство са представени на хартиен носител писмата от НАП, подписани с КЕП. В касационното производство се представят и на електронен носител, с копие за жалбоподателя, на компакт диск за да се провери, че писмата от НАП са подписани с КЕП, който съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕУ (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ) КЕП има силата на саморъчен подпис. С. е отхвърлил тези доказателствени искания. Въпреки, че ответата страна, счита, че тези доказателства не са необходими, ги представя в касационното производство. Представят се в касационното производство в оригинал на електронен носител документи - писмо с изх. № 25147-5#2/23.07.2019 г. на Директора на Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ и приложената към него справка, както и уведомление от същата дирекция с изх. №2544-00-640/ 30.04.2019 г., които представляват електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. Т. документи следва да се разгледат от първата инстанция.
Неправилно е отхвърлено от АССГ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали дружеството е имало задължения към държавата, предвид твърденията, че дружеството е извършило погасявания на задълженията, но при разпределянето на получените суми от страна на приходната администрация не е спазен редът за погасяване по чл. 169 от ДОПК.Тото евентуално неправилното отразяване на погасяванията в данъчно-осигурителната сметка на дружеството е релевантен въпрос по отношение на спора относно наличието на основанията по чл. 49, ал. 1, т. 1 вр. чл. 47, т. 2, б. „а“ ЗЧОД за отнемане на лиценза на дружеството, поради което съдът е следвало да изясни тези обстоятелства. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 618 от 4.02.2020 г. по адм. д. № 10465/2019 г. на Административен съд София - град.
Връща делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.